За първите поколения художници в последните 70 години на Представителството на старозагорските художници разказва неговият председател Злати ЗЛАТЕВ. Изложбата на доайените, както я нарекоха, бе подредена в зала „Байер“ и беше открита на 15 септември. Тя е свързана с факта, че
през 1946 г. се учредява Дружеството на старозагорските художници
което съществува вече 70 години.
В изложбата, разказва Злати Златев, са представени творби на 12 наши колеги, които са в различна възраст – от 65 до 80-годишни. Като започнем от Пеньо Радев, който е някъде в първа младост, ще рече 83-84 години, следват надолу Тошко Токов, Райчо Радев и т.н. и стигнем до най-младия Сашо Сандев.
Имахме колебание дали да го причислим към доайените
защото той прехвърли 65-годишнината си с една-две години, но решихме да го приемем към нас.
Прави впечатление, че всеки от групата по някакъв начин е решил да покаже собственото си творчество от висотата на времето. Почти всички работи са правени към 1990 г. до 2000 година. Трябва да се знае, че Групата на старозагорските художници беше изключително силна. Тогава тя се наричаше Окръжна група на старозагорските художници и броеше 111 души. В нея участваха и колегите от Казанлък, Раднево, Гълъбово, Чирпан. В този смисъл наричаме „златно“ това време, като прибавим към тях и тогавашните доайени в Стара Загора:
Димитър Караджов, Петър Русков, Георги Стефанов, Георги Славов
– всички те не са отдавна между нас. Вечна им памет!
По-нататък в тази група се включиха и по-младите:
Любомир Цакев, Иван Попчев, Янаки Кавръков, Тодор Арсов
и още най-малкото десетина имена, за които с голямо съжаление ще кажа, че не са между живите.
Сегашната изложба, ако се пошегуваме, е „преброяване на дивите зайци“. Останалите доайени – голяма част от тях продължават да представят свои творби в национални прояви, като Биеналето на съвременното изкуство, където участва един от най-големите – Ангел Карагьозов, с картини в направления живопис, и графика. Преди това той участва и получи номинация в „Малка пластика“ на изложбата в Плевен.
Преди два месеца се състоя изложбата „Алианс България“ със седалище в Пловдив. Там представиха свои работи Ангел Карагьозов, Злати Златев, Сашо Сандев, Наско Настев – това са все фигури от средите на доайените, които не трябва да предават фронта. Част от тези хора преди време имаха желанието и силата да направят по една самостоятелна изложба като
Иван Димитров, Никола Москов, Ангел Карагьозов, Райчо Радев
Всички тези доайени, както ние ги наричаме в понятието на добрите неща, са едни все още творящи творци. И както се казва, ние всички продължаваме да работим в най-индивидуализираната човешка дейност, т.е. затворени в пространствата на своите ателиета, правим онова, което можем.
Сашо Сандев “Цвят”
Каква беше атмосферата на доайените преди 20 години извън творческия живот? – колегиални и приятелски събирания. Творческият живот на моите колеги, в които аз също съм участвал през 70-90-те години, беше изключително интересен. Тогава съществуваше
домът на художниците в Бухчевата къща
която със собствен труд възстановиха и реставрираха. Това беше събирателното място на всички нас. Там ние не само си пиехме питиетата, но си говорихме за много неща – за картини, за изкуства, участия в изложби.
На всяка национална изложба проблемът е бил много сериозен, защото 25 души жури винаги са били подредени и ние би трябвало да минаваме през тяхното мнение. А всяка национална изложба си има своите изисквания. Тогава бяха много. В една година имаше по 3-4 национални изложби: „Човекът и трудът“ – Габрово, „Земята и хората“ – Толбухин, „Съвремие“ – Кърджали… И на всичкото отгоре
в Стара Загора успяхме да направим една голяма изложба „Младост 79″която за жалост не се
повтори.
Каква беше отликата на Старозагорската група на художниците? По онова време – 80-те, 90-те години, имаше много силни групи – Бургаската, Пловдивската. Варна нямаше толкова силно присъствие на художниците. Старозагорската група беше много артистична, колоритна и емоционална с присъствието си в националните изложби. Защото имена като Георги Стефанов, Георги Славов, Петър Русков, Иван Попчев, Янаки Кавръков даваха особен облик с участието си в тях. Споменатите от мен имена всъщност
правеха в онова време облика на групата
Старозагорските художници останаха верни на реалистичното, традиционното в българското изобразително изкуство. Може би продължаваха онази линия на големите български художници. Като че ли не толкова сравнявайки се с тях… По-скоро авторитетът на онези, които бяха сложили новите основи, задължаваха следващите да продължат тази здрава линия.
В Стара Загора са работили и живели големи имена
– Антон Митов, Георги Митов, Марио Жеков и още по-насам са Петър Русков, Караджов, по-младите художници Иван Попчев, Янаки Кавръков и не само те продължиха линията на реалистичното изкуство. Част от тези творци намериха сякаш собствен път, който беше в понятието на една фантастика и в същото време с идеите на реалистична живопис. Например в творбите на Янаки Кавръков намираме толкова много фантастични неща, толкова много легенди и приказки, въплътени в неговите многословни, образно казано, картини, които фактически са и реалистични, и в същото време носят някакъв друг пласт и внушение.
НБП, Донка ЙОТОВА
