На 6 януари 2024 г. се навършват 176 години от рождението на ненадминатия поет, пламенен публицист и всеотдаен борец за национална свобода Христо Ботев. Чрез гениалното си творчество той открива за България – Европа и европейските ценности, още преди повече от век и половина. Христо Ботев е не само велик българин, а един от великите европейци в новата история. Ботев и днес е актуален с гениалната си прозорливост и съвременно звучене на идеите. Поетът е фигура от европейски мащаб, оставил следа в политическата история на Европа през XIX век.
„Само онзи, който е свободен, само той може да се нарече човек в пълня смисъл на думата; а който умре за свободата, той не умира само за своето отечество, а за сичкия свят”.
През краткия си житейски път – 28 години, Христо Ботев написва 20 стихотворения и издава 4 самостоятелни вестника. Той е съредактор и най-ценен сътрудник на Любен Каравелов при издаването на вестниците „Свобода” и „Независимост”.
Община Стара Загора и Старозагорският военен гарнизон организират от 11.00 часа тържествен общоградски ритуал. Венци и цветя ще бъдат положени пред бюст-паметника на Христо Ботев в парк „Митрополит Методий Кусев“ в присъствието на Военния духов оркестър, знаменна група и почетна рота от Втора механизирана бригада.
Поклон пред българския национален герой, революционер, поет и публицист!
БОРБА
В тъги, в неволи младост минува,
кръвта се ядно в жили вълнува,
погледът мрачен, умът не види
добро ли, зло ли насреща иде…
На душа лежат спомени тежки,
злобна ги памет често повтаря,
в гърди ни любов, ни капка вяра,
нито надежда от сън мъртвешки
да можеш свестен човек събуди!
Свестните у нас считат за луди,
глупецът вредом всеки почита:
„Богат е“, казва, пък го не пита
колко е души изгорил живи,
сироти колко той е ограбил
и пред олтарят бога измамил
с молитви, с клетви, с думи лъжливи.
И на обществен тоя мъчител
и поп, и черква с вяра слугуват;
нему се кланя дивак учител,
и с вестникарин зайдно мъдруват,
че страх от бога било начало
на сяка мъдрост… Туй е казало
стадо от вълци във овчи кожи,
камък основен за да положи
на лъжи святи, а ум човешки
да скове навек в окови тежки!
Соломон, тоя тиран развратен,
отдавна в раят нейде запратен,
със свойте притчи между светците,
казал е глупост между глупците,
и нея светът до днес повтаря –
„Бой се от бога, почитай царя!“
Свещена глупост! Векове цели
разум и совест с нея се борят;
борци са в мъки, в неволи мрели,
но, кажи, що са могли да сторят!
Светът, привикнал хомот да влачи,
тиранство и зло и до днес тачи;
тежка желязна ръка целува,
лъжливи уста слуша със вяра:
мълчи, моли се, кога те бият,
кожата да ти одере звярът
и кръвта да ти змии изпият,
на бога само ти се надявай:
„Боже, помилуй – грешен съм ази“,
думай, моли се и твърдо вярвай –
бог не наказва, когото мрази…
Тъй върви светът! Лъжа и робство
на тая пуста земя царува!
И като залог из род в потомство
ден и нощ – вечно тук преминува.
И в това царство кърваво, грешно,
царство на подлост, разврат и сълзи,
царство на скърби – зло безконечно!
кипи борбата и с стъпки бързи
върви към своят свещен конец…
Ще викнем ние: „Хляб или свинец!“
NBP.bg
