Д-р Богдана Димитрова е родена в Стара Загора. Завършила е Трето средно училище в родния си град, и Медицинска академия в София. Работила е в Нова Загора в областта на детското и училищното здравеопазване, след което професионалният й път продължава в Стара Загора. Била е главен специалист по лечебно-профилактична дейност в Старозагорски окръг, а след това зам. главен лекар на ПОКБ „Проф. д-р Стоян Киркович“ (1978-1992), ръководи и Първа консултативна поликлиника. Д-р Димитрова е била ръководител на екипа за създаване на Университетската болница, както и неин зам.-директор. От 1995 г. до 1999 г. д-р Богдана Димитров е председател е на Общински съвет-Стара Загора. Учредител и дългогодишен председател е на Фондация „Пламък“.
„Да сприятелим книжките с децата“ и 10-и юбилеен Book Crossing на „Национална бизнес поща“ намериха свой верен съмишленик. Д-р Богдана Димитрова, изявен професионалист и общественик, подкрепи двете инициативи и ще направи специално дарение за тях – 20 тома детска и юношеска литература. Публикуваме нейното писмо до редакцията, както и споделеното от нея по темата за дарителството на книги.
Инициативата „Да сприятелим книжките с децата“ на в. „Национална бизнес поща“, която стартира в навечерието на най-светлия български празник – 24 май и успешно се развива в очакване на 10-и юбилеен Book Crossing на „Национална бизнес поща“ и приятели, предизвиква в мен чувство на радост и гордост от този празник на духа, стимул за децата и младежите от нашия град.
„Позволих си да се обърна към вас по този повод с желанието да бъда приета за съмишленик на инициативата, защото през последните 10 години дарителството на книги е във фокуса на моето внимание и грижа. Тук ще повторя думите на един голям писател – Гор Видал: „Какво чудесно нещо са книгите, как преминават през векове и светове, побеждавайки невежеството и накрая и дори безпощадното време“.
Досега съм дарила над 650 тома разнообразна и стойностна литература на различни институции и лица. За да подкрепя с конкретните си действия идеята за съмишленик на инициативата, споделям с вас мисли и вълнения по този повод.
Подготвила съм 20 тома детска и юношеска литература в отлично състояние, които ще донеса в редакцията във връзка със събитието, което предстои“.
Дарителство на книги
Темата за дарителството на книги ме интересува през последните години със своята актуалност и с възможността да бъде „продължен“ живота на редица ценни книги, които, „излизайки“ от семейната библиотека стават достъпни за много други хора.
В този текст споделям с вас мисли за това, още повече, че неотдавна
станах съпричастна към създаващата се библиотека на храма „Свети Отец Паисий Хилендарски“
в кв. „Зора“ със скромно дарение на книги като продължение на досегашната ми дейност в тази насока.
В брой 37 от 2018 г. на в. „Национална бизнес поща“ отец Йордан Карагеоргиев, предстоятел на храм „Свети Отец Паисий Хилендарски“ в кв. „Зора“, разказва за социалната програма, която провежда настоятелството на храма – столова за бедни, дрехи за деца и за лишени от свобода и създаване на библиотека с подходяща литература за миряните от квартала. Отец Йордан покани старозагорци да се включат в тези инициативи, които са подкрепа за хора с нисък социален статус, живеещи в този краен квартал на Стара Загора.
Идеята за даряване на книги, с подходящо за една подобна библиотека нравствено съдържание, ме привлече с благородната цел, която се съдържа в нея и с удоволствието, което лично аз изпитвам винаги, когато
чрез подобен акт „продължавам“ живота на част от книгите на нашата семейна библиотека
Занимавам се с такава дейност през последните десетина години, търся съмишленици или хора с идеи, на които да ги даря – нашите книги, които сме събирали в живота си, прочели сме заедно с нашите деца – една не малка част от тях, и имаме правото да повторим думите на един голям писател Гор Видал: „Какво чудесно нещо са книгите, как преминават през светове и векове, побеждавайки невежеството и накрая дори и безпощадното време“.
И така, на Петковден миналата година, занесох в църквата в кв. „Зора“ подбраните от мен книги и ги предадох на отец Йордан. Посветих този скромен акт на сина си д-р Борислав Димитров, по случай 1 година и 6 месеца от кончината му. Направихме снимка с отец Йордан с идеята да привлечем за каузата и други граждани, което сигурно ще се случи. Денят бе празничен, църквата бе пълна с хора, отец Йордан се опитваше да откликне на всички молби към него, а аз си мислех
колко далновиден е бил на времето Митрополит Панкратий
когато реализира идеята за църква в този квартал, оказала се толкова необходима на хората.
Към мен се приближи млад мъж, взе една книга да я разгледа и ми каза: „Колко е добре, че ще мога от тук да взема да я прочета“. Беше „Парижката Света Богородица“ на Виктор Юго. Винаги съм се вълнувала кой ще чете и дали ще четат хората дарените книги.
