Димитрина Петкова е педагогически съветник в ПМГ „Гео Милев“ в Стара Загора. Магистър по психология. Завършила е СУ „Св. Кл. Охридски“, а след това и приложна психология в ПУ „Паисий Хилендарски“. Родена е в Чирпан, но е израснала в Стара Загора.
Със съпруга си Кристиян Петков, зам.-председател на ВМРО-БНД, са родители на три деца – Алекс, Нона и Стефани.
– Г-жо Петкова, кои са най-интересните проекти, по които работите като училищен психолог в ПМГ „Гео Милев“?
– Винаги ми е било интересно да работя с деца и с ученици.
Харесвам си работата и затова съм щастлив човек
Понякога проблемите са много сериозни. Но често децата имат съвсем малка нужда от опора, която не получават нито от родителите, нито от приятелите. Щастлива съм, като видя, че с моя помощ са успели да осъществят някоя своя мечта.
Работя в училище индивидуално и групово. Индивидуалната работа е свързана с личностното развитие на учениците. Няма да скрия, че проблемни ученици има там, където има проблемни семейства. Груповата ми работа е свързана със
създаване на екипи, лидерство, умения да се доказваме
да печелим наши инициативи. Трудно е, но лично на мен ми доставя удоволствие.
Участвали сме в различни проекти. Един от последните се спонсорира от неправителствена организация в Габрово (ИМКА), която подпомага доброволчески дейности. Сформирахме екип от ученици, които бяха с ниска мотивация за учене, идваха без желание в училище. Проектът се казваше „Осем цели … Ние действаме“. Първо учениците
работиха в групи, оставаха след учебно време до 6-7 ч. вечерта
Създадоха страхотни екипи. След състезание помежду им, спечели отборът на еколозите. По този проект засадихме храсти в училището, непосредствено след като бяха откраднати за една вечер. Имаме зелена класна стая, там също засадихме храстчета и цветни петна. Закупихме пейки, които поставихме в двора на училището, в зелената класна стая. Направихме пейки и до физкултурния салон, както и стойка за велосипеди. Децата бяха много щастливи, повярваха във възможностите си и най-вече са удовлетворени, че прекараха времето си страхотно.
Друго, което много стимулирам в учениците, е доброволчеството. Две поредни години
участвахме по проект на евродепутата Илиана Иванова
И през двете години имахме класирани деца, които бяха наградени с посещения в Брюксел. Те доказаха, че могат да осъществят свои идеи – да работят с по-малки деца, да помагат на възрастни хора, подвързваха книги в библиотеката…
Работим екипно и с колегите от другите училища. Организираме общи мероприятия за учениците от града ни – например
благотворителни концерти, състезанието „Шеметна надпревара“
и др. Направили сме 2 концерта – за едно наше дете Габриела Терзиева и голям концерт за Веси от Търговската гимназия. Бяхме и развълнувани, и много удовлетворени. Точно в такива моменти осъзнавам, че си струват всичките усилия в работата ми.
Помагам на учениците и при избор на професия. Тук много ми помага Центърът за кариерно ориентиране в Стара Загора. Важно е ученикът сам да вземе това решение. Неговата професия
не трябва да е несбъднатата мечта на баба и дядо, на мама и тати
Трябва да е желанието на самото дете. Когато го виждаш щастливо, това е най-важното.
– Вие съветвате и учениците, които искат да участват в надпреварата за Млад кмет на Стара Загора и в състава на Младежкия общински съвет…
– Често ме питат защо помагам на деца, които искат да бъдат в МОС. Някои смятат, че от това няма смисъл. Но всичко става по желание на учениците – те сами
искат да се включат в надпреварата за Млад кмет и търсят помощ
Кандидатите от нашето училище представят техни, конкретни идеи. Вече трима-четирима мои участници, са спечелили тази титла. Даже в момента младият кмет – Доника Желязкова, е от нашето училище. Тези, които не са одобрени за млад кмет, участват в МОС и пак си осъществят дейностите. Ето, в момента Ученическият съвет в училище иска да реализира идеята на едни наш млад кмет – Тихомир, да направим турнир по белот. Радвам се, че има приемственост. Ако няма такива хора като нас, които да им помогнем по някакъв начин,
идеите остават във въздуха
А учениците са пълни с идеи!
