Д-р Да­ри­на Славова, фол­к­лор­на пе­ви­ца, вокален педагог: Град с ог­ро­мен по­тен­ци­ал и свет­ло бъ­де­ще

Въп­ре­ки че не жи­вея в Ста­ра За­го­ра от дос­та го­ди­ни, тя ви­на­ги е би­ла не­що по­ве­че от град за мен – тя е усе­ща­не, свър­за­но с хо­ра­та, ат­мос­фе­ра­та и спо­ме­ни­те, ко­и­то ме връ­щат тук все­ки път, до­ри ко­га­то съм да­леч. Ко­га­то мис­ля за гра­да, пър­во се се­щам за дет­с­т­во­то си – за ули­ци­те с аро­мат на ли­пи, ко­и­то поз­на­вам на­и­зуст, за учи­ли­ще­то, ко­е­то ми да­де ос­но­ва­та, и за му­зи­кал­ни­те шко­ли, в ко­и­то раз­ви­вах та­лан­ти­те си. Има не­що осо­бе­но в то­ва да вър­виш по съ­щи­те ули­ци, ко­и­то са ви­де­ли тол­ко­ва раз­лич­ни ета­пи от жи­во­та ти. Въп­ре­ки про­ме­ни­те око­ло теб, усе­щаш оно­ва неп­ре­ход­но спо­койс­т­вие и бли­зост.

То­ва, ко­е­то ми пра­ви най-сил­но впе­чат­ле­ние през пос­лед­ни­те го­ди­ни, е не са­мо кол­ко е по­рас­на­ла Ста­ра За­го­ра, но и как е ус­пя­ла да съх­ра­ни он­зи дух на спо­койс­т­вие и уют, кой­то ви­на­ги съм свър­з­ва­ла с нея. Да ви­дя гра­да си не са­мо ка­то мо­де­рен и прос­пе­ри­ращ, но и ка­то то­пъл, свър­зан и вдъх­но­вя­ващ за всич­ки свои жи­те­ли, е из­к­лю­чи­тел­но.

Ед­но от не­ща­та, ко­и­то бих ис­ка­ла да ви­дя по­ве­че в бъ­де­ще, е за­сил­ва­не на връз­ка­та меж­ду по­ко­ле­ни­я­та – да пре­да­ва­ме не са­мо ма­те­ри­ал­но­то нас­лед­с­т­во на гра­да, но и не­го­ви­те цен­нос­ти, ис­то­ри­и­те на пред­ци­те ни, тра­ди­ци­и­те, ко­и­то ни свър­з­ват. Съз­да­ва­не на по­ве­че въз­мож­нос­ти за сре­щи меж­ду раз­лич­ни по­ко­ле­ния ста­ро­за­гор­ци – къ­де­то мла­ди­те мо­гат да чер­пят от мъд­рост­та на по-въз­рас­т­ни­те, а те, от своя стра­на, да от­к­ри­ват но­ви на­чи­ни да бъ­дат част от съв­ре­мен­ния жи­вот. Вяр­вам, че ко­га­то за­паз­ва­ме връз­ка­та с ко­ре­ни­те си, мо­жем да гле­да­ме нап­ред с по­ве­че уве­ре­ност. Смя­там, че е важ­но да се про­дъл­жи съз­да­ва­не­то на ус­ло­вия, ко­и­то да за­дър­жат мла­ди­те хо­ра тук, да им поз­во­ля­ват да се раз­ви­ват и да доп­ри­на­сят за об­щ­ност­та.

За мен най-важ­но­то е Ста­ра За­го­ра да ос­та­не мяс­то, ко­е­то те ка­ра да се чув­с­т­ваш у до­ма, не­за­ви­си­мо кол­ко се про­ме­ня и мо­дер­ни­зи­ра. Да па­зи ду­ша­та си, до­ка­то вър­ви нап­ред. То­ва е град, кой­то зас­лу­жа­ва вни­ма­ние и гри­жа, и вяр­вам, че бъ­де­ще­то му за­ви­си от мал­ки­те ежед­нев­ни дейс­т­вия на все­ки ста­ро­за­го­рец.

Бла­го­да­ря на еки­па на „На­ци­о­нал­на биз­нес по­ща“ за по­ка­на­та да спо­де­ля мис­ли­те си от­нос­но раз­ви­ти­е­то и бъ­де­ще­то на род­ния ми град. Вяр­вам, че Ста­ра За­го­ра ще про­дъл­жи да ут­вър­ж­да­ва сво­я­та иден­тич­ност, съ­че­та­вай­ки ис­то­ри­чес­ко­то си нас­лед­с­т­во с мо­дер­на­та си ви­зия. То­ва е град с ог­ро­мен по­тен­ци­ал и свет­ло бъ­де­ще.

Чес­тит праз­ник, ста­ро­за­гор­ци!