Казва Петър ДРАГИЕВ, управител на книгоиздателското дружество „Новите строители. БГ“ ЕООД, който на 20 октомври представя новата си книга „Къде изчезна Федерер?“
На 29 октомври предстои дългоочаквано събитие – представяне на трите книги от поредицата „Стара Загора: 100 портрета. Документални автобиографични разкази на забележителни личности с принос в културата, образованието, изкуството и науката“
И двете събития са включени в програмата на „Есенни литературни дни“

– Петьо, на 20 октомври ще бъде представена най-новата ти книга в съавторство с дъщеря ти Леда Драгиева „Къде изчезна Федерер?“. Разкажи за книгата и нейните послания?
– Книжката е с 13 разказа и 29 писма. Краткият предговор обяснява защо Леда е съавтор. Ето няколко реда от него: „Разказите са мои, писмата – мои и на дъщеря ми Леда. Затова името й е в авторската двойка на корицата, без тя да подозира. Това ми решение не е подадена ръка, не е удряне на едно рамо, по-скоро е предизвикателство „да влезе в крак“, ако иска не само да пише, но и да публикува…
Да влезе в крак не като маршировка, а като избор на съдбовен маршрут

Дали Нантъкет ще бъде само един от нейните острови от предишния ден? Избере ли такъв маршрут, пътят й през „течното общество“ ще бъде труден и може би (без)славен. Дано опази свежа детската си любов към Пипи Дългото чорапче и да има част от нейната жизнерадостна сила, дори да не вдига коне (или награди) над главата си. На добър път, момичето ми! Знаеш, че и когато не съм до теб, винаги съм с теб“.
Послания? Много ми е интересна концепцията на проф. Зигмунт Бауман за „течното общество“. Той разби илюзиите ни за постмодернизма. Почти както се изприщиха безметежните надежди за глобализма. Бауман акцентира на отсъствието на устойчиви ориентири в съвременния човек, кризата на държавността, кризата на идеологиите, кризата на институциите, кризата на партиите… В хода на кризата на ОБЩЕСТВЕНОТО
разцъфтява неудържим индивидуализъм, превръщащ ближния от спътник в конкурент, от когото трябва да се пазим
Този субективизъм подкопава основата на модерната епоха, прави я крехка и при отсъствието на ориентири всичко се размива в своего рода ТЕЧЛИВОСТ… Да се докосна четливо и „нетечливо“ до Бауман ми помогна Умберто Еко: „И не само отделният човек, но и самото общество съществува в една устойчива парадигма на временното състояние“. Писано е през 2015 година. За съжаление звучи свръхактуално през 2022-ра. Хеле пък с български адрес…
В този контекст
откривам в нашата книжка посланието ДА НЕ БЪДЕМ ТЕЧНИ! Нищо, че човек е 70% вода, важното е да не е гола вода
Колкото повече хора не заболяват от… течливост, толкова по-голяма е вероятността за търсене и отстояване на устойчиви ориентири и успешно преодоляване на гореизброените кризи. Малка книжка – голям залък… Но мисля, че е забавна, чете се леко, не се големее, въвлича в съпричастна игра.
– Кога и къде ще бъде представянето? Стана ясно, че ще има благотворителна кауза за мъглижки храм, разкажи повече за тази инициатива, откъде се роди идеята?
– Премиерата е на 20 октомври, четвъртък, 18 ч., в Регионалната библиотека „Захарий Княжески“ в Стара Загора. Много се радвам, че Леда ще бъде до мен, не само на корицата!
Моля всички приятели, които ще дойдат, да не купуват цветя (само в конкретния случай), а да си купят книжката!
