Хранилището на праисторически находки е със стратегическо значение за периода на праисторията на територията на днешна България
Стара Загора е град, който има едни от най-значимите колекции от находки и материали, наше национално богатство. Те са културно наследство с изключително значение, както за България, така и за цяла Европа
Поздравявам жителите на Стара Загора с наближаващия празник, имам много приятели в Стара Загора и родом от града
– Доц. Попов, преди дни стана ясно, че временната изложба „Повелителите на солта: Провадия-Солницата 5600 – 4350 г. пр. Хр.“ ще остане в Националния археологически институт с музей при БАН повече време от първоначално предвиденото. Как ще коментирате интереса на публиката към този обект, а и към всички други експонати и инициативи, свързани с праисторията?
– Със сигурност не съм изненадан от големия интерес към изложбата. Идеята да представим резултатите от проучванията на Провадия-Солницата обмисляхме дълго време с акад. Васил Николов, ръководител на разкопките, с колегите от музея в Провадия и с колегите от НАИМ при БАН. През последните години този обект стана знаков, не само за България и за днешните български земи, но и за праисторията в Европа. Допълнителен повод за създаването на изложбата бе обстоятелството, че през тази година се навършват 20 години от началото на проучванията. Натрупаният материал като информация, находки и важни резултати, които искаме да достигнат до широката публика, стана многоброен. Затова благодаря на акад. Николов, на доц. Камен Бояджиев, на колегите от Националния археологически музей и от музея в Провадия, за този чудесен проект, който видя бял свят.
Изложбата е добро съчетание от конвенционални и модерни технологии
Чрез QR кодове може да се получава допълнителна информация за експонатите. Има дигитални възстановки – разказ, който може да бъде прочетен и видян чрез видео в експозиционната зала, освен, разбира се, прекрасните експонати. И това е една малка част от откритото и проучено, в течение на вече много години.
През последните два месеца има много посетители в музея, а с началото на учебната година запитванията продължават да се увеличават. Затова решихме да удължим срока на изложбата до края на отомври, за да дадем възможност на повече хора да я видят.
Що се отнася до интереса към праисторията, от гледна точка на другите атрактивни акценти в българското културно-историческо наследство, свързано с различните исторически периоди, сякаш тя остава малко встрани и не се акцентира толкова много върху нея. Но праисторията е не по-малко интересна и ни запознава с ранните етапи на човешкото присъствие в днешна Югоизточна Европа. Българските земи открай време са на кръстопът, но тяхното геостратегическо разположение винаги е имало своето важно място в развитието на този регион. Затова
праисторията още с развитието на културата на първите земеделци, с развитието на икономиката с добива на важни суровини като мед, злато, сол, има изключително важно място
Някои от първите процеси в праисторическия период на Европа започват имено тук – на Балканите, и в частност на територията на днешна България. Добивът на мед, на сол, не е по-малко важен за стопанството на земеделците и скотовъдците по това време. И разбира се, добивът на злато. Защото най-ранните златни находки от историята на човечеството са открити на територията на днешна България. Варненският халколитен некропол е епонимен обект. Значими са и многобройните селищни могили, особено на територията на Централна и най-вече на Източна България. Не по-малко важни за този периоди са и старозагорските медни рудници в района на Аи Бунар.
Може да се говори много за редица знакови праисторически обекти. Смятам, че трябва тази част от нашето културно-историческо наследство да има по-активно присъствие в разказа, с който запознаваме нашите любознателни посетители и почитатели. Този период от историята ни
трябва да бъде по-добре представен и застъпен и в обучението, и в учебниците, но и в активните проекти на днешните български културни институции – музеи, научни институти и галерии
Именно те имат инструментите и възможността да правят по-близко и по-достъпно културно историческото ни наследство от този период пред широката аудитория.
– Разговаряме с Вас в навечерието на 5 октомври – Деня на Стара Загора. Споделял сте и друг път, но нека припомним какво е значението в исторически, а и в съвременен контекст на неолитната цивилизация в Старозагорско?
– Не само заради празника поздравявам от сърце старозагорци, имам много приятели в Стара Загора и родом от града!
Стара Загора, Нова Загора, тази част от днешната Горнотракийската низина и източните части на Средна гора могат да бъдат определени като люлката на праисторическата цивилизация в днешните български земи. Добрият климат и добрите природни условия, възможностите, които региона предоставя с плодородието и водите, добрата комбинация между поле и не много високи планини, с мек климат и с възможност за добив на важни суровини, превръщат района в естествено средище на праисторическата цивилизация в днешните български земи.
Няма друг район в България, в който да има толкова висока концентрация на праисторически селищни могили и обекти от новокаменната и каменно-медната епохи
Очевидно това не е случайно.
И в това отношение Стара Загора има и сериозни отговорности, като града, в който праисторията е на чест и почитания, и като града, който има едни от най-значимите колекции от находки и материали, наше национално богатство. Те са културно наследство, което е от изключително значение, както за България, така и за цяла Европа. Като положителен пример мога да дам музей „Неолитни жилища“, който се намира в двора на болницата. Той е пример за държавническо и стратегическо мислене, за възможност да се вземат решения и да се оцени веднага и на място колко е важно откритието. И колко е важно да се реагира адекватно, за да бъде то запазено за идните поколения. Пример е, че дори при такъв стратегически обект за града и района, какъвто е болницата, при откриването на обекта бързо е било взето решение да се промени проектът и да се адаптира, за да може праисторическите находки и останки да бъдат съхранени. И не само, а да бъдат показани чрез музея – по един изключително модерен и щадящ паметника начин. И това се случва през 60-70-те години на миналия век.
