Митрполит Киприан ще внесе предложението за канонизация на старозагорските мъченици и ще чакаме Св. Синод да се произнесе, казва още Петър Калчев, директор на Регионален исторически музей-Стара Загора
– Г-н Калчев, на 19 юли Стара Загора отново почете паметта на загиналите над 14 000 старозагорци в драматичните събития през 1877 г., с вечерна служба, литийно шествие и заупокойна молитва до мавзолея костница. Акад. Васил Николов в интервю за БТА и НБП сподели, че сме длъжници към паметта на тези хора, още повече, че по неговите думи – псевдоисторици имат странен поглед върху историческите извори, което води до преиначаване на много събития от новата и най-новата ни история. Вашият коментар?
– Акад. Николов е абсолютно прав. Стара Загора остава в сянката на други събития, които са получили по-голяма публичност, и са влезли като репери в историята от този наистина трагичен период.
В горещото лято на 1877 г. в Стара Загора се случват много мъчителни събития. Да си представим само юлските боеве. Те се резултат от едно неразумно действие на руското командване, което изпраща предния отряд на ген. Гурко, без да има достатъчен брой войници – руски и български опълченци, в авантюра – да мине на юг от Стара планина и да влезе в Стара Загора. В резултат на тези действия,
въпреки героичните усилия на армията и на българското опълчение, градът не е удържан. Стара Загора става жертва на трагична грешка
Тогава в града са не само неговите жители, но и тези, които идват от околни населени места, с виждането, че руската армия е непобедима, и бягайки от армията на Сюлейман паша, настъпваща от юг. Но освен неговата армия, с нея върви и голям брой башибозук. Градът е опожарен, изпепелен. Избити и отвлечени в робство са не само жителите на Стара Загора, но и тези, които са потърсили спасение под крилото на руската армия.
Има много спомени и изследвания на очевидци, които дават различни цифри за изкланите, избитите и отвлечени в робство християни от Стара Загора и неговите околности. Историята е такава наука, че всеки има право на мнение, но тя се базира на документи и факти. Не може да неглижираме едните сведения за сметка на другите. Да, няма официална статистика. Но, има спомени на очевидци, присъствали на събитията, колеги са правили проучвания на база на разказаното от живите за техните роднини – погребани, изчезнали. Над 14 000 са изклани, избити. Това са православни християни, намерили своята смърт на територията на града и в околните села.
Да броим жертви и кости и да спорим за цифри, е неприемливо, некоректно и гавра със смъртта на тези, които са избити по жесток начин
Плод на исторически фалшификации е и тезата, че градът е запален, защото старозагорци държали в мазетата си много мастика и ракия… Това е подигравка с паметта на жертвите. Некоректно е по този начин да се описват събитията. Освен това, в своята дългогодишна практика като археолог, съм проучвал различни терени в Стара Загора. Много ясно се вижда как са горели къщите. Гредите, таваните, са рухвали…
За съжаление, по политически или други причини, тези епизоди от историята и жертвите дълго време не бяха включени като историческо изследване. Макар че, покойният Нейчо Кънев и други автори, са писали по тези въпроси. Но събитията са били неглижирани и не са получили своето достойно място в историческата наука.
Мога да кажа и нещо в аванс. Старозагорци сме длъжни в централната част на града
да издигнем паметен знак с вечен огън, който да напомня на всички и най-вече на младото поколение за жертвите от лятото на 1877 г.
В момента имаме мавзолей костница, но той е скромен, встрани от центъра, място, в което се съхраняват част от костните останки на избитите. За съжаление, част от тях са положени в основите на мемориала „Бранителите на Стара Загора“, други са изчезнали по неизвестни за нас причини. Затова смятам, че в центъра на града трябва да има паметен знак, където да бъде написано, че през 1877 г., през месец юли, са избити, изклани и отвлечени в робство над 14 000 християни, мъченици за православната варя. Дълг е на нашата общественост и трябва да бъде направено с усилията на всички.
Този не голям мемориал трябва да напомня на поколенията, че тези жертви са дадени за свободата на България
че тя не е дошла даром, че българският народ е бил подложен на геноцид.
Идеята за паметния знак е моя и на проф. Марин Добрев, изкуствовед и дългогодишен директор на Художествената галерия. Ще внесем нашето предложение до кмета на община Стара Загора. Вярвам, че Общинският съвет на Стара Загора ще ни подкрепи. Защото ако не напомняме, паметта за събитието ще потъне в забрава.
– Имаше идея за канонизиране на старозагорските мъченици, избити от турската войска през 1877 г. На какъв етап е нейното осъществяване?
– Вече има създаден Инициативен комитет, протосингелът на Старозагорската митрополия архимандрит Богослов е негов председател, а аз съм зам.-председател. В комитета влизат още – отец Илия, отец Йордан и др.