Парите, които съберем, ще отидат в помощ на храма „Св. вмчк Димитър“ в Мъглиж
Църквата е една от най-красивите в България, паметник на културата, дело на един от учениците на Колю Фичето – уста Генчо Новаков. Преди десетина години с помощта на големия наш шампион в автомобилния спорт Георги Петров, сега изп. директор на Завода за каучукови уплътнители в Горно Ботево, оправят камбанарията, правят медна обшивка, сменят дървените площадки, окачването на камбаните. Окончателно завършват новата външна мазилка. Подменят входната врата. Правят медна обшивка на главния купол, на малките куполи и кръстовете-пирамиди. Укрепват наново главния кръст с шест стоманени въжета… Петров е роден в Мъглиж. В този храм е бил камбаните, обичал е да чете книги в камбанарията. Тук е служил като свещеник баща му Димитър, гробът му е на метър от църквата.
С Георги сме приятели от десетилетия, още от спортните му години. Доста свестни неща сме направили заедно
Той помогна за издаването на „Къде изчезна Федерер?“. Затова сега парите от премиерата ще отидат за „Св. вмчк Димитър“.
– Ръководител си на проект „Младите в атака“ и един от основните лектори на мастер класовете. Какво разбра за младите хора на Стара Загора от участието в проекта и събитията? Впечатления от стажантската програма?
– Съмнявам се да е останал някой читател поне в Стара Загора, който да не е чувал за проекта, но да припомня с няколко думи. Идеята е на Станимир Стоянов, президент на Академията за високи постижения „Сър Исак Нютон“. Реализира се от Фондация „Постижения“ и „Национална бизнес поща“ със съдействието на Община Стара Загора, Обществения посредник към Общината, Регионалния исторически музей-Стара Загора.
Инициативата среща в мастер класове участници от ученическите младежки клубове по журналистика в региона с интересни представители на професията. Даде на младите колеги практическа възможност да участват в изготвянето на празничните приложения на „Национална бизнес поща“ за Трети март, 24 май, онлайн проектите „Зелена Стара Загора“ и „5 октомври – Стара Загора, хилядолетен град с традиции и бъдеще“. А
шест талантливи и работливи момичета направиха изключителен летен платен стаж в редакцията на вестника
– доказателствата и за дарбата, и за труда им са на страниците му и в сайта nbp.bg. Не се опитвайте да запомните „желязно“ имената им: Ванеса Атанасова, Гергана Желева, Йоана Попова, Снежина Николаева, Цветелина Бонева, Радослава Стоянова. Те ще ни ги припомнят в бъдеще. Нееднократно.
Разбрах за пореден път, че младите имат потребност не от мърморене, подценяване, назидание и кух кураж, а от пълноценен контакт и конкретно доверие. Основното ми впечатление от стажантската програма е:
колкото им е по-интересно, толкова са по-резултатни. Скуката за тях е кукувица
Снася в мотивационните им гнезда (ядра) паразитни яйца. По-лошо от запъртък.
– Защо е важно да се дава възможност на млади таланти да се включват в подобни инициативи?
За да не остаряват… А когато станат на 100 години и погледнат назад, да не открият сто години самота, а надмогване алчността на егоизма, капризите на егоцентричността, да открият не илюзорно, а резултатно съпричастие, не набедена, а истинска любов, да открият радост от направеното – за себе си и за другите, в себе си и в другите…
И пак мозъкът им да щрака, а не да щракат с пръсти
Ама и да са готови, че някой може да мисли за щракането на мозъка им като… хлопа му дъската!



– На 29 октомври предстои дългоочаквано събитие – представяне на трите книги от поредицата „Стара Загора: 100 портрета. Документални автобиографични разкази на забележителни личности с принос в културата, образованието, изкуството и науката“. Какво ти даде работата по тях и досегът до тези забележителни личности на Стара Загора?
– Поредицата е по идея на кмета на Стара Загора Живко Тодоров. Резултатът надхвърли моите очаквания, а аз съм непоправим оптимист.
