Ирина Стоилова и Наталия Въкова, наследници на дядо Методий, разказват за емблематични личности от рода на митрополита
Ирина Стоилова и Наталия Въкова са сестри, потомци четвърто поколение на Старозагорския митрополит Методий Кусев и племеннички на проф. д-р Методи Кусев, трето поколение наследник на дядо Методий. Те се заемат с интересна, но нелека задача –
да разкажат за поколенията за личности от рода на митрополит Методий
Така се ражда впечатляващата им презентация „Духовна пътека“, която те представиха в Регионалния историческия музей в Стара Загора по време на Националната научна конференция на тема „Културно-просветна и благотворителна дейност на Българската православна църква в периода от Освобождението до 1944 г.“.
Двете наследнички на дядо Методий живеят в София. Ирина Стоилова е по-голямата сестра. Тя е машинен инженер, вече е пенсионер, но в продължение на 50 години, включително и сега, е преподавател в Професионалната гимназия по транспорт и енергетика „Хенри Форд“ в столицата. Наталия Въкова е строителен инженер, повече от 45 години работи като проектант на строителни конструкции. През последните години се занимава с възстановяване и обновяване на стари къщи, паметници на културата. „Това за мен е вече мисия. Последните две години работих по проект в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, където се заех с трудната задача за ремонт на покрива на сградата, която не беше ремонтирана близо 60 г. В момента продължавам да се занимавам с проектантска дейност, не съм спряла да работя“, споделя Наталия Въкова.
Идеята за създаването на „Духовна пътека“ се ражда преди 7 години
когато се провежда честване в българското посолство в Лондон за 100-годишнината от рождението на техния пряк родственик – проф. Методи Кусев. Това бе невероятно събитие, на което присъства и Западно- и Средноверопейският митрополит Антоний. Той отдаде чест на нашия вуйчо, затова че създаде в сърцето на Лондон българска църковна община „Иван Рилски“. Помогна много и за създаването на неделното училище, което носи името на Иван Станчов и продължава да се развива. Всички тези събития, както и богатият семеен архив от преките наследници на нашия вуйчо – сина му Саймън Кусев и дъщеря му Рейчъл Кусева, ни провокираха да направим презентацията, казват Ирина и Наталия.
от рождението на проф. Методи Кусев
Те уточняват също, че Саймън Кусев е историк, който по убеждение и по дух е със силно развито чувство за социална справедливост. В продължение на близо 30 години се занимава с изследване за майор Томпсън. И ние сме насочени в този дух – да изследваме родовите традиции. Голямо значение имаше това, че беше създадена родова фондация „Митрополит Методий Кусев“, която успя да направи родословно дърво. Това ни разкри неща, които до този момент не знаехме. Именно развиването на родословното дърво трябва да оставим на поколенията.
И нашите деца, и техните деца, да знаят откъде са тръгнали и откъде са корените им
казват двете сестри. И поясняват, че родословното дърво е създадено от Маргарита Кусева, която в момента води българско неделно училище в Швейцария.
В своята презентация те представят Данаил Кусев, техния вуйчо проф. Методи Кусев и Красимира Лазарова. Тези трима души, които сме описали в „Духовна пътека“, са хора, които познаваме. Лично сме се срещали с Данаил Кусев, който е племенник на митрополит Методий Кусев, баща му е негов брат. Били сме малки тогава. Знаехме за неговата изключително всеотдайна работа като лесовъд в Копривщица, както и за създаването на хижа „Богдан“ през 1938 г., но като деца не сме приемали това толкова навътре, уточняват авторите на презентацията.
