Не мога да променя нещата, няма с кого
Ако се стигне до затваряне на мините и тецовете, се гответе за трагедия, казва още д-р Константин ТРЕНЧЕВ
Д-р Константин ТРЕНЧЕВ е роден на 8 февруари 1955 г. в Стара Загора. Завършил е френската езикова гимназия в родния си град, френски колеж в Алжир и медицина в София. Доктор патологоанатом. Профсъюзен деятел, общественик. Инициатор и основател на първия опозиционен синдикат в България – Конфедерацията на труда „Подкрепа“, от 2015 г. почетен президент на организацията.
Носител на най-високото отличие в България – орден „Стара Планина“ – първа степен.
Женен, има дъщеря – Мария.
– Д-р Тренчев, дни преди рождения Ви ден бяхте в Стара Загора. Какъв бе поводът?
– Участието във форум, на който да запозная присъстващите с технологии, върху които работя. Имаме патенти как водата да бъде запалена, разградена, активирана и т. н., как чрез тези методи може да се получат наночастици и да се горят отпадъци, което няма нищо общо с италианските мафиотски отпадъци. Особено за опасни, радиоактивни, медицински отпадъци, тази технология може да бъде много ползвана. Имам патенти за Китай, Южна Корея, Русия, Европа, естествено, и за България, въпреки че не съм минавал през патентна процедура у нас – взех я чрез Европа. Това е интересен метод, при който водата гори с изключително висока температура, без да я разпада на кислород и водород, което е всъщност новото и затова бе признато за изобретение. В момента водя преговори за продажба на патента в чужбина, не виждам защо изобщо в България да се занимавам с производство или пък друго. Държавата е в трагично положение.
Това е върхова, свръхмодерна технология, която може да се използва за много неща
Първо, чрез много високата температура, която се получава, могат да се изпаряват метали и да се получават миниатюрни частици, наречени наночастици. Когато определена материя, в случая елементи, метали, бъдат доведени до невероятно малки размери, то техните свойства стават много интересни, различават се доста от свойствата на солидния метал. Наночастиците са хит в съвременните технологии. Големият проблем е тяхното получаване. Изпарението е един от методите за получаване на наночастици, а има метали, които са доста трудни за изпарения. Тази технология спомага това да стане лесно. Примерно, аз изпарявам волфрам, който се изпарява на 6100 градуса, и то с лекота, направо го изпаряваме, той не се и топи дори. Това е единият вариант, който е и най-перспективният.
Може да се изгаря всичко – няма материя, която да устои
Имаме основание да предполагаме, че при тези температури вече се наблюдават и определени ядрени реакции, с които може да се утилизират ядрени отпадъци, естествено – нискорадиоактивни. Например, в Козлодуй се изхвърля доста голямо количество дрехи и други предмети, с които работниците работят в зоните на реактора. Това трябва да се унищожава. В момента се мачка във варели, залива се с бетон и кубчетата се редят – което е консервиране, не унищожение. Нямат технология, която да прави друго. Може да се унищожават медицински отпадъци, които са особено опасни. Обработват се повърхностите чрез водната плазма, която се получава.
Ако щете, дори може за отопление да се ползва
въпреки че е глупаво. Защото е добре да се използва друга технология, да се прави нещо друго. Тук топлината няма къде да се дене, т. е., идва като бонус. Ако примерно правите наночастици, може междувременно да си топлите офиса, помещението и т. н.
Приложението на технологията е и в редица други сфери.
– Откритията Ви са свързани с водата, какъв е коментарът Ви за дефицита й у нас?
– България е една от най-водоснабдените страни в света, дефицитът се дължи изцяло на управленски решения.
Ние няма как да сме с воден дефицит, трябва сериозно да се постараем
както се казва – вода да газиш, жаден да ходиш. В държави, където почти няма вода – Израел например, загубите са под 2%, а нашите загуби са над 50% – заради разбити тръби и т.н. Проблемът си е наш, не е в това, че няма вода.
– Старозагорският регион се отъждествява с енергетиката на България, какво е виждането Ви за бъдещето тук?
