По повод 30 години от 10 ноември 1989 г. потърсихме равносметката за трите десетилетия чрез материалите на 22-ма изявени старозагорски журналисти. Всеки от тях сподели своята визия за: постиженията, пораженията, предизвикателствата.
Получихме пъзел, който се постарахме да сглобим в обща картина. Равносметката стана пълнокръвна като самия живот. В нея има – надежди и разочарования, успехи и поражения, плюсове и минуси, върхове и падове… Виж ОЩЕ ТУК>>
2 юни 2001 г., Царят в Стара Загора, първа пресконференция в офиса на НДСВ на бул. „Мит. Методий Кусев“. Зад него е Бойко Борисов, тогава бодигард
Преходът започна с нефелното изражение на Тодор Живков, когато го свалиха от власт. И с множеството по софийските улици. С репликите на Петър Младенов – „Да дойдат танковете“, и на Надежда Михайлова – „Нахранете журналистите“. С еуфорията на ентусиазирани хора, които създадоха първите частни вестници, където можеха да публикуват буквално всичко, без цензура (днес и без да работиш в медия, си „журналист“ – във фейсбук). Не че скоро след това опиянението от свободата на словото не поохладня със заплахите за физическа саморазправа, покушенията върху лични автомобили и първите съдебни дела срещу журналисти. Народонаселението изпадна в положението на Гаврош пред пълните витрини, но пък някои предприемчиво приватизираха обществените придобивки. И натрупаха първите си милиони. После дойде еуфорията на цял един народ – Царят дойде! С него надеждата, че „ще ни оправи“, редом с неговите юпита. Дойде и бодигардът му, който днес управлява държавата. Поредни продавачи на надежда! Като политиците, които на всеки пореден избор правят същото. Апропо, политика се прави с пари. Кой ще финансира партия, която предлага законодателство против него?! Днес, 30 години след 10 ноември 1989 г., пак сме там – на прага на революция. Въпреки че множеството търка появилия се аналог на малката Кибритопродавачка – билетчетата на късмета, и липсата на някогашната обществена енергия. Има прекалено много натрупани сълзи на Терминал 1, прекалено много недоволство. Както се казва, чува се „боботене“. Съществуват доволно влиятелни и мощни сили, които са заинтересовани България да се развива по настоящия начин, смята историкът Андрей Пантев. Но светът, който сме възприели, си отива, не може да съществува дълго в перспектива. Както е било и по време на буржоазните революции от 18 и 19 век, революцията избухва не от отчаяние. Това показва историята. Пак тя говори, че настоящият свят в този си вид ще залезе – през 200-300 години има преразпределение на собствеността. Промяната е неизбежна. Въпросът е не дали, а кога? А по-добър ли ще е следващият свят – никой не знае. Пак той, Пантев, казва – на нас оптимизъм не ни трябва. Трябва ни здравословен песимизъм на реалностите. Историята показва какво не трябва да се прави. Има достатъчно умни, луди, млади глави, които ще го направят. Споделям неговото мнение.
Лъч надежда за бъдещето носят млади и иновативни българи, включително старозагорци. Като невероятния Давид Петров, възпитаник на ГПЧЕ „Ромен Ролан“, лауреат на престижни конкурси, олимпиади по математика и немски, сега студент по компютърни науки в Германия. Въпреки констатацията му относно образованието у нас, което също девалвира през тези 30 години: „снежната топка отдавна се търкаля по склона и проблемът се задълбочава от само себе си с времето. Не знам дали е решим“. Наричаният от учители и съученици гений на престижната гимназия смята, че образованието е неизчерпаемо кладенче на себеусъвършенстване. Всеки може да достигне оптимума в доста други сфери на своя живот – пари, коли, но в един момент това насища и спира да е фактор. Остава духовното самоусъвършенстване, което няма край и продължава през целия човешки живот. Достойна компания на младия старозагорец, с когото, сигурна съм, България тепърва ще се гордее, правят хора като Румен Радев (не президента, а алпиниста и икономически директор на „Загора Холдинг“), иноваторите Младен Стоянов и Дико Диков, учителя Теодосий Теодосиев, Тачо Пашов…, малката Мария, която спаси живота на автобусния шофьор, младия човек, който онзи ден в кварталния супермаркет тихичко поиска рестото му да отиде за сметката на инвалида зад него…, списъкът на хората, които ПРЕД-приемат действия, без да чакат поредния месия или влияние на външни фактори, е дълъг.
NBP.bg
