По повод 30 години от 10 ноември 1989 г. потърсихме равносметката за трите десетилетия чрез материалите на 22-ма изявени старозагорски журналисти. Всеки от тях сподели своята визия за: постиженията, пораженията, предизвикателствата.
Получихме пъзел, който се постарахме да сглобим в обща картина. Равносметката стана пълнокръвна като самия живот. В нея има – надежди и разочарования, успехи и поражения, плюсове и минуси, върхове и падове… Виж ОЩЕ ТУК>>
Времето на свободната политическа игра излетя като дим. Демокрацията за едни, които успяха да се настанят удобно с големите „лъжици“, това дойде сякаш паднало от небето – единствено предназначено за тях. Другите, които проиграха себе си със своята наивност, че промените ще им дадат по нещичко, останаха с пръст в устата – измамени, онеправдани, тъй като за тях дори нямаше и трохички от „трапезата“. 30 години оттогава социалното неравенство се закова и няма надежда даже да се посмести.
Който беше измислил начина за срутване на Отечеството, сега си върти синджирчето и съвсем не го е грижа, че заслужава доживотен затвор. Защото съвсем не е безнаказано да зачеркнеш цели части от народното стопанство – промишленост, селско стопанство, структури в други обществени и икономически сектори.
В Стара Загора нещата бяха стигнали до най-гадната игра, с която някои сили си позволяваха да „баламосват хората“. Някакъв поплювко, който активно се беше наместил в работата за срутването и заличаването на високите технологии, използва някакъв момент и се появи, за да ни увещава (внимание!), че няма никакъв смисъл да се произвеждат запаметяващи устройства. Това стана пред група журналисти, които се чудеха този човек или си играе играта, защото в един момент на тази среща той се изхвърли, че „било по-добре да се произвеждат пернишки печки горно горене, а не запаметяващи устройства“. Хората, свидетели на това безумие, бяха готови да му смачкат главата.
По това време математикът Любомир Любенов имаше вече помещения в една стара сграда, където той направи Център по математика и информатика. Това беше световна информация, стигнала чак до Австралия. Специална група от далечния материк пристигна специално в Стара Загора, за да се запознае с това световно чудо – Център за ученици по математика и информатика. Преди 30 години се бяхме прославили чак на другия край на Земята. По това време една група от нашенските „хунвейбини“, създадени да сплашват и да се разпореждат какво трябва да има и какво да бъде унищожено, наши приятели доскоро, сега се проявяваха като една отчайваща психопатна пасмина. Те нахлуха в центъра на Любомир Любенов и започнаха да го блъскат и всеки опит да му помогнем да се измъкне, трябваше да претърпим грубостта на вчерашните наши приятели???
Същото се случи и в Центъра за художествена самодейност. И тук хунвейбините пристигнаха и по същия начин започнаха да блъскат и да грубиянстват с хората от центъра. Бог да прости Ранчев, но той със свои ученици успяха да превърнат голямата изба на тази сграда в една прилична малка зала за различни обществени прояви. Не след дълго тук се засели един американски екип, който виждахме да обикаля частните предприятия за запаметяващи устройства. Малко по-късно се оказа, че българските гении, прочули се в целия свят, бяха „изгребани“ от Стара Загора и заминаха за Силиконовата долина в Америка. Всъщност групата за бързо решаване как да се унищожи индустрията за запаметяващи устройства и изгребването на настоящия човешки материал – забягна за САЩ!
Стара Загора провисна на клона унижена, неуспяла да си съхрани високите технологии в една авангардна промишленост, която се намериха хора да я затрият.
Една пасмина злосторници оставиха Стара Загора без своите високи технологии. Да си спомним роботите. И не само тях. Този разврат на разбойническата шайка продължи, а народът преглъщаше и не знаеше какво да прави. Въпросът се реши с пренасянето на цели семейства в чужбина да градят европейския и американския капитализъм. Нашият капитализъм прие физиономията на изпаднал германец от Втората световна война. След като няма действащи предприятия, ще бягаме в чужбина. А който избягал, избягал. Ние оставаме тук за нова битка срещу тарикатлъка на една нова социална прослойка, в която ламтежът за богатства се превърна в болестно състояние – без морал и съвест.
За жалост, не може да се върне разумът на обществото. Хората все се надяват да получат поне парченце от голямата „баница“. Нямат късмет, тя е в ръцете на хора, които умъртвяват бавно и полека нация, която с нищо не е заслужила тази нелека съдба в живота, с който се разполагат политически разбойници.
NBP.bg