Тези три книги са едно от най-ценните неща, върху които съм работил. Не сам, разбира се
Със Станимир и Виктория Стоянови. С колегите Благовест Илиев, Ваньо Стоилов, Венета Асенова, Диана Абрашева (ковидът ни я отне, светла й памет!), Желязко Динев, Йорданка Димитрова, Максим Райнов, Матей Бонев, Мила Маринова, Нели Филипова, Павлина Дудева, Радослава Рашева, Станимира Стоянова, Таня Иванова, Тоня Клисурова, Трифон Митев, Христо Христов. С дизайнерите Милена Стоянова, Христо Христов, Десислава Малчева. С художника Вальо Дончевски, с майсторите фотографи Жейна Желева, Атанас Жеков, Рад Димитров и още десетки. С Елка Бонева и всички приятели от печатницата. С изключителното партньорство на Милена Желева, Ваня Сотирова и Диана Атанасова от Общината… Аз просто съм отговорен редактор на поредицата.
Три толкова сложни, трудни книги в три толкова сложни, трудни години, белязани от пандемията, войната, инфлацията, кризите – 2020-а, 2021-ва, 2022-ра.
Слабо е да кажа, че повече от радостно съм слисан от резултата
Защото в документалните автобиографични разкази на повече от сто светли имена на Стара Загора в сферата на духа няма грам самоцелна, красивичка залисия, залъгалка, близалка. Има истина, истина, истина, преживяно, преживяно, преживяно, сторено, сторено, сторено… Заразяваща светла енергия – напук на всички гадни зарази!!! Всички разкази се четат на един дъх. След тях някак по-добре разбираш себе си.
Забелязваш ли, че не посочвам нито едно от стоте имена (всъщност са 101, затова третата книга е със заглавие „Стара Загора: 100 портрета+“)? Кажа ли едно, трябва да кажа сто и едно – отиде интервюто, та не се видя… Всички са ми значими, ценни, скъпи.
Ковид пандемията направи невъзможни премиерите на първите две книги през 2020-а и 2021 година. Заповядайте сега
на 29 октомври, събота, 18 ч., в Културен център „Стара Загора“ (бившия Синдикален дом) на троен празник-премиера на трите книги
Режисьор е директорът на Държавна опера Стара Загора Огнян Драганов, участник в първата книга. В една от най-красивите й роли ще видим на сцената примабалерината Анелия Димитрова, участник в третата книга. Предвидени са още атрактивни моменти в програмата, но няма да надхвърли час и нещо, за да има време след това за стилен коктейл с приятелски срещи и сладки приказки. Какво по-добро за събота вечер! Входът е свободен.
Леда ДРАГИЕВА: От разказите и от запазените имейли струи обич към хората

Подарих „Къде изчезна Федерер?“ на приятелите си и три реакции са запечатани ярко в съзнанието ми.
Първата: „Не мога да повярвам, че с баща ти сте си писали толкова, това е прекрасно“.
Втората: „Баща ти е публикувал наши съобщения?! Поласкан съм“. (Този приятел грешно беше разбрал моето представяне „наши“ като мои и негови, а не като мои и на тати.)
Третата, няколко дни по-късно: „Осъзнах, че с моя баща никога не сме си говорили толкова много. Обадих му се вчера и говорихме един час, за всичко!“.
Тати, тези три реакции ме правят тройно щастлива! Защото „Къде изчезна Федерер?“ е именно книга, която те кара да погледнеш едновременно към Другите, към Себе си и към срещата на Аз-а с Другите (без те да са тъждествени с Ада на Сартр). От разказите и от запазените имейли струи обич към хората – към простосмъртно сложните и сложно безсмъртните човешки отношения, които изграждат материята на съществуването ни.
Обич към една стара рибка с тумор.
Обич към един земен тенисист с извънземна игра.
Обич към един по шроьодингерски полусъществуващ немски град.
Обич без поводи.
Тати, все още ми е трудно да си представям безкрая. Но когато чета отново и отново нашите писма, се чувствам сякаш почти мога да го усетя. Защото ти ме научи на безкрайната обич, сравнима само с песъчинките на всички световни брегове и с всички световни микроби.
С такова подкрепление („)Федерер(„) никога няма да изчезне.
NBP.bg