Ако махнем емисиите, цената на тока от централата би била 65 евро, казва изпълнителният директор на компанията
Интервю за „Капитал“ от Румяна Гочева
Диян Димитров е изпълнителен директор на ТЕЦ „Марица-изток 2“. Кариерата му в ТЕЦ-а започва през 2009 г., когато става част от Търговския отдел на централата. В следващите години преминава през различни нива и длъжности в ТЕЦ-а, като по-късно – от май 2021 г. до юли 2024 г., е съответно председател и член на съвета на директорите на Българския енергиен холдинг. От юли 2024 г. той е назначен за член на съвета на директорите и изпълнителен директор на централата.
Г-н Димитров, в публичния разговор за ТЕЦ „Марица-изток 2“ често има крайности – или централата е представяна като безнадеждно скъп проблем, или като единственото спасение за системата. Как изглежда реалната картина според вас?
Бих се хванал за една от думичките във вашия въпрос – „спасение“. Има един чудесен филм на Стефан Командарев – „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“. Главният герой в него преминава през редица житейски катаклизми и когато със своя дядо се връща от чужбина в България, той намира многото начини, по които да се спаси. Правя аналогия със ситуацията, в която сме днес, тъй като тя е безпрецедентна и изисква различни по вид и дейности решения. Както главният герой погледна навътре към себе си, така и ние трябва да се обърнем към това, което имаме като даденост. Много е лесно в годините чрез различни договори да осигуряваме част от енергийната си потребност. Но в същото време не трябва да забравяме за нашата даденост – аз го наричам черното злато на България – въглищата. Това е един наличен ресурс, с който разполагаме.
Но пък скъп ресурс…
Всъщност въглищата са един от най-евтините ресурси, с които разполагаме. Ние години наред се опитваме в енергетиката да направим така, че всяко домакинство да може да поеме разходите си за електроенергия. Това е причината и в момента домакинствата да не са изцяло на свободния пазар, защото има месеци, в които, ако излязат там, ще бъдат в невъзможност да поемат разхода за електроенергия. Именно затова беше създадена тази група, в която държавната енергетика – АЕЦ „Козлодуй“, ТЕЦ „Марица-изток 2“, водните каскади на НЕК, направи така, че да има една цена, която да бъде поносима, платима и битът да не зависи от волатилността на пазара.
Говорите за новия пазарен сегмент, създаден при либерализацията на едро м.г., нали така?
Да, точно така. Зад всичко това стои грижата за хората и това сметките им за ток да бъдат платими. Въглищата са изкуствено оскъпени от години, тъй като трябва да плащаме квотите за въглеродни емисии, които са една много голяма част – 60% от общия приход на ТЕЦ „Марица-изток 2“. Когато 60% от прихода ти се изземва за нещо, което е определено непазарна мярка, тогава няма как въглищата да бъдат евтини.
Твърди се, че ако отпаднат въглеродните квоти, токът от ТЕЦ „Марица-изток 2“ ще стане конкурентен, това вярно ли е?
В голяма степен това е вярно. Ще говоря в левове, за да може хората да си го представят по-ясно. За предходната година, за 2025 г. цената, която ни беше определена, беше 305 лв./MWh, с която влязохме в микса. От тези 305 лв. една много голяма част, близо 180 лв., са квотите за въглеродни емисии. Тоест, ако премахнем тази компонента от цената, на която ние работим, аз мога да предоставя в микса цена, която е съизмерима с нивата на 2017-а година. Тоест 65 евро, или 130 лева. Не се сещам за нещо, което от 2017-та до 2026-та, 9 години, да е запазило своята стойност и да може да се продава на същата цена.
Удачно ли е обаче да се разглежда цената отделно от плащанията за въглеродните квоти?
Не, не е удачно и тук ще бъда максимално искрен. В сегашния състав на ЕК и на комисаря, който отговаря за енергийната политика, не смятам, че ще стигнем до ситуация, в която ще има отмяна на въглеродните квоти. Не смятам, че е реалистично да говорим за отмяна на въглеродните квоти. В сегашния момент това, което би било полезно, но също не виждам работа в тази посока, е да има максимален праг, който е разумно да се ограничи на около 50 евро, което ще подпомогне много нашата работа.
Ако гледаме структурата на производството през деня, цените се натискат от соларите, особено в хубавите дни, и често са около и дори под нулата. През нощта идва АЕЦ-ът, а в пиковите часове – батериите, как се променя бизнес моделът на ТЕЦ-а в тази ситуация?
Отрицателните и нулевите цени означават, че отдавна сме прекалили със субсидирането и с това да отпускаме пари за нещо, което прави системата ни все „по-разклатена“. Сега сме напът да направим същото и с големите батерии. Кой е този инвеститор, който колкото и голям грант да е получил за изграждането на фотоволтаичната си инсталация, ще е съгласен да работи на нула или на минус. Батерията живее от разликата и когато изравним нощните и дневните цени, тя става безсмислена. Това не е разговор „за“ или „против“ ВЕИ. Аз ще направя ТЕЦ 2 най-зеления ТЕЦ на Балканския полуостров и работим много в тази посока. Ние не сме против зелените технологии. В момента се държим от години като жабата, която вижда, че подковават коня, и вдига крак и тя. За да има устойчив енергиен микс, ние трябва да направим процентно отношение между въглищата, атомната енергетика, водните централи и ВЕИ енергията.
Може ли централата да работи без държавна помощ или компенсаторен механизъм?
В момента, с тези цени на емисиите, които днес (22.04 – бел. авт.) са в рамките на 73.5 евро, централата не може да работи на изцяло пазарен принцип.
Източник: „Капитал“, автор Румяна Гочева
