Стара Загора е един от районите с най-богатата археология в страната, благодаря на Общината и на колегите от музея за усилията, подкрепата и гостоприемството, казва още директорът на Националния археологически институт с музей при БАН
На 18 май – Международния ден на музеите, в Регионален исторически музей – Стара Загора бе официално открита „Среброто на траките“. Тя гостува от Националния археологически институт с музей при БАН и включва част най-представителните експонати от богатите му фондове.
Старозагорците и гостите на града имат възможност да се насладят на „Среброто на траките“ до края на месец септември. Ето какво още сподели доц. д-р Христо Попов за експозицията в Стара Загора и за предстоящите съвместни дейности на РИМ и НАИМ-БАН.
– Доц. Попов, кои са най-интересните експонати в изложбата „Среброто на траките“, която ще бъде достъпна за посетителите в РИМ-Стара Загора до 30 септември?
– В изложбата участват близо 100 експоната, като някои от тях са представени пред публика за първи път от много време насам. Аз съм пристрастен и за мен всеки един от експонатите е интересен. Но може би трябва да отделим тези, които имат по-специална история. Сред тях е находката от Радювене (село южно от Ловеч), като в изложбата са представени почти всички съдове, намерени там.
Това е първата голяма колективна находка, открита в България през 1911 г., и свързана с тракийската античност
Тя включва представителни сребърни съдове – сервиз за пиене на вино (за траките виното е и сакрална напитка – б.а.). Днес, например, много хора знаят за съкровищата от Рогозен и Борово. Докато това от Радювене остава по-малко известно, но е първото. Освен това, публиката в Стара Загора, може да го види от много време за първи път. Тази находка отдавна не е била в изложба, защото дори в зала „Трезор“ на Националния археологически музей, няма как да се покаже всичко ценно наведнъж.
Друга интересна находка е от варненското село Синдел, където са намерени сребърни купи. Те са били повече на брой. Една част е откупена от овчарчето, което ги е намерило, друга остават при него като дарение на откривател. Днес 3 от купите са в нашия музей, една е във Варненския музей, т.е. находката е разделена. Датира се към по-късния период на тракийската епоха – II и I век пр. Хр.
В експозицията има и много хубави, сребърни, масивни фибули, характерни и за днешните западни части на страната и за части от Южна Сърбия, Поморавието, източните части на днешна Северна Македония. Те са били представителна част от облеклото и са се носили на връхните дрехи на дамите, разбира се на по-заможните от тях.
В изложбата в Старозагорския музей има и много интересна конска амуниция
– например начелникът от Свещари, много важен и интересен експонат. Знаете, че траките са обичали конете и те са важна част от ежедневието на тракийското население. Но тези на аристокрацията са били доста обгрижвани, украсявани с най-хубавата амуниция, която могат да си позволят техните собственици. Така конете много често са носили начелници, ремъци, юзди и др. със сребърни апликации. Те са били виждани отдалече и е ставало ясно, че собственикът и конят не са кои да е.
„Среброто на траките“ представя и любопитна чаша с лица на Силен – едно от божествата, отново свързани с виното. Тя стана част от фондовете на нашия музей преди десетина години, благодарение на добрата работа на полицията. Била е конфискувана на границата при опит да бъде изнесена в чужбина. Чашата е с изключително качествена ювелирна изработка. Само можем да гадаем в гробния комплекс, на който тя е принадлежала, какво още е имало.
В изложбата има и много хубави глинени съдове, внос от Древна Гърция, също свързани с културата за пиене на вино – червенофигурни кратери и др. Един от тях е открит край днешния Симеоновград, по северното течение на река Марица, при разкопки на проф. Анелия Божкова преди 15 години. Категорично мога да кажа, че
той е един от най-красивите и запазени екземпляри, който се отличава не само сред българските музеи
Бих отбелязал и находката от село Горняни, днес град Хаджидимово, която също е в изложбата. Откритието е направено преди повече от 100 години. Интерес за публиката може да бъде и друга находка от село Върбица, Преславско – с каничка, каликс-купа, бронзови съдове, положени като дарове в гроба на аристократ. Каликс-купата, която прилича на малка, по-издължена фиала, е една от най-красивите, които имаме в Тракия от IV в. пр. Хр.
