В нея няма случайни грешки – ако има грешка, тя е твоя, а не на задачата или на самата наука, казва още възпитаникът на ПГКНМА „Проф. Минко Балкански“, който спечели стипендия 57 000 долара годишно от университета в Абу Даби
– Иван, поздравления за твоите постижения! Какво те вдъхнови да се занимаваш с математика и компютърни науки?
– Като бях по-малък, бях добър по математика. Но не съм се състезавал активно и не съм имал големи състезателни успехи. Това се промени, след като станах ученик в 8-и клас на Професионална гимназия по компютърни науки и математически анализи „Проф. Минко Балкански“. Там се запознах с г-н Любомир Любенов, който ми каза, че ще се занимаваме с математика по-активно, защото усети, че имам повече знания и явно талант.
Първо участвах в национални турнири. Още в 8-и клас имах и международно състезание, което ми даде възможност да се явя на олимпиадата в Сингапур. Но тогава 2 години, заради ковид, тези събития бяха отменени.
В 10-и клас вече успях да посетя Южна Корея и състезанието World Mathematics Invitational
а в 11-и клас – Южна Корея и Малайзия за World Mathematics Invitational и WMI Mini Math Creative Competition. Състезавам се, защото съм добър по математика и ми харесва. Математиката е перфектна наука. В нея няма случайни грешки – ако има грешка, тя е твоя, а не на задачата или на самата наука. Харесва ми и това, че направленията в математиката са взаимосвързани. Можеш да намериш доказателства за геометрията в алгебрата и обратно.
– Кой от всички твои успехи досега считаш за най-значим?
– Не бих ги измервал, защото вярвам, че мога да постигна още повече. Тази година също ми предстоят състезания, включително и в чужбина. Ще дам всичко от себе си, за да съм по-добър. Важното за мен е не толкова броят на медалите, а това, че съм се представил добре и се чувствам удовлетворен от труда си.
Не обичам да се хваля с медалите си, не ги броя
Все пак бих отличил някои от отличията си. Миналата година спечелих сребърен медал от World Mathematics Invitational. А на тематичното и креативно състезание за създаване на презентации – WMI Mini Math Creative Competition, получих бронзово отличие. Представих презентация и видео със съдействието на лекоатлета Тихомир Иванов – за математиката в спорта.
– Как избра темата на презентацията?
– От дълго време имам интерес към спорта, а миналата година дори тренирах американски футбол. Освен това, забелязах, че в предишните издания на състезанието никой не беше правил нещо, свързано със спорта. Избрах моята тема и защото миналата година имаше олимпийски игри, които се проведоха една седмица след нашето състезание. А знаем, че Тихомир Иванов се представи там отлично. После двамата се поздравихме взаимно…
– Как се подготвяш за състезанията? Имаш ли специална стратегия?
– За мен е важно
не просто да запаметявам формули, а да разбирам логиката зад тях
Ако не използваш дадената формула дълго време, можеш да я забравиш. Но ако наистина я разбираш, винаги ще можеш да я възпроизведеш. Преди състезание отделям поне месец за интензивна подготовка, като решавам задачи от различни категории. Единственото, което не ми харесва в състезанията, че имаш кратко време за отговори. Трябва да си много бърз…
Преживяването и опитът от тези състезания също са много ценни. Както и контактът с връстниците, а пък азиатците са най-добри. Освен това, хората в Азия са с много различно мислене и начин на живот, обичам да комуникирам с тях. Това е още една полезна част от състезанията.
– Какво беше усещането да представиш България на световните състезания?
– Когато се състезавам,
представям България и най-вече Стара Загора – горд съм
Това е възможност не само да демонстрирам знанията си, но и да разказвам за нашата страна и за родния ми град на хора, които малко ги познават.
– Разкажи ни повече за стипендията, която си спечелил – за програма по изкуствен интелект в Абу Даби. Как успя да се класираш?
– Тази година завършвам гимназия и избирам университет. Миналата година посетих Нидерландия и Техническия университет в Делфт. Той ми хареса, много е развит. Но преди седмици г-н Любенов ми обърна внимание към университета в Абу Даби. Каза ми, че там търсят млади таланти, предоставят стипендия за обучението. Първо подадох документи, след това проведох интервю онлайн. Решиха, че за тях съм правилният човек и ми дадоха стипендия – 57 000 долара годишно.
Винаги съм следвал инстинкта си и към момента, според мен, там е правилният избор.
Делфт ще остане втора опция, поне засега, а и чакам резултата от изпита там
Предстои ми да обмислям решението си. Но като цяло съм се насочил към Абу Даби, намирам подкрепа за това и от родителите ми.
Абу Даби би бил абстрактен избор, авантюристки. Но ми изглежда като много добра възможност. Не съм привлечен от екзотиката, а от образованието и перспективите, които се предлагат.
– Какво мислиш за изкуствения интелект?
– Това е област, с която донякъде съм се занимавал в програмирането. ИИ е базиран на машинуърдинг, който съм изучавал, използвайки Python. Изкуственият интелект вече е част от реалността и ще продължи да се развива, затова ми е интересно да разбера повече за механизмите му.
Университетът в Абу Даби е единственият засега, специализиран в програма за изкуствен интелект
Има и на други места, но там по-скоро е като допълнителна област.
– Как си представяш бъдещето си след обучението? Ще те видим ли отново в България?
– Сигурно, аз няма как да остана в чужбина завинаги. На този етап бих искал да се върна тук, да видя как се развиват нещата, да видя моите приятели и роднини. Дали ще работя тук, е рано да се каже. Само за 1 година човек се променя много, а пък за 4 години – още повече.
Стара Загора е хубаво място, той е моят роден град, тук съм израснал, тук са близките и приятелите ми. Предлага доста възможности. Но
ако човек има желание за нещо, винаги може да го постигне където и да се намира
в каквито и обстоятелства да попадне.
– Какъв съвет би дал на учениците, които също искат да се занимават с математика и технологии?
– Когато си млад, хората не очакват от теб големите неща, но това е точното време да пробваш всичко, да се възползваш от всички възможности, които ти се предоставят, освен в училище. Много ученици пропускат това, поради мързел или липса на мотивация. Според мен, ако откриеш в какво си добър, трябва да се развиваш в тази посока. И да участваш в състезания. Те не само радват с постижения, но дават и възможност за прогрес – създава се конкуренция, която е много полезна.
Математиката не е най-популярният предмет, но Стара Загора предлага много възможности за развитие в тази област,
благодарение на хората като г-н Любенов и фондацията на проф. Минко Балкански
– Какво те мотивира да не се отказваш, дори когато се сблъскваш с трудности?
– Когато човек се занимава дълго с едно нещо, иска да разнообрази, понякога му писва. Напоследък, например, започнах да свиря на китара – като хоби, но ми помага да се разтоварвам. Занимавал съм се и със спорт, както казах с американски футбол, тренирах и лека атлетика. Понякога математиката ми омръзва, но винаги се връщам към нея. Тя е предмет, в който съм добър, и не мога да се откажа.
Занимавал съм се и с програмиране, което изисква други качества. Но всички дейности развиват начина на мислене на всеки човек, така че колкото са повече, толкова по-добре.
Гимназиалните години са най-ценните за развитие, те са времето, в което можеш да експериментираш и да откриеш какво ти харесва най-много. Затова съветът ми към всички млади хора е: не се страхувайте да пробвате нови неща, рискувайте!
NBP.bg, Радослава РАШЕВА