Димо Узунов, известен общественик и ежегоден водач на старозагорската група до манастира в Атон, събира книги за българите в Украйна и Молдова, и ме убеди, че хората там ги чакат с нетърпение. Чрез него предадох два пъти по 100 тома българска литература, а той, макар и със затруднения, ги изпрати до нашите сънародници. Важно е какви са хората, кои са съмишленици на идеята за дарителство на книги. Мой близък студент по право от Софийски университет оглавяваше акция за българите в Албания. По него също изпратих 100 броя книги, предимно от български автори. Други студенти от Инженерно-строителния институт, които бяха публикували сайта си в интернет, събираха книги за гимназията в Босилеград. Те ми донесоха списък със заглавия, голяма част от тези книги имах и макар със затруднения, успяха да ги пренесат през границата.
Особено приятно е, когато част от книгите, които искаш да дариш, остават в твоя роден град
Има и поводи – ГПЧЕ „Ромен Ролан“ всяка година провежда ученически франкофонски фестивал. Няколко тома френски театър бяха приети с благодарност, сигурно ще послужат. А 20 броя приятни френски романи, които подарих на уважаемия „Алианс Франсез“, купувани от моя син в годините и отдавна прочетени, намериха своя нов дом. Малките внуци учат английски и немски език, но за Стара Загора любовта към френския език е непреходна. Младите архитекти от Париж, които провеждаха практиката в нашия град, бяха впечатлени от факта, че много хора в Стара Загора знаят и говорят френски език. Казаха го по една от местните телевизии.
Мой познат архитект ме попита: „Не ти ли е жал като се разделяш с книгите, които подаряваш?“. „Жал ми е, разбира се. Те ми липсват – няма ги на местата им в библиотеката. Но се утешавам, че са отишли в голямото семейство на библиотека „Захарий Княжески“, с която се гордея като старозагорка, и че ще има хора, които пак ще ги вземат в ръцете си“.
Богата колекция от книги на руски език, преди всичко
поезия от висока класа – 75 тома, занесох преди време в библиотека „Захарий Княжески“
с помощта на един от моите внуци. Опитах се да му обясня колко е важно книгите да бъдат там, където ще са полезни на повече хора и му разказах за известния литературен критик, старозагорец по рождение, Стоян Каролев, който дари цялата си лична библиотека на града. Това беше неговото завещание, което синът му изпълни с вълнение, а Общинският съвет му връчи наградата Стара Загора за книгата „Мигове от течащото време“, посветена на родния град на баща му.
Мисля, че българските читалища са отлично място, където хората, особено децата, могат да компенсират това, което не получават в къщи. Международното изследване PISA за 2012 година показва, че близо 30% от семействата с деца ученици имат от 0 до 10 книги, а 46% притежават в дома си до 25 книги. Високо ценя читалищното дело и затова
предадох 129 тома с голямо удоволствие на читалището в с. Хрищени
благодарение на Галя, собственичка на малък магазин на нашата улица, която с голям ентусиазъм проведе акция за събиране на книги за читалището, в чието ръководство е.
Читалищата имат затруднения от финансов характер да обновяват библиотеките си. Когато разбрах, че читалище „Св. Кл. Охридски“ търси да обогати фонда си с Вазов и Йовков, без колебание му предоставих пълните съчинения на Иван Вазов и Йордан Йовков, общо 32 тома, които имах в нашата семейна библиотека.
Неотдавна в интернет публикуваха инициативата на младото семейство Симидчиеви („На изток от рая“), което събира книги за читалища по селата. Мисля да ги потърся, за да подкрепя инициативата им.
Не зная дали човек трябва да афишира подобни богоугодни дела, както аз ги наричам или просто да си върши тихо делото, но факт е, че е приятно да кажеш на внука, който изучава в „Ромен Ролан“ немски език, че си подарила през 2010 г. на библиотека „Захарий Княжески“ 17 тома луксозна енциклопедия на немски език (Meyers Konversations Lexikon ) и че може да я види в съответната зала, когато отидат с госпожата по немски там. Той каза, че е изпитал чувство на гордост, научавайки това и си е позволил да се похвали.
Печатни или електронни книги? По темата има много спорове. Тук ми се иска да цитирам библиотекаря, отговарящ за библиотеката и архива на Ватикана – Жан Луи Брюге, който казва в интервю пред българска медия, че според него
светът на библиотеките не воюва със света на интернет
„Аз съм приятел на книгите, обичам досега с тях – да ги докосвам, да усетя мириса им. Според мен, това ще остане завинаги. Но днес интернет е изключителен шанс – сърцевината на културата да стане достояние на масите.“
Най-четеният писател в английските училища Джеф Кини, автор на „Дневникът на един дръндьо“ казва: „Печатната книга си тежи на мястото. Тя е вечна. Не може да бъде заменена от електронната. Надеждата ни е книжарниците да останат места с ключово значение в страната и света.“ Това е.
Послеслов:
Идеята за богата семейна библиотека принадлежи на моята майка. Разпилявам ли аз сега това богатство като дарявам част от тези книги на читалища, библиотеки, сънародници в чужбина, на отделни хора, които по-добре биха обгрижвали отделни ценни заглавия? Успявам ли по този начин да повиша интереса на внуците си към книгите? Дано не бъркам. Направих екслибрис, в който е вписано името на майка ми – Elizabeth, и сега постепенно ще поставя този знак на притежание на всичките ни книги. Така ще отдам почит на майка ми, което е важно за мен и за родовата памет.
