Ех, този джулай морнинг!
Отпърво беше водката „Еклесиаст 2“, започва разказа си художникът Светлин Стоев. И този път с брат ми Илко, си бяхме поотделно. Аз осъмнах на плажа на Созопол. Миналата година бяхме с моторите „летящите холандци“ най-напред в Каварна и после заралиите, се сюрнахме, че право в Созопол. Още не пристигнали, се почна вечният спор, че в Созопол са събрани натирените заралии. И щом на лодките пише СЗ, значи никой не си е забравил корените.
Ето ги всичките стари бохеми, които помня от моето детство: Гинчика, Данчо Кьоравия, Гено Пухов. Народ вечен – безсмъртие!
Щом в края на лятото им се привиждат летящи чинии, излизащи от морето, смятай на какъв режим са подложени мозъкът и черният дроб
Това са неуморими синове на Бакхуса. И тази година пак се почна с вечните майтапи и работата тръгна към джулая. Спомените се отнесоха далеч във времето кога е бил за първи път в Созопол, кой участвал, колко нудисти имало, кой как дефилирал, къде се загубил, кой го дръпнало мъртвото море, кой се прибрал с трипер и т. н. И в крайна сметка полека-полека заведението се напълни с познати физиономии. Едно крайбрежно капанче, което всяка есен го разбиват вълните на прибоя. Една година, няма да забравя, докато си пиехме водката, гледаме как една вълна помля конкуренцията отсреща и тогава въпросният Гинчик грабна моята чаша и неговата и хукна към стълбите. И аз, като видях какво идва, замръзнах. Апокалипсисът! Огромна вълна помете и нашето барче. А Гинчика с чашите горе ми вика: „Помниш ли Зорба Гъркът какво каза: Майната му на лифта, щото беше построил един лифт да пренася дървета, важното е да не изтървем чевермето, да не изгори агнето, поне туй да спасим!“. Тъй че и ние спасихме водката. Дъски, столове, фризери – всичко потъна някъде там, в морето, припомнихме си.
Барът – Джини бар!, продължи да се пълни с хора. Някои познати, други бяха само чували за нас. А ние полека-лека започнахме да влизаме в нашите образи на морски вълци. Ние с брат ми повече от коленете нагоре не влизаме в море. Отстрани ни гледат някакви местни рибари, а ние примижваме като морски лъвове. Нищо против нямаме за хората така да изглеждаме. Та в бара започна да става тясно и излязохме с момчетата на пясъка, където запалихме 40 палета и огънят се вдигна толкова високо, че сигурно го виждаха в Несебър. Сега вече се събраха нашите приятели рокерите, металите от Раднево и Гълъбово. Южняците, се отделихме в единия ъгъл на плажа. И падна мрачна, тежка нощ.
Задух, огън, хипари, китари, пиандури – отвсякъде, от кол и въже хора
Аз се оттеглих на една пясъчна дюна да подремна. Покрай мен пристъпиха някакви кубинки и ми напълниха главата с пясък. С едното око видях, че няма и шанс да съмне. Небето беше като залепено за това море. А морето тихо и както се казва на моряшки жаргон: „Мравка да пие от него.“ Чувам псувни срещу Слънцето: Хайде, бе, къде се скри, къде се запиля бе, пияницо? Ставай, че умряхме без тебе. Почнаха се някакви пиратски песни и полека-полека небето взе да се отлепва от морето. Видяхме кои сме на светлото. И сякаш изведнъж изплува слънцето и всичко живо наоколо с продрани гърла изпяхме „Джулая морнинг“. После пуснаха „Пърпъл“, минахме на AC/DC и гръмна химнът. И, като се огледах, всичко около мен плаче. И старите карикатури мъжкари около мен – всичко плаче като помирение с доброто старо време.
