Публиката на премиерата на балета „Дон Кихот“, постановка на Държавна опера-Стара Загора, още не може да си поеме дъх от преживяването на спектакъла, с който на 27 ноември беше дадено началото на 49-ия Фестивал на оперното и балетното изкуство. Един забележителен спектакъл с великолепната музика на Лудвиг Минкус, която изведе емоцията на зрителите на върха на градиента – подложката на зрителското щастие.
Успехът на постановката най-напред се дължи на високото майсторство на своите създатели. За мен като хореограф „Дон Кихот“ е първото голямо класическо заглавие, което поставям и съм щастлив, че това се случва точно в Стара Загора!, споделя Аршак Галумян. Танцьорите са страхотни и свършиха много и много добра работа… А самата постановка се надявам да се превърне в празник и за целия град, допълва той.
Салваторе Русо, сценограф и костюмограф, в същия оптимистичен дух споделя: „Костюмите са неоромантични, цветни, ярки, събуждат хубаво настроение“. Пъстроцветието на сцената диша с обшия дух на спектакъла, създаден в оптимистичния строй на постановката като цяло. Декорите подкрепят смисъла на сценичните пространства – от графичния стил на света на Дон Кихот, изчел безброй книги, до градския площад или до дворцовата зала с огромните пищни декоративни завеси – дело на сценографа.
На свой ред Силвия Томова, художествен ръководител на Балета, едва сдържа своя възторг. „А какви артисти…! Какъв прогрес! До сълзи ме трогват. Огромно постижение за Томоки Ишиго в ролята на Базил. Чаровна и завладяваща Анелия Димитрова – Китри! Фиорди Лоха в ролята на Еспада! Мерседес – летяща балерина, в ролята Харука Суга. Дон Кихот и Санчо Панса – в ролите Александър Желев и Карло Сантос! Попадения в колосален мащаб“!, не скрива своите чувства Силвия Томова. Тя поднася своята дълбока благодарност на директора на Операта Огнян Драганов за доверието и подкрепата. Благодари и на кмета на Стара Загора Живко Тодоров и неговия екип в лицето на Иванка Сотирова и Диана Атанасова, както и към Настоятелството на операта и Татяна Станчева. Емоциите са на предела на сълзите от радостта на постановъчния екип.
Фолклорният характер на музиката – испанска, характерна циганска, със своя темперамент и жизнерадостен дух, с множеството на участниците на сцената създават плътта на спектакъла. Всяка сценична група (дами, кавалери, цигани, бални танцьори, тореадори) търси своята изява, както е в живота. Радост и веселие господства на сцената на фона на прекрасната музика на един шедьовър в балетната класика, от който блика очарованието на танца, на танцуващите. И тъй като се споменава високото постижение на Томоки Ишиго в ролята на Базил, това може да се обясни с виртуозно изваяния му рисунък в танца. Безупречен за всяко свое движение при изграждането на образа, той всъщност се бори за своята Китри, създавайки един забележителен пластичен образ.
Очарованието на балерина като Анелия Димитрова идва не само от нейния финес, от безупречната техника, но и в изказа на емоцията в нейната артистичност, изграждайки образа. Танцът на двойката Томоки-Анелия е виртуозен както в пластичния изказ, така и в очарованието, което излъчва влюбената двойка в сценичната игра.
Всеки един образ в спектакъла е създаден с много голям интерес и желание от страна и на останалите участници – изрядни в техниката на танца, но и откровени докрай в своя артистичен заряд. Оттук идва и вълнението на публиката, която сякаш диша с всеки участник в спектакъла на сцената. Необикновената многонационална балетна трупа на Държавна опера-Стара Загора сама по себе си е нещо интересно. Безкрайна е радостта на публиката след тази нейна изява, но не по-малка е и тази на художествения ръководител на трупата Силвия Томова, която успя да събере от целия свят балетни артисти и да създаде уникалната трупа. А прекрасната постановка „Дон Кихот“ самата тя нарече „нова врата“ в краткия творчески път на този колектив. Затова е и толкова въодушевена, когато само с две думи изказва своята радост, че е създала този необикновен колектив. „Изумителен!“, ще каже за Фиорди Лоха в ролята на Еспада. Харука Суга в ролята на Мерседес не само за Силвия, а и за публиката е наистина „летяща балерина“. Александър Желев и Карло Сантос създават образите на Дон Кихот и Санчо Панса, за които тя ще възкликне: „Попадения в колосален мащаб!“
Заглавие на Държавна опера-Стара Загора, което тепърва ще печели своята слава. Заслужено!
НБП, Донка ЙОТОВА