-Г-жо Кънева, предстои на 26 февруари Народното събрание да разгледа на второ четене законопроекта за съсловната организация и професионалната дейност на психолозите. Какви са основните промени, които се залагат в него, целите и задачите му?
-За изминалите 30 и повече години на прехода професионалното ни съсловие беше лишено от всякакъв регламент на дейността ни, работеше се по множество законопроекти, които стигаха само до внасяне в Народното събрание. Този законопроект е първият, който за краткото време, което остава на 44-ото НС беше прокаран изключително скоростно и по възможно най-съкратената процедура за обсъждане с цел да види бял свят до края на мандата на това НС. Внесения законопроект съдържателно не е подложен на широко професионално обсъждане извън рамките на УС на ДПРБ и има за цел да признае едно от много НПО-та на психолози за професионално съсловна организация, в която ще трябва да членуват всички колеги; ще поддържат регистър на практикуващите колеги в публично-държавния сектор и практикуващите специалисти на свободна практика; ще определя стандарти за работата ни, които не присъстват като реални текстове в законопроекта, а са публикувани в сайта на дружеството и ще могат да бъдат променяни с решение на Общото събрание; ще има правото да ни санкционира и лишава от правото да практикуваме професията си по неясни правила, които са в противоречие с административното право и трудовото право, действащи в страната ни.
Практикуващите психолози сме „ЗА“ закон за психолозите, както и за държавна регулация на професията ни, която да се извършва от съответна държавна агенция. Но не от едно от многото НПО-та с признат статут на съсловна организация, което за над 50-годишното си съществувание не е успяло да обедини професионалистите, дори в последните години замита финансови злоупотреби на предишното ръководство за хиляди левове…
Ние, като отговорни професионалисти, очаквам в рамките на следващото 45-то НС да се инициира от държавните институции – МОН, МЗ, МВР, МТСП и др., в екип с широко застъпени практикуващи в различните сфери психолози, изработване на нормативна уредба, която да регулира професията ни в детайли, точно и ясно. Да постави на широко обществено и професионално обсъждане изработения от тях законопроект, който след това да бъде разглеждан, обсъждан и гласуван в пленарна зала на първо и второ четене.
-Вие, заедно с още 72-ма психолози от цялата страна сте внесли становище по законопроекта с настояване за изцяло преразглеждане и преустановяване на проекта. Какви са мотивите на групата от психолози на свободна практика за това?
-Аз съм редовен член на ДПРБ от 2004 година до момента, вписана съм в съществуващия регистър на психолозите под № RP-BG 1285, но това е мой доброволен акт. По отношение на настоящия законопроект съм един от 3-та вносители на негативно становище на Инициативна група от училищни психолози и педагогически съветници, подкрепено от още 80 колеги за период от 12 часа /20:00 часа на 16.02. – 8:00 на 17.02/, становището ни беше депозирано в НС към комисията в законоустановеният срок на 17.02., преди гледането на законопроекта в Комисията по здравеопазване. Но въпреки това не беше взето в предвид, нито пък беше качено на сайта… Това обаче не попречи текстове от становището ни, да бъдат внесени в пленарна зала от депутатката Ирена Анастасова, за което сме й благодарни. След гласуването на 1 четене и след многобройни запитвания от отделни депутати, то беше качено в сайта едва на 23 февруари. След злополучното първо четене на законопроекта беше създадена група в социалната мрежа на колегите, които свободно практикуват професията ни, която също внесе негативно становище, подкрепено от 72-ма колеги сред, които съм и аз. Считаме,че:
Предложеният законопроект не е бил съгласуван и одобрен от широката ни браншова общност. Като специалисти в тази област, ние бихме искали да бъдат отчетени нашите притеснения и забележки . Психологията не е хомогенна по отношение спецификите на дейността на психолозите в различните професионални направления, което от своя страна предполага „разнородни критерии за изпълнение и различни организационни механизми за регулация”. Ние, свободно практикуващите психолози, настояваме да се обърне внимание на неясните и спорни текстове в този законопроект, а именно:
1. Направен е опит да се зададе дефиниция и обсег на психологическите дейности. Дефиницията е неясна и не води до разграничаване на професиите: психолог, психотерапевт, психоаналитик и психиатър, като различни и разнородни компетентности и професии, способи и поле на въздействие и не отразява реалната професионална подготовка за притежателите на тези компетентности и професии. Липсва ясна дефиниция за длъжностния и професионален профил на психолога, психотерапевта, психоаналитика и психиатъра
2. Не е обоснована причината зад необходимостта от допълнително „узаконяване” на вече придобита университетска диплома за психолог именно от НПО, каквото е Дружество на психолозите в Република България. Не са уточнени правата на специалистите при заварено положение, за които не е предвидено нито запазване на завареното положение, нито поне нужното финансово подпомагане за допълнително обучение, което се изисква от тях без да е доказано защо се изисква.
