Той е от хората, които не обичат да разказват за своята активна и дългогодишна дарителска дейност. Популярността и пиар акциите са му чужди, просто защото в действията си е воден от най-ценното – вътрешната непреодолима потребност.
Румен РАЙКОВ, управител на „ВиК” ЕООД-Стара Загора, е един от участниците в пилотното издание на алманах „Щедри сърца“, част от националния проект на фондация „Постижения“ – „Щедрите сърца на България“. В него участват личности, получили номинациите си от Негово Високопреосвещенство Старозагорския митрополит Киприан, Омбудсманът на Стара Загора, Регионален исторически музей-Стара Загора и Държавен архив-Стара Загора. Това са хора с признати постижения в професионалните си сфери на реализация – в науката, културата, политиката, предприемачеството…, щедри и отворени към добротворство. Те не търсят признание, защото, както казва Румен Райков:Трябва да го правиш от вътрешна необходимост, с вътрешна удовлетвореност.
Румен Райков е роден на 1 юли 1958 г. в Стара Загора. Завършил е Ленинградския инженерно-строителен институт, специалност „Водоснабдяване и канализация”. Има следдипломна квалификация по специалност „Мениджмънт” в УНСС, София. От 1986 г. до 1989 г. е работил като главен специалист по ВиК към Община Стара Загора. До началото на 2006 г. е управител на търговска фирма. От февруари 2006 г., с кратко прекъсване, до момента е управител на „ВиК” ЕООД – Стара Загора. През 2018 г. той бе удостоен с орден „Св. Апостол Карп – I степен”, за особени заслуги към Българската православна църква, респективно към Старозагорската епархия.
Румен Райков е сред тези, които не желаят да разказват за доброто, сторено от тях. Обяснява, че това противоречи на християнските изисквания. Там се казва „едната ръка да не знае какво прави другата”, като даряваш, да си премълчиш. Не да го афишираш, защото, както казват старите хора, „няма да хване дикиш”. Трябва да даряваш с чисто сърце, нищо друго.
Назад във времето кое провокира това у мен? Не, няма конкретен повод. С годините, които трупа, човек започва да мисли малко по-философски и по-християнски. Разбираш, че истината е в човешкото отношение към другите, в човеколюбието и в прошката. В нищо друго. Както казва Библията – трябва да се отнасяш към ближния с любов. Което изисква и Господ. Всичко останало е прах, който остава по тебе от пътя. Аз се чувствам искрено удовлетворен, когато мога да направя някакво малко дарение, или каквито са ми възможностите.
Случаи, които са ме трогвали и просълзявали, има много. Най-трогателното, най-силното за мен са хора, които на цялото си нямане вадят и последния си лев и го даряват за нещо. Когато нямаш, да извадиш и последното си левче, да знаеш, че си направил добро за другите – това е незаменимо! Мисля, че подобно мислене и поведение се възпитава в детска възраст и трябва и ние да възпитаваме децата си точно в това. А не в криворазбрани ценности, които, за съжаление, ни заобикалят.
Казано е толкова ясно – Бог е любов, Всичко е любов
Специалното ми отношение към църквата е известно. Идва от това, че съм дълбоко вярващ. Убеден съм, че в нея е истината, че християнските ценности са единствените, които би трябвало човек да изповядва и да спазва. Там е казано толкова ясно – Бог е любов, Всичко е любов. Обичай ближния си, уважавай родителите си и по-възрастните хора. Учи децата си на това – на християнските ценности, на старите български обичаи, на любов към хората. Разбира се, и прошката. Всички изрично подчертават, че велик е този човек, който може да прости. Каквото и да се случи, да знаеш, че е само изпитание, изпит – от Господ. Той те пробва доколко си човек. Когато си, с извинение – самогъзник, на какво се радваш в този свят?! Ако не можеш да се радваш на малките радости – децата, внуците си, на човешките им успехи, не говоря за финансови и материални, а за абсолютно човешкото отношение и състрадание, всичко друго е смешно. Дано хората узреят по-бързо за това, да осъзнаят, че не показността е ценна, а състраданието, човеколюбието. Вътрешно да го усетят. И – прошката!
„Св. Игнатий Старозагорски” стана изключително красив храм и съм много щастлив
Румен Райков отказва да конкретизира едно или друго добро дело, сторено от него. Заявява – един от многото съм, които даряват и строят. Относно храма „Св. Игнатий Старозагорски” , на който е сред основните дарители, споделя – надявам се до края на годината, да даде Господ, да го открием. Стана изключително красив храм и съм много щастлив от това. Дано се правят повече такива храмове, да ги имаме, хората да се върнат повече към вярата, защото тя е крепила винаги българския народ и ни е запазила през вековете. Останалото е преходно. Навремето българите, на целия си глад, немотия, са събирали последните си пари да строят храмове, кой с каквото може е помагал. Строили са много храмове, вярвали са, успели са да запазят нашата държава. А на нас – дойде време да ни внушават коя ценност е по-добра, коя – не. Няма по-добра, според мен, от християнската ценност. Да ми налагат други, лично за мен, няма как да стане.
