-
- Диян Димитров с Арда (вляво) и Кора
-
- С мъника, за чиято поява помогна
Първо поколение кученца от българската порода каракачанско куче очаква Диян Димитров, член на Съвета на директорите на „ТЕЦ Марица-изток 2“ ЕАД и председател на Постоянната комисия по финанси и бюджет в Общински съвет-Стара Загора. Чувството, когато човек е сред представителите на тази прекрасна порода е невероятно, казва Димитров. Често консултирам със съмишленици, които са с по-големи познания за породата. Той споделя още, че се грижи с удоволствие за тези страхотни същества, които му дават много и носят лична наслада. Не се е пуснал по нови тенденции като вдигане на ръста, на килограмите и др. Има автентични, много чисти каракачански кучета, запазени като мастодонти на стария вид каракачанско куче. Събирал ги е с много усилия, с доста пътувания, най-вече с приятели, които са се съгласили да му ги дадат.
В момента е горд собственик на две женски и едно мъжко куче, което е най-новият член в отбора. Поколението, което чака, е от него. Женските, живот и здраве, в рамките на двайсетина дни ще го дарят с поколение. Преди броени дни Димитров имаше възможност за „генерална репетиция“ за предстоящата поява на мъниците. Негов приятел му се довери за раждането на своята каракачанка, тъй като не разполагал с перфектните условия. Диян Димитров я прибра за около два месеца – да роди и отгледа кутретата си. Така станал свидетел и дори помагал при раждането. Продължи часове, сутринта от 7 до 10 ч. вечерта, разказва той. Второ раждане, за съжаление, родилката прояви слаб майчински инстинкт. Чистите екземпляри от породата рядко раждат повече от 4-5, но всеки случай е индивидуален. Оцеля само едно кутре. Но пък какво! Уникално като шарка и характер, не крие споделената радост той. И допълва – ще се радвам след време да го видя пораснало.
Колкото до своето поколение кутрета, той е нетърпелив в очакването. Не знае колко ще са, а относно съдбата им – има много желаещи. Евреите имат хубав израз: жива стока – заклан търговец. Не смятам да ги продавам, категоричен е младият човек. Искам да си „подновя“ кръвта, т.е., да оставя за себе си едно-две кученца, а останалите – обещал съм две кутрета на собственика на мъжкото куче, от когото съм го взел, както и на манастира в Шипка. Разбира се, дай Боже, всичко да е наред!
NBP.bg, Дима ТОНЕВА
