На 28 март от 17.30 часа в Регионална библиотека „Захарий Княжески“ Дискусионен клуб за консервативни дебати ще бъде домакин на среща с гражданите на Стара Загора с разговор за значението да пазим жива българската памет, за патриотизма и за просветения консерватизъм. В нея ще участват акад. Иван Гранитски, доц. д-р Григорий Вазов – пряк потомък на Вазовия род, Катя Зографова и Стоян Райчевски. Преди това от 11 часа те ще посетят СУ „Иван Вазов“.
Разговаряме с доц. д-р Григорий Вазов дни преди посещението му в града липите.
– Г-н Вазов, Вие сте пряк потомък на Вазовия род. Какво е чувството да носиш гордото наследство на тези велики българи?
– Това усещане е преди всичко огромна отговорност. Независимо къде се намираш, хората се обръщат към теб с „Г-н Вазов“ и изписват фамилията ти с уважение. Всяко твое действие носи името Вазов, а с него идва и неповторимата и уникална отговорност.
– Каква е връзката Ви със Стара Загора?
– Градът свързвам с д-р Кирил Вазов, който дълги години е живял и работил в Стара Загора. Той е мой прадядо и брат на Иван Вазов.
Затова може да се каже, че имам и старозагорска жилка
Д-р Кирил Вазов е бил известен и уважаван лекар, създал е отлична клиника. Хората са го почитали, а той с достойнството е носил името Вазов.
След 9 септември 1944 г. неговата къща е съборена, заличени са всякакви възможни наследства на Вазовия род от негова страна. И на мястото на къщата е построена сградата на Народната милиция. А ние по-късно като реституция получихме по няколко компенсационни бона. Това остана от паметта на д-р Кирил Вазов в Стара Загора.
Аз съм пловдивчанин, роден съм в Пловдив. Но много пъти съм идвал в Стара Загора и за мен е много мил, приятен и любим град. Пловдив е най-красивият град в България, но е факт, че Стара Загора е най-уникалният и невероятен град.
Затова
очаквам срещата със старозагорци с нетърпение
Имам много приятели, както и косвени роднини чрез съпругата ми. Убеден съм, че разговорите ще бъдат много интересни.
– Повод за този национален рейд, който тръгва от Стара Загора, е 175-ата годишнина от рождението на Иван Вазов, която се отбелязва тази година. Вазов е една от любимите мишени на либералните общности, включително и през последните дни. Появиха се мнения, че няма смисъл романът „Под игото“ да се изучава три години в различните училищни класове… Как гледате на тези атаки?
– Това е безродство. Става дума за хора, които никога по никакъв повод не са учили, не са чели. Това са хора, които гледат личния си интерес,
за да изпълнят поръчки на други, които са извън България
Смятам го за абсолютно безумие и извратена формула на мислене.
– Затова са важни събития като предстоящата среща в Стара Загора…
– Това е прекрасна инициатива. Акад. Иван Гранитски е уникален мъж. Той е невероятен във всичко, което прави за България и то няма цена. Възхищавам му се. Аз такива неща не мога да направя, или нямам силата, или нямам възможностите.
Издателство „Захарий Стоянов“ е единственото, което издава класическа българска литература с високо качество. Според съвременния начин на мислене, голяма част от тази литература е непродаваема. Колко българи ще си купят 10-те тома на Вазов?! Но той намира формули – чрез библиотеки, чрез дарения в училища, в общини. В цяла България. И
само той си знае какво му коства – като средства, нерви, време
Акад. Иван Гранитски е сериозен родолюбец. Възхищавам му се и за това, което сега е подхванал. Колко е хубаво, че в цяла България ще се заговори за предстоящата 175-а годишнина от рождението на Вазов. И все пак, само той го прави.
– Има ли нещо ценно, но малко познато за Вазовия род, което бихте искал да споделите?