Живко Тодоров и зам.-кметът Йордан Николов,
вляво Кристиан Кръстев, ексминистър на транспорта
Запитан кой е неговият пример за добротворство, отговаря – който и да го прави, не би трябвало да го показва. Трябва да го правиш от вътрешна необходимост, с вътрешна удовлетвореност. Аз не искам дори да си спомням дали съм дарявал. Ако мога – винаги ще го правя. Дано дава Господ да мога винаги да го правя, винаги да помагам. Споделя, че колкото и пъти да са го канили за кръстник, или подобно, винаги се е съгласявал, на секундата. Каквото и да значи това, на десетки хора… Колкото повече хора обърнеш към вярата и към доброто, което тя ни дава, толкова по-удовлетворен се чувстваш. И по-щастлив, обобщава инж.Райков.
И изпитанието с COVID-19 е знак към човечеството
Дали съм получавал знаци да правя добро? Не. Забелязвам много знаци, но не смятам, че са към мен. Те са към човечеството въобще, включително изпитанието с COVID-19. И него приемам за такова. Да видим колко сме единни, като нация, като хора. Защото трябва да си помагаме, за да излезем от тази гадост. Тогава Господ ще ни въздаде, на всеки според делата му. Това е истината. И още – не хора, Господ е моят пример и вдъхновител, споделя старозагорецът.
Нямам послания, нито визия за поколенията – не се приемам за визионер. Мога да призова само за едно – човещина, във всяко отношение – това е моето послание. Смятам, че така ще преуспеем.
„ВиК” ЕООД – Стара Загора, дарява за децата, за болни, за спорт
Социално чувствителна и отговорна е и фирмата, която инж. Румен Райков ръководи – „ВиК” ЕООД – Стара Загора. Ние сме изключително социално насочени към хората, които работят в дружеството, и не само, споделя управителят инж. Румен Райков. Силно се съобразяваме с всичко, което се случва на хората ни, и поддържаме, смятам, страхотно ниво на отношение между работници и работодател, допълва той.
Фирмата дарява изключително много за детски мероприятия, за детски спорт, детски клубове, за всичко, свързано с развитието на децата. Също помагаме и на болни хора – когато се обърнат към нас, почти никого не сме върнали. При тежки случаи, задължително. Мотивацията ни е продиктувана от човещина, от човешка гледна точка, нищо друго, обяснява инж. Райков. Ако можем – ще помогнем, ако ли не – ще се извиним. Но се стараем да помогнем.
За тази наша дейност няма проекти, споделя още той. Господ подсказва, показва и води! Нищо случайно няма. Това е мое мнение и убеждение, но то се споделя от целия екип на дружеството. Много уважавам хората, с които работя – те са изключителни професионалисти, без тях нямаше да има подобен аспект в дейността на „ВиК” – Стара Загора. И още – ние не сме се оплакали нито веднъж, че имаме проблеми, с водоснабдяване, с канализация, с каквото и да било… Радвам се, че успяваме да поддържаме необходимото ниво, защото тук работят качествени хора и специалисти.
Енчо ЕНЕВ за Румен Райков:
БЛАГОТВОРИТЕЛНОСТТА И СЪПРИЧАСТНОСТТА КЪМ ПРОБЛЕМИТЕ НА ДРУГИТЕ СА ДЪЛБОКО ЗАКОДИРАНИ В НЕГО
С Румен Райков се познаваме повече от 20 години.Това ми дава моралното право, по повод дарение, което той направи в подкрепа на битката на общество срещу смъртоносната короновирусна инфекция, да засвидетелствам за пореден път вътрешно си усещане,че в негово лице виждам един от малкото останали представители на „изчезващия вид“ на човеколюбивия „хомо сапиенс“… При Румен Райков благотворителността няма нищо общо с позата, показността и личното его. Затова не е трудно дори отстрани да усетиш как благотворителността и съпричастието към проблемите на останалите са дълбоко закодирани в него, сякаш на генетично ниво… Качества, култивирани в лична житейска философия, която определя и начина му на живот. За това говори и фактът, че при многото ми контакти с него един път не успях да стана свидетел на случай, при който Румен Райков да не се отзове на поредния нуждаещ се от подкрепата му. При това, без да търси публичност. Без да избира обектите на своята благотворителност. При него често може да видите най-различни хора – на изкуството и културата, на спорта, религиозни служители, лекари, най-обикновени граждани. Дошли да търсят помощта му в труден за тях момент. Благодарността на хората и признанието им за всичко, което прави за тях, намери своя концентриран израз във връчената му наскоро от Светия Синод най-висока награда на Българската православна църква – ордена „Свети Апостол Карп – I степен”.
Заслужава си да бъдат посочени и някои конкретни примери за благотворителната му дейност.
Реализацията на проекта на Българската православна църква – изграждането на църквата „Свети Преподобен Игнатий Старозагорски” в Стара Загора. Системната материалната поддръжка на младежкия клуб по джудо, кръстен на името на известния старозагорски спортен деятел – „Недьо Ранчев“. Материалната поддръжка за волейболния клуб на Стара Загора. Подпомагането на НПО „Дружество за разпространение на знания“ Стара Загора, подпомагането на футболен клуб „Берое“, периодичните дарения на литературни произведения на Регионалната библиотека „Захарий Княжески“ и на читалища, финансовото подпомагане на общността на „Малките хора“, финансовото подпомагане на националния юношески отбор на батут, подпомагане провеждането на Януарската младежка художествена изложба в Стара Загора и в Раднево, подпомагане издаването на книги на млади старозагорски автори…
NBP.bg