За 100 години от рождението на вуйчо Методи решихме да напишем нещо за него и тогава в продължение на 1 месец, почти през ден, ходихме в Централния държавен архив в София. Преровихме десетки документи, свързани с неговата дейност. Открихме
колко дълъг и труден е бил пътят, за да се стигне до откриването и създаването на Българската църковна община в Лондон
на която 25 г. е бил председател, както и за създаването на самата църква в посолството. Любопитно е да кажем, че журналистката Васа Ганчева – направи филм за него, който се пази в архивите на БНТ1. Във филма той разказва цялата история за създаването на общината, църквата, неделното училище, читалището, библиотеката. Голям принос има и проучването на вашата съгражданка д-р Румяна Лечева. Тя направи интервю с нашия вуйчо Методи и с неговата съпруга Катлийн Кусева, която през цялото време го е поддържала в неговата кауза, споделят Наталия и Ирина.
Те разказват още, че домът на техния вуйчо – проф. Методи Кусев в Лондон, е бил широко отворен за много българи. В него са идвали и са били сърдечно посрещани известни наши творци от всички сфери. Всеки един от нашите сънародници, още преди демокрацията, търсещ помощ, подслон и закрила, е приеман и подкрепян като най-, най-близък човек, уточняват двете сестри.
Духовната пътека на митрополит Методий Кусев е наистина достойна
по нея са вървели и се надяваме да продължат да вървят светли личности. И да оставят след себе си наследство, с което всички да се гордеят, казват родственичките на дядо Методий.
Те разказват още, че синът на проф. Методи Кусев – Саймън Кусев, ще бъде в Стара Загора и ще участва в събитията за честването на 100-годишнината от кончината на митрополит Методий Кусев (б.ред. – на 31.10.2022).
Питам ги дали ще продължат „Духовна пътека“? Не сме решили, не сме го направили, казват с усмивка двете сестри. Вече сме много навътре в тази родова история, която е и много интересна. Тя ни е вдъхновила и мотивирала. В рода ни има и други известни личности, за които бихме могли да пишем. Интересен факт е, че може би повече от 50% от Кусевия род са учители, просветители, духовници, т.е. най-важните завети на дядо Методий са спазени, казват Наталия и Ирина.
И са категорични:
от паметта за тези наследници идва нашата духовна сила
с която се противопоставяме на всичко, което днес не се случва както трябва. Винаги трябва да пазим тези ценности и никога да не ги потъпкваме. Говорим за век, в който е имало войни, революции, преживели сме изключително пъстър живот. Но въпреки това, ние продължаваме да сме оптимисти, продължаваме да вярваме, че доброто ще завладее света и това ни държи духом. Утре ще бъде по-добре от днес, е нашият девиз. Духовната пътека ни води, и надявам се, не само нас, споделят още Ирина Стоилова и Наталия Въкова.
NBP.bg, Радослава РАШЕВА
Ето и кратки биографични данни за трите личности от презентацията ДУХОВНА ПЪТЕКА.
ДАНАИЛ КУСЕВ е роден през 1889 г. в Прилеп в семейството на Константин Кусев (Коне) и Пелагия. Константин (Коне) е брат на митрополит Методий. Завършва „Горско стопанство“ в Земеделското училище в Садово. Участва в Първата световна война, награден е с орден „За храброст“. Работи като лесовъд в Копривщица, където през 1928 г. определя мястото и създава разсадник за иглолистни фиданки, следи и отчита залесените площи край града. Привлича съмишленици за подпомагане на залесяването. Активен общественик, oрганизира и участва в литературни вечери, чествания и годишнини от Априлското въстание. Данаил Кусев е избран за председател на местното туристическо дружество. А през1938 г. е сред участниците и инициатор за официално откриване на хижа „Богдан“.
Последователен и принципен човек, който с много любов и самоотверженост се грижи за природата. Цялата си енергия и познания Данаил Кусев отдава на залесяването на околностите на Копривщица. За принос в залесяването на околностите на града, той е удостоен със Златен орден на труда.
