Д-р Ангел Будаков е роден на 17 ноември 1966 г. Учил е в Стара Загора – първо в ІV основно училище, а след това в Руската гимназия. Завършил е медицина в Тракийския университет, специалността му е анестезиология. Работил е в Гълъбово. От 19 години е анестезиолог в реанимация на “Комплексен онкологичен център”-Стара Загора.
На 14 август на плажа в ММЦ-Приморско, като дежурен реаниматор, той оказа решаващо важната първа помощ на 12-годишния Олег от Русия, който бе затрупан в пясъка.
– Д-р Будаков, кой Ви запали за медицината?
– Баща ми е ветеринарен лекар. Не съм го мислил много. Така се получиха нещата. Родителите ми не са настоявали. Брат ми е лекар, съпругата ми също е медик, професията е застъпена в нашето семейство. Харесвам специалността си. Хубава, интелигентна, трудна за работа.
Иска се доста четене. И да ти стиска
Особено в онкологичния център, където патологията е много тежка. Работим здраво.
– Много Ваши колеги заминават в чужбина. Имал ли сте такава възможност и Вие?
– Имам много предложения за работа. И то качествени, много добре подплатени финансово. Анестезиолозите навсякъде в света са платени добре и много уважавани. Тук сме хората зад завесата, нашата специалност няма този ореол. Това е интелектуална специалност, единствената, която гледа на пациента глобално – трябва да отчетеш съпътстващата патология, възрастта, много неща са важни. Решението да замина в чужбина не се е разминало. Много е вероятно да се случи, ако не помръдват нещата у нас.
Казват, че домът е там, където живееш добре
Вярно е. Ако условията, които ти предлагат, са по-добри, защо да тъгуваш за тук…
– От години здравната система е пословична с една реформа, която явно не се случва правилно. Кое, според Вас, е най-важното, за да потръгнат нещата?
– Медицина се прави само с две неща – с пари и с кадри. През последните 10 години бе закупено модерно оборудване. Нашата клинична дейност придобива все по-европейски вид. Проблемът с кадрите обаче става много сериозен. Има един голям хиатус – няма ги цели 25 години. Шегувам се понякога – ще стане така, че няма да има кой да ме лекува…
Системата е много затлачена, особено за младите колеги
Спешно трябва да се оправят процедурите за специализации. Искаме от тези млади хора и да работят за без пари. Всичко е мотивация. Те трябва да знаят, че ги чака добра професионална реализация и добър социален статус. Лекарят трябва да има постоянно достъп до добра литература. Да ходи по симпозиуми, да обменя мисли и опит. Това не става, ако е смазан от битовизмите. Друг момент – здравната вноска е 8%. Тя е най-ниската в Европа. Обществеността трябва да разбере, че медицина без пари не става. Трябва да се вдигне здравноосигурителната вноска, да се направи
модел на конкурентност с пускане на допълнителни фондове, но с много строг контрол
Всичко е измислено. Има модели – скандинавски, британски, немски, работят от 60 години. Не е нужно да правим наши врътки. Вземаш модела, променяш 4-5 закона и няма какво да се мисли повече. Въпрос на политическа воля.
Трябва да се реши също проблемът със здравнонеосигурените. Системата няма как да понесе толкова много хора без осигуровки. Не е коректно и спрямо коректните платци.
– Сега се подписа договор за модернизация на онкологичния център…
– Това е
богатство за града, който се оформя като още по-мощен център в онкологията
А с въвеждането на линейния ускорител се дават нови възможности за диагностика и терапия. Сега се строи много усилено сградата. Очакваме първия пациент на 1 януари 2014 г.
– Как е Олег?
– Детето е добре. Мина курс в барокамера в бургаската болница. Момчето беше в крайно тежко състояние. Колегите от реанимацията в Бургас са свършили отлична работа. Голямо професионално и човешко БРАВО за тях! Трябваше
внимателно да се изследва Олег дали няма подтиснати зони в мозъка
Затова бе барокамерата – да регенирира увреди и да възстанови съседните здрави участъци. При инцидента беше страшно. За тези състояния най-важна е бързината на действията. Стигнахме много бързо с джета. На място загубихме време. Никой не можа да каже къде е детето, не може да се прекопае цялата дюна. Това ни забави. Накрая
едно от децата ни показа. Другите бяха в шок…
Не знам защо, имах някакво предчувствие, че това хлапе ще оцелее. След като го закарахме в болницата, колегите ме питат „Какво мислиш?“. Казвам им: „Страх ме е да го кажа на глас, но мисля, че ще оцелее. Пък и след няколко часа е Богородица и тя ще го пази…“. Така и стана.
А на самия плаж – камериери, спасители, персонал, проявиха такава топла загриженост. Всичко беше много човешко. Невероятно българско сърце. Когато се обадиха, че детето вече е в съзнание, направо се почувства как целият център въздъхна. Видях за първи път толкова усмихнати и щастливи хора на едно място.
Нямаше да е справедливо Олег да загине. Толкова народ му стискаше палци
Аз съм се нагледал на смърт. За мен нямаше да е нещо ново. Но децата се свещени.
– Разкажете за семейството си?
– Съпругата ми д-р Добринка Будакова е общопрактикуващ лекар в Гълъбово. Имам дъщеря Мария, на 23 години. На 24 август замина за Манхайм, Германия. Там започва магистратура по икономика и бизнес мениджмънт. Завърши в Стара Загора езикова гимназия, бакалавър е от Американския университет в Благоевград. Не наследи професията на родителите си, но и ние
не сме оказвали никаква преса
Като малка казваше: „Да стана докторка, че да не мога да си видя детето…“. Тя ни е бижуто вкъщи. 4 години свикнахме да е по-далеч от нас, а сега – това е за нейното бъдеще.
НБП, Радослава РАШЕВА
