Доц. д-р Ди­ми­тър Желев, ге­ог­раф, преподавател: Ста­ра За­го­ра е жив град, хо­ра­та мо­гат да сбъд­ват меч­ти, да гра­дят биз­не­си и да съз­да­ват се­мейс­т­ва

Жи­во­тът ми се слу­чи та­ка, че чес­то пъ­ту­вам по све­та и имам наб­лю­де­ния в раз­ви­ти­е­то на де­сет­ки дър­жа­ви и сто­ти­ци гра­до­ве. Ви­на­ги ко­га­то пъ­ту­вам, гле­дам кри­тич­но град­с­ка­та ин­ф­рас­т­рук­ту­ра, об­щес­т­ве­ни­те прос­т­ран­с­т­ва и ежед­нев­ния бит. Не­съз­на­тел­но чес­то пра­вя и срав­не­ние с бъл­гар­с­ки­те гра­до­ве и най-ве­че с род­на­та Ста­ра За­го­ра и сто­лич­ния град, къ­де­то жи­вея в мо­мен­та. На­ли­чи­е­то на те­зи лич­ни впе­чат­ле­ния ми да­ва из­вес­т­на до­за са­мо­чув­с­т­вие да бъ­да кри­ти­чен (в съ­зи­да­тел­ния сми­съл на ду­ма­та).

Ка­те­го­рич­но Ста­ра За­го­ра е град за хо­ра­та в мно­го от­но­ше­ния – и с пе­ше­ход­на­та си зо­на, и със зе­ле­ни­на­та и пар­ко­ве­те, и с кул­тур­ния жи­вот, и със спор­т­ния си жи­вот. И още мно­го дос­ти­же­ния. Ин­ф­рас­т­рук­ту­ра­та е сред най-доб­ри­те за ни­во­то на Бъл­га­рия (но не и на Ев­ро­па). Най-важ­но­то – Ста­ра За­го­ра е жив град на фо­на на де­мог­раф­с­кия ко­лапс в Бъл­га­рия. Хо­ра­та мо­гат да сбъд­ват меч­ти, да гра­дят биз­не­си и да съз­да­ват се­мейс­т­ва. Имат въз­мож­нос­ти!

Виж­дам и сфе­ри, в ко­и­то гра­дът изос­та­ва от сход­ни по раз­мер из­точ­но­ев­ро­пейс­ки гра­до­ве, и има про­пус­на­ти въз­мож­нос­ти. При­ят­но съм впе­чат­лен, че мес­т­ни­те влас­ти ус­пя­ха да оси­гу­рят ре­но­ва­ция на ем­б­ле­ма­тич­ни за гра­да мес­та (Син­ди­ка­лен дом, Ле­тен те­а­тър, град­с­ки пар­ко­ве, учи­ли­ща, чи­та­ли­ща, спор­т­ни ба­зи). Съ­щев­ре­мен­но имам и ед­но го­ля­мо при­тес­не­ние – че всъщ­ност по­ве­че­то „но­ви“ обек­ти в гра­да са ре­монт на съ­о­ръ­же­ния, ко­и­то са съз­да­де­ни през со­ци­а­лис­ти­чес­кия пе­ри­од, т.е. на фун­к­ци­о­нал­но ни­во ни­що но­во не се е по­я­ви­ло в гра­да през пос­лед­ни­те де­се­ти­ле­тия. Ос­вен че мо­ло­ве­те за­мес­ти­ха Уни­вер­сал­ния ма­га­зин. Ста­ра За­го­ра е бил в ми­на­ло­то град на аван­гар­д­ни идеи и сме­ли твор­ци, но в на­ши дни лип­с­ва (спо­ред мен) та­зи нот­ка на мо­дер­но­то, на прог­ре­сив­но­то. Наб­лю­да­вай­ки ре­пор­та­жи за кул­тур­ни съ­би­тия и праз­нен­с­т­ва, чес­то ос­та­вам с впе­чат­ле­ние, че ни­що но­во не се случ­ва в гра­да, прос­то се пов­та­ря ста­ро­то в осъв­ре­ме­не­на вер­сия.

Го­ля­ма­та ми меч­та за гра­да е да бъ­де но­ва­тор. Да има му­зей на мо­дер­но­то из­кус­т­во на меж­ду­на­род­но ни­во – с впе­чат­ля­ва­ща сгра­да, с ат­рак­тив­ни ек­с­по­зи­ции, с под­к­ре­па за та­лан­т­ли­ви твор­ци. Гра­дът има нуж­да и от но­во­из­г­ра­ден мо­де­рен кон­г­ре­сен цен­тър (как­ви­то има в Бур­гас и Плов­див) – с мно­го­фун­к­ци­о­нал­ни за­ли, по­мощ­ни съ­о­ръ­же­ния и ви­зия за го­ле­ми съ­би­тия. Меч­тая съ­що та­ка един ден гра­дът да бъ­де и цен­тър на ви­со­ки­те тех­но­ло­гии. Не­се­ри­оз­но е да вяр­ва­ме, че „веч­но“ мес­т­на­та ико­но­ми­ка ще се кре­пи на лиг­нит.

Вяр­вам, че Ста­ра За­го­ра ще из­вър­ви дос­той­но своя път, доб­ли­жа­вай­ки се до най-ус­пеш­ни­те гра­до­ве – и в ико­но­ми­чес­ко, и в кул­тур­но, и в уп­рав­лен­с­ко ни­во. Чес­тит праз­ник, ста­ро­за­гор­ци!