На 8-9 май 2025-а се навършват 80 години от окончателната капитулация на хитлеристка Германия във Втората световна война, отнела живота на близо 61 милиона души по света.
На 11 ноември пък ще отбележим 107 години от приключването на Първата световна война. 11 години след края й участникът в нея Ърнест Хемингуей публикува полуавтобиографичния си роман „СБОГОМ НА ОРЪЖИЯТА” (1929), смятан за един от върховете в световната антивоенна литература.
107 години, 80 години… Толкова ли е късопаметно човечеството? С кошмарно ускорение избуява ново заглавие: ДОБЪР ДЕН НА ОРЪЖИЯТА?!
Световна война – световен урок. Грънци. Счупени. Като за Световно. Не световно първенство по футбол – световно нещастие.
Последните години чупенето на грънци и дрънкането на оръжия се превръща в доминираща музика. Лайтмотивът е добре познат: ако искаш мир, готви се за война. Колцина са тези, които се сещат (след „обърнатото” заглавие на Хемингуей) за друга парафраза: мъка – ти дете от ада?
През тежката война в Украйна едва-едва се провижда тежък мир.
Близкият изток отново кърви с противостоянието Израел – Хамас.
Водата в Тайванския проток непрекъснато кипи.
Севернокорейската конституция вече определя Южна Корея като „враждебна държава”.
Войните в Африка продължават да бъдат трудно изброими дори от експертите.
Европа гласи 800 милиарда евро за превъоръжаване.
Тръмп миротворчески иска Гренландия.
Бойко Борисов иска държавен завод за барут и субсидии за отглеждане на памук, за да се ползва като суровина за производството (лошото е, че може и да е прав)…
Мога да продължавам. Нали адът има девет кръга, май всичките бездънни.
По логиката на актуалната световна обстановка, че и политика, пътят сякаш е един – курсът на ускорено въоръжаване и превъоръжаване изглежда необратим. Трябва ли да чакаме отново да се обърне колата и тогава да видим, че пътищата са много?
Предлагам ООН да започне подготовката на СВЕТОВНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА МИР. Логично е тя да се проведе в обозримо бъдеще след постигането на мир в Украйна. Съзнавам, че на втори, трети, четвърти… поглед звучи наивно. А на първи?
NBP.bg, Петър ДРАГИЕВ