Тази година за пореден път през юни ще проведем и състезанието „Шеметна надпревара“. Радостно е, че работим компактно с колегите от другите училища. Не е важно да кажем кое училище е най-доброто, всички са добри и всички деца са добри. Това състезание е една такава съвместна инициатива, която се прави и със съдействието на Общината.
– Кои са най-честите проблеми, с които се обръщат към Вас децата?
– Споделят, че искат някой да ги чуе.
Искат да намерят начин да разговарят с родителите
Често казват: Не желая да идвам на училище, защото няма смисъл от това. Има много песимизъм при някои деца, затова се опитвам да променяме това отношение с организирането на извънкласни форми.
Друг проблем са емоционалните разстройства при децата. Имат си свой свят и не искат да допуснат никой до него. Все повече се срещат такива емоционални деца, които се чувстват изолирани от групата, от класа. Много са чувствителни.
Има и сериозни влюбвания и разлюбвания
Първите такива преживявания при някои са много емоционални.
Друг проблемен казус е агресията. Тя е по-характерна при по-малките деца, понякога се израства, но е нужна превантивната работа. Например – едно дете може да бъде агресивно, ако е оставено да бъде гледано не от родителите, а от леля, чичо, баба, дядо… Те не могат да се справят вкъщи и това избива в училище. При по-големите все повече влияе приятелската среда, а не семейството. Там понякога възникват много сериозни конфликти.
Голям е диапазонът на проблемите.
И със зам.-кмета г-жа Иванка Сотирова сме го дебатирали
Нона, Алекс и Стефани
Участвам в Обществения съвет за подпомагане проблемите на подрастващите. Общината ни съдейства много за срещи с водещи специалисти от страната по различни по-конкретни проблеми. Например, съвсем скоро приключихме обучение, свързано със хранителните разстройства при децата. Това наистина е много сериозен проблем. Честно да си кажа, малко е да има само един психолог в училище. Истината е, че не можем да обърнем внимание на всички деца. Някой път е трудно.
– Вие сте майка на три деца. Как работата в училище Ви помага вкъщи и обратно?
– Като виждам тук в училище къде страдат децата,
това ме учи как да се отнасям с моите деца
Като се върнем вкъщи да не ги питам колко ти писаха, с кого се сби и т.н., а какво хубаво ти се случи през деня. Детето тогава ще си каже хубавото, а покрай него и лошото. Трябва да има доверие, диалог в семейството. Много е важно и в училище, и у дома, винаги да поощряваме и подкрепяме децата. Трябва да ги похвалваме за всяко едно нещо, което са направили хубаво.
Вкъщи заедно със съпруга ми се опитваме
Димитрина и Кристян Петков с децата им Алекс, Нона и Стефани, сн. архив НБП
да се съобразяваме с желанията на нашите деца
Синът ни Алекс е на 24 години. Завърши Търговска гимназия и след това УНСС, сега е докторант. Много ни радва, много е самостоятелен, той сам си избра пътя на развитие. Съвсем скоро заминава за Страсбург като ръководител на младежка делегация. Ще вземе участие в най-голямата младежка конференция в Европа. Нона е в IX клас в ГПЧЕ „Ромен Ролан“ – с английски и френски език. Отново тя си избра училището. Участва в училищен проект, който й дава възможност да пътува този месец до Испания. Цялото семейство се вълнуваме. Стефани наесен ще бъде в 1 клас. С голямо желание играе балет и пее в ДЮСОБ „Маргаритки“.
НБП, Радослава РАШЕВА
