Предвиждаме изграждане на симулационен център и въвеждане на телемедицина, казва още деканът на Ветеринарномедицинския факултет при Тракийския университет
– Доц. Стоянчев, разкажете повече за идеята в Стара Загора да започне работа Ветеринарномедицинска университетска болница?
– Ветеринарномедицинският факултет при Тракийския университет непрекъснато се развива и търси нови успешни форми за това. Поддържаме много тесни контакти с университети в Германия, които са лидери във ветеринарномедицинското образование. Става дума за университета в Хановер, който е на първо място в Европа и на второ място в света в областта на ветеринарномедицинската наука и образование. В Германия в тази област са успешни и ветеринарномедицинските факултети в университетите в градовете Гиисен и Лайцпиг. Това, което те правят, се стремим и ние да го предложим в обучението на нашите студенти. Разбира се, с малко забавяне, защото е необходимо преподавателите да отидат там на специализации за 3 до 6 месеца и да се обучат на новите методи и терапевтични техники.
Ветеринарномедицинският факултет при Тракийския университет в момента
работи над ново начинание за въвеждане на 24-часов работен режим
в трите си ветеринарни клиники.
– Припомнете тяхната основна дейност?
– В базата за обучение на студенти във факултета се намират най-големите клиники на България и това са клиниката за коне, клиниката за продуктивни животни и клиниката за дребни животни – кучета и котки. За момента най-натоварена е клиниката за домашните любимци, тъй като те изискват постоянно обслужване, медицински манипулации, спешна ветеринарна медицина и др.
В чужбина университетските клиниките са с дежурство от 24 часа, което е по-удобно за повечето стопани. Например, в Лайпциг ветеринарната клиника за продуктивни животни приема годишно 700 животни във факултета, но обслужва над 24 000 пациенти, които се посещават на място. Осигурено е денонощно обслужване. Ветеринарният лекар използва мобилна ветеринарна лечебница, снабдена с лекарства и диагностична апаратура и отива със студенти до фермата, на място при пациента.
Студентите са пряко включени в денонощната работа
като част от тях са назначени за заплата към клиниката и са участници в работният процес. Има и много доброволци. Планираме да направим същото и при нас.
По подобен начин има необходимост и в клиниката за дребни животни. Сега дежурството е от 8 до 21 часа вечерта. Но много често стопаните ни се обаждат и след този час. Става дума за спешни пациенти. Нямаме такова обслужване и искаме да го въведем в полза на хората и обществото.
Другата ни клиника – за коне, приема скъпи, спортни животни. Някои от тях вече нямат състезателни участия, но се използват за разплод. Понякога е необходимо конете да останат в лечебната база за 3-4 дни за диагностика и лечение, или за рехабилитация, и тогава са нужни денонощни грижи, които сега трудно можем да осигурим.
Такава е идеята ни –
да покрием пазара на ветеринарномедицинските услуги денонощно
И точно за това говорим за създаването на ветеринарномедицинска болница. Ветеринарномедицинската болница е съчетание на денонощен 24-часов работен режим, добре обучени лекари и обслужващ персонал, достатъчно голяма и добре оборудвана база за диагностика и лечение, подходяща и комфортна база за стационарно настаняване, наблюдение и лечебно възстановяване на пациенти, включително фураж и денонощни грижи от лекари и гледачи на животни. Всички работещи с пациентите са преминали специализирано обучение за хуманно отношение към животните. Електронният регистър на пациенти, лекарства, манипулации и обслужващи лекари е също част от болничната структура и там всеки пациент ще си има индивидуален код и стопаните ще могат да виждат всички манипулации и свързаните с тях разходи и цени.
– Ще бъдат ли необходими инвестиции, още помещения, кадри?
– В момента имаме три големи бази на трите клиники, с по 700 кв. м, които разполагат с допълнителни стационарни помещения в три бази по 750 кв. м с индивидуални боксове за настаняване на коне, на едри преживни животни и дребни преживни животни, с отделения за кучета и отделения за котки.
Имаме възможност да обособим и хотелска част
Но са необходими промени, свързани с организацията на работа, дигиталният регистър и денонощното настаняване и обслужване, доизграждане на система за биосигурност и закупуване на мобилни ветеринарни лечебници – линейки. В момента нашите клиниките работят от 8 до 16 часа със студенти, а от 16 до 21 часа има дежурни ветеринарни лекари и дежурни екипи за спешна медицина.
Наличните ветеринарни лекари няма да достигнат, понеже повечето от тях са преподаватели, асистенти доценти или професори и няма как след нощно дежурство от 21 вечер до 8 сутрин после да бъдат максимално пълноценни и цял ден да водят лекции или практически занятия. Задължително условие е да спазим трудовото законодателство със задължителна 24-часова почивка след нощни смени. По тази причина, ще бъде необходимо да назначим 4 или 5 ветеринарни лекари, които да могат да се въртят във всички смени и чрез тях и назначени студенти и гледачи да се осигури денонощният режим във вечерните часове.
– Като време кога е възможно да стартира работата на университетска ветеринарномедицинска болница?
– Имаме апаратура, имаме помещения, трябва да създадем организация и промяна в структурата и работните правила, който да обособи ветеринарномедицинска болница с нейния правилник за работа, график на персонала, наемане на служители и тяхното обучение. За това е необходимо известно време. Може би ще стане в първата половина на следващата 2021 година.
– Какви други проекти и нови идеи ще реализира Ветеринарномедицинския факултет?
– Основни предизвикателства, над които също работим, са дигитализацията на студентските книжки и документооборота, изграждане на симулационен център „Skills labs“ за ветеринарна медицина и въвеждане на телемедицина и виртуална обучителна среда с медицински иновации за факултета.
Симулационият център (Clinical Skill Labs) по „Ветеринарна медицина“ е част от обучителната структура в почти всички ветеринарномедицински факултети в Европа. В тези центрове студентите от 3, 4 или 5 курс работят с изкуствени силиконови макети на животни, тъкани или органи и крайници и с апарати и инструменти с цел изграждане на индивидуални практически умения и сръчност при манипулациите. Основни умения за работа с базови манипулации, и базова лабораторна или клинична апаратура, вкл. инструменти. Там тренират да поставят инжекции, да вземат кръв, да слагат абокати и системи, да вземат проби, да
правят шевове и превръзки, но не на живи животни, а на скъпи макети
имитиращи живото животно. Симулационният център има за цел хуманно отношение по веригата „лекар-пациент“ и превенция на болка, страдания, стрес на животните при манипулации при липса на достатъчно сръчност или предварителна.
В стратегията на Тракийския университет е налично новото понятие „телемедицина във медицината и ветеринарната медицина“. Понятието „телемедицина“ не е новост в Европа. Клиниките правят онлайн видеоконсултации, които са платени, и които насочват дали пациента е за преглед и лечение в клиниката или може да мине на дистанционно лечение (предписване на общи медикаменти, хранителни добавки или режим на обезпаразитяване без транспорт до клиниките). Задължително е обаче
закупуване и инсатлиране на специален софтуер за телемедицина
който е разработен за клиниките в Европа. Той включва ветеринарен лекар на работно място пред видеокомпютърна връзка, станция за дигитално консултиране и коментар на резултати от кръв, урина или други лабораторни проби или рентгенови снимки и станция за дигитално плащане на таксата за обслужване.
NBP.bg, Радослава РАШЕВА
