Днес се навършват 143 години от рождението на големия български поет, революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, смятан за един от най-големите български поети на XX век. Роден е в град Чирпан на 13 януари (1 януари стар стил) 1878 година. Родната къща на поета в Чирпан е превърната в музей през 1954 година. Домът му в София също е музей. През 2008 година Министерството на пощите и съобщенията в Република Армения в знак на признателност за застъпничеството на поета и творбата му „Арменци“ посветена на мъчениците на Арменския геноцид, издава пощенска марка с лика на поета.
Негови са стихосбирките: „Стихотворения“ 1901 г.; „Стихотворения“ 1904 г. (преработено издание); „Безсъници“ 1907 г.; „Подир сенките на облаците“ 1910 г. (антология; съдържа творбите от „Стихотворения“ и „Безсъници“ плюс „Прозрения“ и „Царици на нощта“); „Подир сенките на облаците“ 1924 г. (преработено издание от Яворов преди смъртта му; издадено посмъртно).
Лора Каравелова, дъщеря на държавника Петко Каравелов, с която се венчава през 1912 година, малко преди да замине за фронта в Кюстендил, е жената, чиято любов се оказва фатална за него. Запазената кореспонденция между тях, сама по себе си литература, свидетелства за пламенна и бурна любов, белязана с много съмнения и много страсти. Трагичният край идва на 29 ноември 1913 година, когато Лора се застрелва, а Яворов прави опит да се самоубие (оставя предсмъртно писмо от един ред: „Моята мила Лора се застреля сама. Ида и аз подир нея“). Изстрелът само пронизва слепоочието и го ослепява. Съкрушен от съдебния процес и от мълвата, която го обвинява, че е убиец, на 29 октомври 1914 година поетът взема голяма доза отрова и се застрелва.
Не бой се и ела
По стъпките ми редом никне жълта злоба,
аз семето на зло неволно сея вред;
миг негде ако спра, пред мене зине гроба
на всеки идеал — и бързам пак напред,
тъй може би проклинан в майчина утроба…
Но ти ела, напук на орисия зла,
не бой се и ела.
И съсък на змии, и крясъци на жаби
аз чуя недосяган в тъмни самоти;
ден взора ми лови, нощ думите ми граби,
самси неведнъж обсипах с клевети,
че сила ме задавя сред безброя слаби…
Аз себе си ломя — от мене бягат Те,
но ти ела, дете.
Ела свидетелствувай — в мрачна безнадеждност
как чезна за доброто, как му вярвам аз;
ела свидетелствувай колко тепла нежност
душата ми опази в тоя леден мраз;
свидетелствувай още лудата безбрежност
на моята любов… Напук на участ зла,
не бой се и ела.
NBP.bg