ПРОФ. Д-Р МЕТОДИ ИЛИЕВ КУСЕВ е роден на 2.11.1915 г. в Пазарджик в семейството на Илия Кусев и Теофана. Илия е син на един от братята на митрополита – Константин (Коне). Илия Кусев кръщава сина си на своя знаменит чичо митрополит Методий Кусев Старозагорски. Илия Кусев следва и завършва агрономство във Франция и работи за своя чичо – митрополит Методий, по неговия голям залесителен проект на каменистите хълмове на Стара Загора.
През 1933 г. младият Методи Кусев е изпратен да учи и завършва Духовната семинария „Св. св. Кирил и Методий“ в Пловдив, а след това учи богословие в Духовната академия в Париж. Когато избухва Втората световна война, Методи Кусев, подава иск за политическо убежище в Англия. Продължава обучението си в колежа „Сейнт Чад“ на университета в Дърам. Там е избран за президент на студентското християнско движение. Предишен президент е Катлийн Харисон, студентка по английска литература, с която Методи сключва брак през 1946 г. През 1955 г. в Лондонския университет Методи защитава дисертация с тема от живота на Св. Климент Охридски и получава докторска степен. Преподавател и по-късно ръководител на катедрата по теология в училището в Арчуей, където преподава 20 г. През 1947-1987 г. в отдела на Университета за славянско и източно-европейско обучение (SSEES) Методи започва своята 40-годишна кариера като учител по български език на бъдещите дипломати на Британското посолство в България. През 1979 г. д-р Методи Кусев успява да реализира една своя съкровена мечта: да създаде българска православна енория в Лондон. Той полага основите на Българската Православна Църковна Община в Лондон „Св. Иван Рилски“. Награден е с орден „Св. св. Кирил и Методий „. През 1993 г. с неговите усилия, със съдействието на отец Симеон и с подкрепата на посланик Иван Станчов, Българското посолство в Лондон предоставя гаражно помещение за български храм. През месец септември 1994 г. д-р Кусев успява да открие неделно училище за българските деца, като между сградите на храма „Св. Иван Рилски“ и неделното училище е българската библиотека и читалня. Днес в Българското Посолство в Лондон активно действа българското църковно настоятелство и българското неделно училище, основани заедно с още много неизвестни родолюбиви българи, ръководени 25 години от д-р Методи Кусев. Те не шумят около себе си, но носят в сърцата си огромната, нестихваща любов към България, силния български дух и предават тези ценности на децата си.
КРАСИМИРА ЛАЗАРОВА е родена в Стара Загора в семейството на Парашкева Димитрова и Райко Овчаров. Родственица е на Анушка, сестрата на митрополит Методий. През 2000 г. Красимира Лазарова защитава степен магистър по „Клинична психология“ в Московския университет. През 1998 г. защитава степен магистър „Детска и училищна психология“, има над 25 години професионална практика. Работи в Център за психично здраве-Стара Загора, в кабинет за доболнична помощ и в кабинет със самостоятелна практика. Като професионалист се основава на ценностите на човешкото благополучие и принципите на професионално поведение: уважение към личното достойнство и човешките права; отговорност към обществото.
Милосърдието и благотворителността са част от живота на Красимира Лазарова. Като дългогодишен сътрудник на БЧК в Стара Загора е един от основателите на „Телефона на доверието“ в града. Милосърдието отвежда Красимира Лазарова в Старозагорския затвор, където в периода 1997-2003 г. работи безвъзмездно всяка седмица по 2 часа с лишените от свобода.
Красимира Лазарова е дарител с мисия – дарява кръв повече от 30 години, като 125 пъти се подлага на тази процедура, за да спасява човешки животи. С дарение от лични средства тя подпомага издаването на вестник „Надежда“, предназначен за лишените от свобода. Следва философията: „Всеки човек си има мисия на този свят, ако не можеш да дариш финанси, можеш да дариш друго от себе си, но да бъде истинско“.
Красимира Лазарова е член на Националният дарителски фонд „13 века България“, активен член на Родова фондация „Митрополит Методий Кусев“.