– Ако е ценно и малко познато, не бих искал сега да го кажа, а при срещите ми с учениците и обществеността на Стара Загора. Цял живот като преподавател, като ректор на ВУЗФ, съм бил пред аудитория. Много е важно поведението ти пред нея и какво е нейното поведение към теб. Защото лекторът, този, който има някакви знания, то те трябва да бъдат възбудени в него. И
аз се надявам самата аудитория да ме предизвика така, че да кажа неща, които може би никога не съм споделял
Не се подготвям предварително, искам да видя и да усетя аудиторията, и да започна разговор с нея. Когато усетя вдъхновението, ще представя силно и въздействащо изложение пред публиката.
– Последни изследвания дават предимство на българското национално самосъзнание пред европейска идентичност сред младите хора. Какво мислите за младото поколение на България?
– За разлика от много хора, аз се възхищавам на младите хора на България. Всичко, което се говори за тях, че били необразовани, че не можели това или онова, не е истина. Вечното противоречие между поколенията датира от гръцката република, от римската империя, от хилядолетия и до ден днешен. И навремето имаше достатъчно необразовани млади хора. Но тогава ги нямаше социалните мрежи и младите нямаха тази форма за изява,
за да разберем каква е неграмотността сред тях
Специално искам да отбележа нещо много важно – всяка година, преди 30 години и след 30 години, логиката на равновесие в живота е следната. Имаме около 5% гениални деца. Имаме около 15% много талантливи, много можещи, много знаещи, но не гениални деца. Имаме около 20% отличници. От останалите, да речем 60%, 20% са със средна формула на компетентност и на възможности, т.е. това, за което казваме: каквото Господ му е дал. А другите са тези, които пишат най-много в социалните мрежи. Те търсят най-нова формула за изява в обществото. И ние започваме да си правим грешни заключения, че това е цялото българско младо поколение, което е неграмотно, невъзпитано и комплексирано. Не. Младото поколение е същото, каквото беше преди 20, 30, 50 години. Аз повече от 40 години преподавам. Няма от какво да се притесняваме.
В момента има невероятни, талантливи, уникални деца
Но те, заради своята интелигентност и заради възпитанието, което имат, и заради другите си ангажименти – да работят, да четат, да създават нещо ново, нямат време да се изявяват в социалните мрежи. Това е истината. Бъдете спокойни, имаме невероятно младо поколение, компетентно, с много големи възможности и с добро бъдеще за България.
– Кое е любимото Ви стихотворение или друго произведение на Иван Вазов и защо?
– Най-лесно е да отворя томовете и да ви кажа – ей това произведение ми е любимото, например „Земя“. Но любими са ми тези произведения, които създават някаква емоция. На практика обаче, каквото и да прочетеш от Вазов, във всяко едно изречение, виждаш уникална емоция.
Има и друго, което ми прави впечатление, особено сега, когато акад. Гранитски подготвяше 10-те тома. Зададох си въпроса – възможно ли е в един не дълъг човешки живот от 71 години, тези 10 тома по хиляда страници да ги изпишеш на ръкопис, да бъдат напечатани на пишеща машина, да бъдат набрани с техниката на печатарството в онези години и да се явят на бял свят.
Какъв е този човешки мозък, каква е тази човешка емоция?!
Какъв е този гений, който Господ е създал, че да направи това уникално нещо. На която и страница да отвориш томовете на Вазов, което и изречение да прочетеш, кара те да се замислиш. Виждаш идея, виждаш сентенция, виждаш образ. Това е Вазов.
– Според Вас, щеше ли да е щастлив Иван Вазов, ако можеше да се върне в днешно време?
– Много сложен въпрос. Времето, в което той е живял, е било много по-тежко от днешното – период на значителни загуби за България. Въпреки всичко, той е устоял и се е държал с изключително достойнство.
Сигурен съм, че и днес би постъпил по същия начин – с чест и решителност би направил необходимото за България. Такъв е Вазов.
NBP.bg, Радослава РАШЕВА
Виж още:
Най-прекият наследник на Вазов се среща със старозагорци на 28 март