– Това е дълга тема, като гледам – европейците са решили да ликвидират въглищните централи. Разбира се, това ще ни засегне, и то много тежко. Бидейки горди европейци, ние се съгласяваме на всичко. Ако така се кара,
освен до режим на водата, ще я докараме и до режим на тока
Защото въглищните централи осигуряват над 40% от тока, и ако бъдат затворени, тези 40% трябва да бъдат компенсирани. Това не става с вятърни перки и слънчеви панели, които донякъде може нещичко да подпомогнат, но като цяло една енергийна система се крепи от големи централи. Дали ще са тецове, дали ще са АЕЦ. Може и газ, разбира се, да се гори, но тогава токът ще бъде по три и хората ще го плащат с неясно какво, с кредити. Сега регионът на Стара Загора общо взето е работещ, но ако се позволи и се стигне до затваряне на мините и тецовете, се гответе за доста сериозна трагедия. Но виждате – Перник е без вода, а играят хора, пишат песни, стихове – като е така, в крайна сметка си го заслужаваме. Аз затова вече не се занимавам с политика – защото съм отписал това народонаселение. То не иска да бъде свободно и да има достойнство.
Аз съм се борил по време, когато можеше да остана без глава
Сега не е толкова опасно, а никой не се бори. Като е така, ще видим как е без вода, как е без ток. Това е! Съжалявам, че ги казвам тези неща, но те са самата реалност.
– Имаме ли шанс за добро бъдеще?
– Нацията ни е на изчезване. С разрушено образование, с объркано здравеопазване, апатична, без оптимизъм за утрешния ден. По-младите са навън. Тук останаха пенсионери, цигани, юристи и политици, мераклии за началници… Ако я караме така,
ще останем една територия, която може би ще запази името България
както да кажем, има Нубийска пустиня, но държава Нубия няма. Е, според някои хора има, но аз не съм от тях. Географската територия празна няма да остане, мераклии за нея ще се намерят.
Доста хора говорят как навремето сме били велики. Да, били сме, само че сега вече не сме. Днешните българи нямат нищо общо с онези българи, които са побеждавали във всякакви битки, които са се борили. Защото са имали идеали. Ние нямаме нищо. Идеалите да оцелееш до утре, да хапнеш, пийнеш, и т. н., не могат да бъдат идеали на един народ. Какво ни превърна в такива? Труден въпрос – ние
винаги сме искали да наподобяваме на някого си, без да търсим в какво сме неповторими
оригинални. 500 години – тихо, мирно, някак си просъществувахме, по турския модел. После решихме да ставаме като немците – опитахме, изядохме шамарите. После решихме да ставаме като руснаците. Пак изядохме шамари. Сега сме решили да станем като американците.
Вероятността отново да изядем шамари е огромна
Защото това са други цивилизационни модели, това са модели, създадени от други хора, при други обстоятелства, с друга историческа съдба. А ние се мъчим да сме като тях, и според мен, винаги сме били неверници. Не сме били никога хора религиозни, с вяра, а някакви тарикати, и като неверници ще си получим заслуженото.
Ето, примерно, възпоменание на жертвите от Народния съд и т. н. – събират се двайсетина души. Какво искате от такъв народ?! Хем плюят комунистите, хем не идват. Щото е модно да плюеш комунистите, вече никой нищо не може да ти направи. На времето имаше тояга, и то дебела. Сега не е опасно и навсякъде – антикомунисти. Почвам да си мисля: ако бяха толкова много, до 1989 г. как статусът се е задържал, трябваше още 1980 г. да падне… Комунист до антикомунист, страшна работа. И мога да кажа, че които се правят на най-големите антикомунисти, всъщност крият комунистическия си произход.
Има обвързаност с комунистите, което се нарича лицемерие
– Вашата лична мисия днес?
– Занимавам се с наука, всъщност, буквално съм емигрирал вътрешно. Не мога да променя нещата, няма с кого. Има отделни личности, които са образец на хора, на идеализъм, но са много малко. Не могат да обърнат тенденцията. За да се обърне една обществена тенденция, трябва критична маса, определено количество хора – 10, 15% от едно население. Няма ги! Има отделни екземпляри – прекрасни, но тук-таме.
Докато една промяна не се поиска от много хора, няма как да стане.
Не може да стоиш само във фейсбук, да плюеш всичко и да не правиш нищо. Ей това е любимо занимание на много хора.
– Какво си пожелавате на 65-ата годишнина?
– Да оцелее България! Защото има вероятност и да не оцелее.
NBP.bg, Дима ТОНЕВА
