В бр. 5 от 1.02.2016 г. „Национална бизнес поща“ стартира дебати за състоянието, качеството и проблемите на гражданското общество в България, в т.ч. на примера на Стара Загора. Тогава публикувахме полемичните материали на Румяна Грозева, изп. директор на АРИР-Стара Загора и ръководител на ЕИЦ „Европа директно“.
В бр. 8 от 22.02.2016 г. в дебатите се включи един от доайените на гражданското общество в Стара Загора, Петър Бакърджиев – енциклопедична личност, архитект, пътешественик, писател, публицист, общественик. В бр. 10 от 7.03.2016 г. в дискусията участва маг. химик Марина Бояджиева, председател на Регионалния съюз по химия при НТС-Стара Загора.
За да се включат в дебатите, предоставихме нашия въпросник на Деян Кюранов, програмен директор, политически изследвания, в Център за либерални стратегии, и на известния български интелектуалец Иван Гранитски – литературен критик, поет, писател, публицист, директор на издателство „Захарий Стоянов“, общественик. Публикуваме отговорите им без редакторска намеса, само вътрешните заглавия (и заглавието при Деян Кюранов) са изведени от редакцията.
* * *
– Г-н Кюранов, доколко е ефективна дейността на неправителствените организации (НПО) у нас? Доколко смислени са проектите им?
– Картината е контрастна: огромно мнозинство напълно неработещи НПО и малко малцинство изключително качествено работещи НПО. По-голямата част от качествените са в провинцията.
Неефективните НПО или са създадени – най-често от корумпирани общини – с цел да усвояват
проектни пари срещу „комсомолски“ отчети
(сиреч без реално свършена работа), или са истински в миналото граждански организации, които от даден момент нататък по различни причини не могат да вършат истинска работа и започват да използват – и то често успешно, поради създаденото си вече добро име – добри проекти, които обаче изпълняват само про форма; или предлагат „комсомолски“ проекти на „комсомолски” донори, и така също успяват да вземат пари без реална работа. Е, нищоработата по писане и отчитане на един „комсомолски“ проект също не е малко, особено ако е част от проект на Евросъюза – можем да им съчувстваме:)
– Доколко НПО се саморегулират, доколко са прозрачни, ясни в дейността си, във финансирането си?
– НПО се саморегулират – само че
едните, за да не вършат работа, а другите – за да вършат
Това, че някой друг им бил дърпал конците, е част от развилата се за четвърт век богата митология за НПО. (Примерно, корумпираната община не „дърпа конците“ на корупционното НПО – в корупционното си поведение те са едно, само средствата за крадене са различни. Що се отнася до НПО, печелещи проекти от частни фондации от чужбина – и те сами си дърпат конците.) Друг е въпросът, че това, което правят някои НПО,
не е по вкуса на мнозинството от хората у нас
– било защото мнозинството е културно изостанало, било защото вярва на неосведомени (или съзнателно кривоосведомяващи) медии – както и защото просто не знае, но не желае да превърне своето незнание в знание, защото за целта трябва да инвестира време и труд – примерно, да отвори сайт или да прочете писмен отчет на съответната НПО. Сайтовете са открити за всеки, а отчетите са публични – и ако в тях има лъжа, виновните попадат под ударите на прокурора, защото
държавата има ролята на надзирател на всички НПО, регистрирани у нас
А НПО, което си крие отчетите, сигурно има и други неща за криене! Кражби, примерно.
– Стана дума за финансирането на НПО. В последно време във вестник „Труд“ се появи поредица от публикации на тема: активисти на НПО използват различни екопроекти за лично обогатяване с милиони. Вашият коментар?