Химнът и мен ме просълзи и си викам : Яснооо, явно всички одъртяхме
Постояхме още малко. Преброихме кои са живите, кои са пияните и се оттеглихме на сянка при Гинчика на традиционния созополски таратор с водка. В самите ранни ранини. Взеха да прииждат рибари с улова. Още полуживата рибка я пекнахме на скарата и до обяд всеки от нас предаде Богу дух по своему. Това беше созополският джулай – този път го посрещнах със сина ми – по бащински. Той беше изкушен от сухоземните русалки. Аз изобщо не погледнах натам към тези изкушения. Не че са ми чужди, но по-кротко.
Всъщност изборът на Светлин за Созопол тази година не е случаен. Разправи ми: Световният шампион по борба Георги Тумпалов от 18 години си строи дворец до Равадиново, на 3 км от Созопол. Аз съм от първия ден там. И много картини съм му нарисувал – повечето подаръци. Най-изненадващото беше за мен някакъв мъж, който привлича погледа с мускетарските си дрехи и със забито перце в шапката. Представял се за автор на всичките ми творби в двореца. Отявлен хомосексуалист. Въпреки всичко, нарисувах един купол в замъка 18 м в диаметър по поръчка на шампиона. Сюжетът – мъжкият идеал за рая: само жени, птици, облаци – нищо общо с моя възглед за живота. Замъкът се казва „Влюбен във вятъра“. Шампионът го е издигнал с много любов. С брат ми изкарахме три месеца на тавана, като пресъздавахме картини на Веласкес, на Рубенс, на Караваджо в дома му в Созопол. Някои от тях ги откраднаха, като мислеха, че са оригинали. Та този мой уж съавтор присъства и в списание „Ева“ в целия си блясък този гейзер, и се представя като художника и биографика на замъка. Късмет имаше, че го нямаше на Джулая. Първи щеше да посрещне Слънцето на стотина метра от брега. И както казва Митко Динев, който го е хапала змия, от гущер не се плаши.
А пък брат ми беше на рокерския събор над Велинград. Имаме златно правило: двама братя на едно място не ловуват; ако единият е на Созопол, другият трябва да е на Триград. Иначе и за нас е пагубно, и за околните. А така гледаме да огреем на няколко места, че да имаме поглед върху всички събития – да има за какво да си приказваме.
На 5 септември в Мъглиж, на Барите, ще съчетаем рок, метъл, каракачанските кучетата в една мощна изложба в нощно осветление, курбан. Като няма море, ще наскачаме в барата. Ще видим кой ще излезе пръв и кой ще издържи най-много. Една година такава чалма ми зави тази бара, че едва не ме удави. Въпросът е да има място за моторите, да има и вода, и огън, и глухи комшии горе. Ще дойдат рокери от цяла България, предупреждава Светлин.
Тазгодишната велинградска джулай епопея представи другият брат, Илко Стоев, също художник и изследовател на древни писмености.
Въвежда ни в преизподнята на събора на пловдивските рокери „Вагабонт“
Вагабонтите направиха на Клептуза пореден събор и оттук нататъка – лудница. Както е казал Алеко пред Ниагарския водопад: Аз ще мълча. Който може, да го разкаже, аз не мога.
Имаше и дивотии: канадска борба на жени, състезателни надпивания, гонеха прасе, конкурс за най-счупения мотор и кой най-много газ ще даде – гюрултия страшна! Руснаците, които пребивават там, се ошашавиха, почиващите бяха пред самоубийства. Руснаците сигурно догодина ще сложат снайперисти.
Всеки рокерски клуб има право на един събор в годината. В края на юли старозагорският клуб ще го направи на Старозагорските минерални бани. Старозагорският клуб „Лястовичка 33“ ходят чак на Полски Тръмбеш. Ние със Светлин сме към всички групи. Те воюват, карат се помежду си. Какво делят? Е, кой е по-по-по… Ние не сме рокери, ние сме от рокаджиите.
НБП, Донка ЙОТОВА