– В старозагорското село Малка Верея има хранилище на праисторически находки, споделете за неговата значимост?
– Малко се знае за него от широката аудитория, но не е така за професионалните изследователи. Всъщност то съществува от няколко десетилетия и може би е най-голямото хранилище за праисторически материали в България.
Чудесно е, че преди много години тогавашното общинско ръководство е дало възможност за неговото създаване. Там се съхраняват материалите от проучването на редица знакови обекти каквито са Азмашката селищна могила, Калояновец, Мъдрец, Гуджова могила и др. В него се съхраняват десетки хиляди движими културни ценности – керамични съдове, пластика, сечива, инструменти от различни материали. Това е своеобразен архив на праисторическите проучвания в Стара Загора и района. Неговото значение е стратегическо за периода на праисторията на територията на днешна България.
Съществуването на подобно хранилище и неговото поддържане дава възможност за работа на изследователски екипи.
През хранилището са минали през годините световноизвестни имена, работили са там, оставили са своя принос
в проучванията на Стара Загора. За широката публика познанието за даден исторически период стига до възможността да види в музея един или друг артефакт. Но в същото време основата, която дава възможност да се проучват тези периоди и да се каже повече за тях, е огромното количество от масов материал. А задачата на всеки музей е не само да покаже на нашите посетители културно-историческото ни наследство, но и да го опази и съхраняваме по правилен начин. Наша отговорност е да проучваме и да предадем тези материали на следващите поколения, които ще работят в тази сфера.
В тази връзка бих казал, че опазването и осигуряването на добри условия за материалите от хранилището в Малка Верея, е отговорност на Стара Загора, на обществото на Стара Загора. Това е обществена задача, в която трябва да бъдат въвлечени и Общината, и широката общественост. Това не е задача, която трябва да бъде вменявана само на музея. Без адекватна подкрепа той не може ефективно да изпълнява функциите си. Без съхраняването на тези материали и техните проучвания, няма да ги има крайните резултати с експозициите и крайните продукти за посетителите и любознателните ни почитатели.
Хранилището в Малка Верея е своеобразен архив, който дава възможност да се правят изследвания на различни теми, свързани с живота и бита на праисторическите хора, живели в района на Стара Загора и Горно-тракийската низина в различни праисторически етапи. Похвално е, че преди няколко десетилетия е било взето това важно решение, и музеят и неговите специалисти полагат през годините неимоверни усилия архивът и сградата да бъдат поддържани в добро състояние. Но
това със сигурност трябва да бъде основна задача и за следващите поколения музейни работници, изследователи, за Община Стара Загора
и, разбира се, активните старозагорски общественици, каквито градът винаги е имал.
– Каква е ролята на културно-историческия туризъм и дава ли той своите резултати у нас?
– Важно е активното разпространение и търсене на досега с масовия читател и неговото образоване. В това отношение музеите много често са длъжници на публиката. За мое съжаление, бих казал, че и медиите са длъжници, защото много често се преминава границата, в посока към евтините сензации. За да се предизвика по-голям интерес, макар и мимолетен, понякога се пишат и разпространяват твърдения, които граничат с шарлатанство и с бутафория. В същото време за културно-историческото наследство от различни периоди има толкова интересни и важни неща. Талант и умение, а и грамотност е да можеш това, което знаеш, да го кажеш по интересен начин, така че да привлечеш вниманието на широката публиката.
Съвременната епоха дава много възможности за дигитализиране, за представяне по атрактивен и интересен начин на информацията, свързана с културата и с културно-историческото ни наследство. И това трябва да бъде цел, която да ни мотивира да си вършим по по-добър начин работата, за да предизвикаме любопитство, интерес и желание да се учи и да се търси информация. Имаме с какво да се похвалим, но в това отношение някои от съседните ни държави като Турция и Гърция са по-успешни от нас. Има какво да учим по отношение на стратегия и начин на развитие на културно-историческия туризъм.
Той е важно и основно перо за държавите, които го ценят и разбират неговата стойност и възможността да привличат нови и нови посетители
Смятам също, че е добре да бъде поддържан даден акцент за различни райони и различни периоди. В Министерството на културата много си говорим по тези теми, но за съжаление разговорите често остават без преки резултати. Но в този процес трябва да бъдат въвличани не само специалистите – музейните и научните работници, служителите в Министерство на културата, а активно да участват журналисти, общини. Министерството на културата трябва да е институцията, която да помага и да насърчава тези процеси.
И отново ще се върна към началото на разговора ни. Изложбите и популяризирането на праисторическото културно-историческо наследство, за което България има водещо място в Европа, са много важни. Разговаряли сме през годините и с акад. Васил Николов, и с праисторика Петър Калчев, и с други колеги от регионалните музеи, че
би било хубаво да се направи голяма международна изложба, в която България да бъде представена с фокус единствено и само към праисторията
Имаме какво да покажем. И такава праисторическа изложба би била продукт, към който ще има огромен интерес.
– Доц. Попов, кога ще Ви видим отново на проучванията в местността Аи Бунар?
– През последните 2 години не успях да се върна към проучванията, които възстановихме с общи усилия (НАИМ-БАН и РИМ Стара Загора) в района на Аи Бунар. Надявам се от догодина това да се случи. Рудниците са чакали повече от 7000 години, могат да почакат още малко (усмихва се…). Желанието на всички колеги от екипа е в скоро време отново да започнем работа на този изключителен обект с общоевропейско значение.
NBP.bg, Радослава РАШЕВА