– Откъм 1991 г. във всички наши медии периодично се появяват подобни публикации. Рецептата е смесване на истина и лъжа. Не ги следя. Мога да отбележа едно – за милиони просто не става дума, ще ви го каже всеки професионалист в бранша. Споменатите по-горе от мен „комсомолски“ проекти са
бая кокошкарски кражби – в диапазона 1000-50 000 евро
За сравнение: при финансирането на партии от чужбина сумите са по-големи с един порядък – и можем да допуснем, че някои партийки са получавали милионни подаръци от чужбина. Но това са изключения. И главното е, че и при тях – политиката си я определят самите те; не е да са всъщност патриотични българчета, които заради ябанджийските пари да са станали антипатриоти – поведението им по начало е безпринципно, просто гонят властта.
– Как ще коментирате участието на едни и същи хора в различни НПО, които се разминават по своята насоченост?
– Не знам
какво значи „разминаване по насоченост“
Според мен, човек спокойно може да участва и в правозащитна организация (където приоритет е Човекът), и в екологична (където приоритет е Природата). Ако пък се има предвид, примерно, един и същ човек да участва и в НПО, целящо връщане на смъртното наказание у нас, и същевременно в НПО, целящо запазване на статуквото – без смъртно наказание, това, разбира се, е политическо противоречие (иде реч не за партийна, а за гражданска политика, разбира се) – и
би трябвало този човек да преживява и морално противоречие
Но докато двете организации го търпят – и той търпи себе си – какво да го правим?
– Има ли гражданско общество „на щат“?
– Тук анкетата, за съжаление, „изжълтява“. Въпросът е безсмислен в няколко плана, но очевидно разчита на внушения от типа „То избиратели се купуват, значи – и „граждани“. Циничният отговор тук би бил, че „граждани“ никой не би купил, защото в България от гражданското общество не зависи нито политиката, нито икономиката – и двете са области, където господства частният интерес (в икономиката легитимно, в политиката – нелегитимно). Нецинично погледнато, гражданското общество се грижи за обществения интерес – но това общество, доколкото е истинско, е, както стана дума, изключително малобройно и в резултат, като цяло слабо. А
разни палячовци, които си лепят етикета „граждани“ е имало винаги
с всякакви самозалепващи се етикети, да речем, „честни хора“. Това обществено явление – да се правиш на друг за лична облага – не е специфично за представителите на гражданското общество, нито за ония, които се маскират като тях.Това го могат (и често правят) всички.
– Има ли „ментета“ в гражданското общество?
– Виж отговора на първия въпрос – пък и надолу. Прежълтяването продължава.
– Има ли симбиоза между гражданско общество и политика?
– Тук-таме. Отговарям така, защото е истина, но първо да оправим недоразумението. От въпроса личи неразбиране, че освен партийна политика, има и гражданска политика. И въз основа на това неразбиране
често чуваме обвинения в „политизация“
в случаи, когато неориентираният обвинител би трябвало да каже „партизация“. Та, тук-таме – и от време на време – някоя партия или партии решава да подкрепи едно или друго гражданско политическо искане (примерно – да се спре някоя антиприродна сеч – която най-често е и антиобществена, защото е криминална). Такава партийна подкрепа за гражданско искане е и въпросната симбиоза. А въпросът – в контекста на въпросника –
подвежда човек да помисли, че „симбиоза“ е нещо лошо
Обратното – добро е, но почти не се случва!
– Има ли симбиоза между гражданско общество и олигархия?
– Жълтото тук изби в кафяво. Предполага се, че „нормалният“ човек ще избере нещо от класа отговори „Ква симбиоза бе, те олигарсите го направиха това уж „гражданско общество“, те го и поддържат! … и т. под. Такива въпроси са неуважение към респондента. Хайде по-добре да се направим, че изобщо не е бил зададен! И да отговорим на друг:
ако някой олигарх реши, че иска да си „купи“
човек, който успешно се самопредставя за „гражданин“ – той ще има богат избор. Но ако сбърка и попадне на истински гражданин, който случайно му е заприличал на фалшив – този гражданин няма да се „продаде“. Такива също има, разбира се, но за жалост – пак го казвам – са малко. Но нали човек, който съди за един предмет не по истинския предмет, а по неговия фалшификат, задължително ще сбърка в преценката си? Шансът му да сбърка е голям, когато фалшификатите са много. Но познавачът открива истинските.
НБП