Посетителите на РИМ-Стара Загора имат уникална възможност да видят и други интересни експонати, като всички те са на 2300-2500 години.
– Разговаряме с Вас на 18 май – Международния ден на музеите. Каква е тяхната най-важна мисия днес?
– Труден въпрос, който изисква дълъг отговор. Но, ако трябва да кажа с няколко думи, мисията на музеите е да учат, да показват и най-вече да събират хората. Много тъжно беше, когато по време на пандемията, музеите бяха затворени. Хората ги нямаше, липсваше много живият контакт. Затова
най-важната цел на музейните институции е да привличат публика, да й показват нови неща
Хубаво е, че през последните години има добри образователни програми. В МОН и в много общини си припомниха, че връзката на децата с музеите трябва да е една от най-естествените. Особено във връзка с обучението им в часовете по история и география, които могат да бъдат преподавани в музеите. Радостно е, че децата, учениците, както и техните учители, започнаха да се връщат в музеите.
В съвременната много дигитална епоха всеки си е сам със собственото си виртуално пространство, със собствения телефон, компютър или лаптоп. Да, онлайн средата може и да ни събира, но и страшно много ни разделя, отдалечава и ни прави асоциални.
– Стара Загора вече Ви припознава като приятел. Изложбата „Среброто на траките“ е поредният повод да сте в града на липите. Само преди дни бяхте тук за мащабна международна конференция, а Вашият научен интерес Ви води и на проучванията на уникалните халколитни медни рудници в местността Аи бунар…
– Стара Загора е един от най-богатите с археология райони в страната през всички периоди. Да, мен лично ме привлича възможността да се изследват рударството и металургията от най-ранни периоди –
Аи бунар, един от най-важните праисторически рударски обекти, не само в България, но и в Европа
Има, разбира се, и други места, свързани с рудодобива на предците ни край Стара Загора. Аи бунар обаче е знаков паметник и това трябва да се помни. Още повече, че той е успял да оцелее през хилядолетията. България и днешна Източна Сърбия са района на Балканския полуостров, откъдето е тръгнала металургията в Европа. А районът на Старозагорските минерали бани, тази част на Средна гора и други места, където има открити останки от древен рудодобив, са едни от най-благоприятните и най-перспективните за проучване. „На светло“ ще бъдат показани нови и нови детайли. Има и още много да се проучва, още повече, че съвременните технологии дават по-добри възможности за това.
Веднага мога да кажа, че с директора на РИМ-Стара Загора Петър Калчев и колегите от музея,
в края на годината ще направим изложба за Аи бунар
Припомням, че там работим от 3-4 години и възстановяваме проучванията от 70-те години на миналия век. Има много интересни неща като находки, както и за технологията и за площта на рудниците, които се оказаха поне два пъти по-големи от първоначалните предположения.
Затова както и преди дни казах, благодаря за пореден път и на Община Стара Загора, и на Регионалния исторически музей, за техните усилия, подкрепа и гостоприемство.
– Кой беше моментът, който отключи у Вас интересът към археологията?
– Когато учих в езиковата гимназия в Ловеч, където съм и роден, имаше традиция да се ходи на бригади. Една от тях, в края на 80-те години, ме заведе на разкопки, които се правеха от Ловешкия музей и от колегата Константин Шалаганов. Проучваше се римска вила в района на село Смочан.
От история винаги съм се интересувал, но точно от тези разкопки се запалих още повече
Избрах по естествена начин да уча история в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“, а по още по-естествен начин без много колебание избрах специализацията си.
– Какво бихте казал на младите хора – защо да направят избор и да развиват потенциала си като историци и археолози?
– Хубаво го е казал Стоян Михайловски: „… в тържествование и в страдание извърши подвизи безчет“. Страданието е много, но със сигурност, който се насочи към тази професия, не го прави за икономически просперитет, а от любопитство, от желание да постигне нещо, да открие, да разбере. Естествено, всичко е въпрос на лична мотивация и интерес. Но отново се връщам към мястото на музеите, които трябва да показват колко е интересна професията и колко много неща очакват да бъдат открити.
Ако някой си мисли, че всичко е ясно – напротив, нищо не е ясно
Така че, някои от бъдещите археолози сигурно сега седят на чиновете и мечтаят. Нека са здрави и един ден да имат възможност да покажат на света още нещо, което той засега не знае.
Радослава РАШЕВА
