На 15 ноември в Софийската градска художествена галерия „Райко Алексиев“ бе открита самостоятелната представителна изложба на известния старозагорски художник Валентин Дончевски. Тя бе открита от проф. Станислав Памукчиев, председател на секция в Съюза на българските художници. Изложбата представи проф. д-р кин Чавдар Попов. Бе прочетен поздравителен адрес на зам. кмета на Стара Загора Иванка Сотирова.
В тази изложба Валентин Дончевски отново демонстрира онази духовна енергия, която прехвърля браздите на времето и създава своята Вселена с безброй откривателства в бита и в душата на българина. Това са картини, в които недосънуваният му сън през хилядолетията се оттласква във времето до днешния живот в онзи космически свят, който се притаява в необозримия хоризонт на твореца. Вальо рисува и миналото, и днешното, и бъдещето – един ненаситен демиург, създател на Вселената на духовния свят и бита на българина. Даже антропологията на човека търпи промени в неговото изкуство в „мъжко лице с три очи“, или неговите планети, които по-скоро очертават някакви бъдещи космически пространства. Художникът смело прекрачва знаковите очертания на живия живот, в който преживяват неговите авторови метаморфози, родени от невероятното му въображение. От една страна той творчески претворява веществото на живота, а от друга, която си е лично негова, посвещава на духовния свят, майсторски визуализиран. Валентин Дончевски създава образна митология, непозната досега. Духовният свят през неговите очи се диктува от необикновена образност, сякаш изгребана от дълбините на българската душа.
Художникът притежава необикновено въображение и то най-вече в знаковото поле на старата селска престилка и старата селска черга. В едно интервю за „Национална бизнес поща“ преди 17 години той споделя нещо много сакрално от своята творческа работа:
„Идеята с престилките дойде по-късно да рисувам върху тях, върху празните места. Това е като един вид подготвен терен и върху него да се направи нещо. Хората върху този „терен“ са вършели труд, който е бил благороден труд и естетически свързан. При фолклора това е хубавото, че имаме свързани в едно прагматизъм и естетика много близко. В онези години си мислех, че с нещо такова и трогателно, и беззащитно, и малко, като една стара селска изтъркана престилка можеш да направиш нещо велико.
Това за мен беше вид прозрение. Тръгнах по селата да ги събирам тези престилки. Отначало ги опъвах в квадратни рамки. Но трябваше да минат две-три години, за да разбера, че нещо толкова живо не трябва да се слага в рамки. А всъщност дълбокото в цялата тази работа е нещо много просто. Имаме една форма – квадрат, която минава в кръг и същевременно престилката не е вкарана в рамка, не е рязано от нея; тя се движи все едно, че е опъната в тези обръчи… Стойността в това нещо е, че го има проблемът квадрат и кръг, което за мен е силното. Макар че това може би и да не се забелязва. Обаче преминаването от квадрат в кръг – всъщност това е целият цикъл в Космоса, във видимия и невидимия свят: квадратът като олицетворение на материалния свят и кръгът като олицетворение на божествения свят и това движение и сливане между тях“.
Много пъти неговите картини са по-високи от човешки ръст. Особено, когато става дума за неговите гротески. Светът в тях едва се побира. Често пъти той използва един и същ персонаж – градската легенда Чонката, който доскоро можеше да се види, прегърнал под мишница своя петел, да се разхожда из града. Този несретник по старозагорските улици и по футболни мачове, в картините на Вальо Дончевски беше добил ролята на градския маг, на жокер и пр. Една градска забележителност в гротеската на живота в неговите картини получи може би за пръв и за последен път пъстра артистична изява.
Нероденото бъдеще в картините на Дончевски има своята знакова памет. На пръв поглед тези образци на един друг технически свят с изплавала на повърхността художествена идентичност са предсказания на самия художник. Изкуство, художествени метаморфози, вечните игри на човека, излезли изпод чергилото, търсят сбъдването на нов живот, който върви тежко, тежко като кукерите на Вальо. Целият този животворен фантастичен свят носи очарованието на художествените пулсации на едно майсторско изкуство.
НБП, Донка ЙОТОВА