3. Важна част от всеки един закон са и подзаконовите нормативни актове, чийто устав е в компетенциите на конкретна държавна структура, а не на НПО, каквото е Дружество на психолозите в Република България, което от своя страна се опитва да наложи своя устав и етичен кодекс без връзка с нито една държавна структура и без ясно формулирана система за контрол над дейността на дружеството от страна на държавата. Как, коя държавна структура/институция и по какъв начин ще регулира създадената камара на психолозите. Не е ясно регламентиран на какъв принцип ще работи Регистъра на психолозите. Липсват условия за вписване в него, както и отсъства конкретика в причините, поради които може да бъде отказано такова. Не е упоменат органът, който ще контролира спазването на този закон и подзаконовите нормативни актове.
4. Не е зададен и ясен регламент за това кой ще регулира дейността на специалистите, които не са вписани в регистъра на Дружество на психолозите в Република България, но продължават да практикуват същата дейност под друго име или са вписани в чуждестранни легитимни психологически организации.
5. Липсва регламентиране на това кой може да обучава и квалифицира психолозите, кои организации, извън университетското образование, могат да дават статут на психолозите като консултанти или терапевти.
6. Членуването и заплащането на членски внос към която и да е НПО е доброволно и следва да остане такова. В България голяма част от психолозите членуват в различни организации, които предоставят допълнителна квалификация, контрол на практиката и лично усъвършенстване. Практикуващите психолози заемащи работни места в държавния и частния сектор годишно преминават десетки обучения по Оперативни програми за развитие на човешките ресурси, обучения по европейски проекти, обучения към ЦПО ( центрове за професионално обучение, които на свой ред са лицензирани от държавни структури като АСП, МТСП, МОН и др), посещават семинари, конференции. Практиката им е под контрола на преките им ръководители и на управителните съвети на определената организация. Част от психолозите не желаят да членуват в Дружеството на психолозите, затова избират други организации. Основното притеснение на психологическата общност в случая е тенденцията, която въпросният законопроект създава: хаос вместо ред, в и без това широката ни професионална палитра, както и разцепление вместо обединение.
На 22 февруари беше създадена Петиция срещу законопроекта от Панайот Рандев за широка обществена подкрепа, която е разписана от мен и още 510 колеги и граждани към момента, която ще бъде депозирана днес в няколко институции.
-Около какво се обединяват позициите на другите организации, предоставили свое становище?
-Нужна ни е регулация на дейността от държавата със съответен закон и подзаконови нормативни уредби, които са работещи и уреждат правната и етична норма в професията ни, а не просто закон, пък бил той и калпав. Всеки психолог доброволно да избира към кое дружество да членува. Клиентите ни имат правото да знаят, какво да очакват като професионална намеса от наша страна и при наличие на злоупотреба да сезират съответните органи. Необходимо е Здравната каса да предостави възможности за психологично консултиране по определени клинични пътеки, което ще даде възможност за безплатен достъп до услугите ни при определени условия от здравноосигурените граждани. Нужно е повишаване на качеството на подготовката на специалистите във висшите учебни заведения, а не обезсмислянето му с този законопроект. Нужна е и процедура за валидиране на компетентностите на колегите, които са с доказан професионален опит и експертиза, но не отговарят на нововъведените стандарти със законопроекта с конкретни срокове, включени като текст в преходните и допълнителните разпоредби към закона.
-Какви са очакванията Ви за предстоящото второ четене на законопроекта?
–Горещо се надяваме всички народни представители да гласуват този път отговорно, а не по зададена директива анблок и да отхвърлят този законопроект, защото той е лобистки по своята същност, едно „преносено недоносче“, което по никакъв начин няма да уреди хаоса в предлаганото психологично консултиране, а ще създаде допълнителен такъв. Както и неизчерпаеми възможности за „лов на вещици“ сред колеги, които са доказани в практиката си специалисти, но не приемат вижданията на УС на дружеството. Задължаването на колегите да са членове на ДПРБ, да плащат годишен членски внос и застраховка на практиката си – неясно към кого…, ще повиши крайната цена на услугата без да се отрази съществено на качеството й. Работодателите на тези от нас, които са в публично-държавния сектор ще трябва да инвестират немалки суми от бюджетни средства, за да приведат условията ни на труд към мнимите стандарти и да закупят необходимия инструментариум за нашата работа. Потребителите на услугите ни ще станат все по-малко, въпреки пораженията, които понесе психиката им в условията на пандемия. Самозванците ще продължат да работя, защото Дружеството ще има ангажимент само към вписаните в регистъра колеги.
NBP.bg
