Павлина Иванова-Свещарова (правата вляво), Елена Игнатова (другата права) и другите прими от първия випуск на Държавното балетно училище в София, участвали в срещата на 18 март 2016 г. – Мария Стефанова (вляво), Вера Кирова, Снежана Дескова, Мария Коцева, Мария Маркова-Мизи, Елисавета Груева, сн. „24 часа“
Мила, по домашному топла среща събра неотдавна възпитаничките на първия випуск на Балетното училище в София. Спомени, разкази, смях, малко тъга, равносметки… Всяка от тях е била прима, независимо къде е танцувала. Но първата, която изиграва главна роля, година след завършването през 1959 г., е старозагорката Снежана Дескова. Тя влиза в училището малко по-късно, връща се две години назад, но упоритостта и желанието да постигне детската си мечта я водят напред. И подкрепата на баба и дядо, на родителите, а по-късно и на съпруга й – дългогодишния солист на Старозагорската опера Васил Станишев.
„Понеже отидох в училището по-късно, бях приета условно.
Ако се справя – ще продължа, ако не – връщам се в гимназията в Стара Загора
Другите бяха напреднали, а аз не мога да отлепя крака си. И тогава моята учителка Валя Вербева каза – ти ще дойдеш да живееш у нас. Детето й беше на около година. Ставаме в 5 часа, тя сяда на стола, аз съм се хванала за облегалката, тя ми обяснява основата на класическия танц. Аз работя, тя с една ръка бърка кашата за детето. Колко хора могат да приемат непознато момиче в дома си?! Тя стоеше над главата ми, и след като завърших, дори когато отивах в София да опресня знанията си, не ми даваше да ходя на друго място.
И пак ставане в 5 часа, специални, нейни упражнения вкъщи
след това отивахме в операта. Казваше – за краткото време, в което си тук, трябва всичко да вземеш. Голям човек беше. Пред нея винаги съм стояла като ученичка, имах респект. Другите момичета работеха с нея, но за мен тя си остана учителката. Колко са учителите, които казват – аз съм щастлива, че моите ученички станаха по-добри балерини от мен“, разказва Снежана Дескова.
За първата й премиера в балета „Кърджалии“ на Иван Димов през 1960 г. на сцената на Стария театър идват съученичките й – и, разбира се, Валя Вербева.
В „Дон Кихот“
Снежана Дескова не е броила ролите, които е изиграла за 32 години на сцената, понякога вижда нещо и възкликва – аз това съм го играла!
За върхови постижения смята ролите си в „Лауренсия“ и „Дон Кихот“
осъществени със световноизвестния балетмайстор Вахтанг Чабукияни. Той идва в Стара Загора, поканен от главния балетмайстор Неделчо Изов. Казвал, че иска 80 души балетна трупа, а по това време и в Софийската опера няма такава. Но все пак се съгласява, влиза целият балет, хорът на операта.
Всъщност, в концерта при завършването на училището Снежана Дескова участва с една вариация от „Лауренсия“, минута и половина. Тогава учителят й по пиано казва – ти си родена за Лауренсия, това ще бъде ролята на живота ти. „Не вярвах, но 18 години по-късно това се случи.
При първото идване на Чабукиани в репетициите разтегнах едно малко сухожилие
Полет на сцената в „Дон Кихот“
Той си замина, аз се лекувах, тази травма някак отмина. Чабукиани идва отново, репетираме усилено. Чакаха ни три премиери една след друга. Три дни преди това гледах отстрани как изглеждат нещата, прескочих през столовете не както трябва и си изкълчих крака. До вечерта се поду, отидох при д-р Бояджиев. Според него нищо не можеше да се направи. Казах му, че ще танцувам, а той
ще стои зад кулисите и ще ми слага обезболяващи инжекции
Уплаши ме, че заради пренапрягане може да ми отрежат крака. Вечерта плаках и се молих „Господи, 18 години съм чакала, ако трябва да ми отрежат крака – вземи го, но ми дай премиерата!. Заспала съм, а на сутринта беше станало чудо – отокът спаднал, само много тъпа вътрешна болка“, връща се в онези години примата. В три поредни вечери минават блестящо трите премиери, след последната Чабукиани оставя цветя в краката й и казва:
„Няма руска балерина, която да издържи 3 спектакъла на „Лауренсия“ един след друг“
По-късно ще напише: „Снежана Дескова е една технична балерина, проявена индивидуалност, която непрекъснато бързо напредва по пътя на съвършенството“. А според Ана Александрова тя прави чест на всеки голям балетен театър в света.
В ролята на Лауренсия с Иван Топалов (Фрондосо)
В „Лешникотрошачката“
„Лауренсия“ се представя 64 пъти. Няколко години по-късно Неделчо Изов отново кани Чабукиани в Стара Загора, за да постави „Дон Кихот“.
Първият му въпрос е „Дескова във форма ли е?“
Така идва вторият й творчески връх, а „Дон Кихот“ се играе 68 пъти.
Бог ми е дал професия, която съм упражнявала с много любов, много се страхувах, че ще рухна като сляза от сцената, но стана толкова незабелязано, сякаш не усетих, изповядва днес достолепната 77-годишна дама. Тя и сега танцува насън, казва, че краката й помнят танца, помнят движенията. Когато спира да танцува, вече е започнала да работи с деца и е видяла бъдещето си.
41 години Снежана Дескова учи деца в Школата по класически балет при НЧ „Родина“
Повече от 4000 са възпитаниците й. Започват от 3-4-годишни, а в по-късен етап изучават палцовата техника в балета. Строгата педагожка твърди, че ги мъчи на палци, защото за нея това е класическият балет, учи ги на танцувалност. Показва много неща, други обяснява. Всяка година възпитаниците й изнасят концерт. Който е гледал поне няколко поредни годишни концерта, не може да не е видял как малките, неуверени момиченца стават изящни и грациозни балерини. Дори вече пораснали, те
При строежа на новата опера в Стара Загора
продължават да танцуват, водят децата си
които днес старателно се учат да стоят изправени и да дишат.
„Аз съм един щастлив човек. Щастлива съм, че съм се родила тук, Стара Загора ми даде всичко. Щастлива съм от подкрепата на родителите си. Срещнах мъжа, с когото сме заедно вече 52 години. Балетът иска лишения, отдаване, ако другарчето ти не е до теб и не те подкрепя, няма да успееш“, с искрена усмивка казва феята на танца. И забравя да спомене, че два пъти е носител на наградата „Стара Загора“, на орден „Кирил и Методий“ – сребърен и златен, и званието „Заслужил артист“.
НБП, Таня ИВАНОВА