Направихме първата си сбирка в музея под председателството на архимандрит Богослов
Бяха разгледани всички документи, събрани до момента, и с мое писмо сме ги предоставили на Негово Високопреосвещенство Старозагорския митрополит Киприан, за да ги придвижи и да бъдат внесени в Св. Синод. Там трябва да премине цялата процедурата. Не мога да кажа колко време ще отнеме, но първата стъпка е направена.
– Когато говорим за драматичните събития през 1877 г., няма как да не споменем и битката при Стара Загора, чиято годишнина по традиция отбелязваме на 31 юли. Какво предвижда Музеят за това събитие?
– Имаме тематични образователни беседи, творчески ателиета, демонстрация на оръжия, както и презентация на събитията от този период, която се представя на големия екран на централната фасада на музея.
При тези боеве отново жертвите са много, дадени от страна на руската императорска армия и на българското опълчение
Всички знаят за боя за Самарското знаме и за спасяването му от подп. Калитин, а знамето е светиня в съкровищницата на нашата история. 31 юли е поредният ден на почит и смирение към жертвите пред олтара на Отечеството.
– Стана дума, че паметта за героични събития и личности трябва да се пази и предава. Още едно дело в тази посока е и двутомната история на Стара Загора. Разкажете за нея?
– Изданието отдавна е на дневен ред и моя мечта от първите дни, когато започнах работа в Музея. Моят вуйчо, който завеждаше отдел „Праистория“, тогава ми подари екземпляр на една история на Стара Загора от 1966 г. Тя е направена от авторски колектив и дълго време служеше за важен извор за историята на града, имаше своето значение, макар и скромна като обем. Необходимостта от ново издание е голяма, и като резултат на развитието на града, а и след 1989 г. я няма цензурата, която се налагаше при тоталитарния режим да се пишат неща, удобни на единствената управляваща партия в България.
Времето, когато директори на Музея бяха Светла Димитрова и Ангел Динев, беше най-удобният момент да се напише и издаде история на Стара Загора
защото то съвпадна с откриването на новата експозиция. Тогава още работиха активно и колегите Нейчо Кънев, Лилия Филипова, Величка Койчева, Христо Буюклиев. Но, за съжаление, тогава усилията бяха насочени да се опонира, че Стара Загора не е град на над 8000 години, да се редуцира броят на избитите при Старозагорското клане…
Когато станах директор на Музея, активизирах отново този проект. За жалост, колегите, които преди малко споменах – някои починаха, други вече нямаха същата кондиция да пишат. Младите колеги нямат опита и подготовката да участват в подобно сложно издание. Определихме на дирекционен съвет отговорни редактори – на първия том акад. Васил Николов, на втория том – чл. кор. проф. Иван Илчев. Започна подготовката на двете части. Впоследствие, текстовете на някои по-млади колеги бяха върнати от отговорните редактори. Това наложи да търсим нови автори и специалисти от университети, институти и др. Трудна и сложна задача, особено за първия том. Много малко хора искаха да се заемат. Това бе причината за известно забавяне. Но в началото на 2023 г. бе отпечатан втори том от историята на Стара Загора, сега сме на финала на първия том. За празника на града ще бъдат представени и двата тома. Така
Стара Загора ще бъде един от малкото градове, за който има написана история
София няма, Пловдив – няма, Варна има само втори том…Благодаря на кмета на община Стара Загора, който подкрепяше тази идея, искаше да стане, пое финансирането на изданието. Той ни е подкрепял и за много други издания. Когато написах книга за двуетажната неолитна къща при селищната могила до Окръжна болница, някои колеги оспориха тезата и се отказа финансиране на изданието. Но аз отидох при г-н Тодоров с копие от предпечатната подготовка и той разпореди книгата да бъде финансирана. Тя излезе благодарение на него. Иначе щеше да стои в предпечат много време. Общината финансирана и книга за монетосеченето на д-р Мариана Минкова, както и други издания и каталози.
Г-н Живко Тодоров винаги се е отзовавал и подпомагал патриотични и благородни дейности
Показва, че отношението на кмета и ръководството на Общината е много добро към това, което историята прави – да представя и запазва нашето богато културно-историческо наследство.
– Г-н Калчев, в разгара на лятото какви са горещите събития от археологическите проучвания на РИМ-Стара Загора?
– Последното ни откритие е до кръговото движение до Първи частен склад (накрая на ул. „Христина Морфова“).
Разкрихме много интересно съоръжение, с два зидани гроба, предхристиянска гробница от II век
Това показва, че некрополът там датира от началото на II век. Сградата е изградена от ломени, обли камъни, вземани от р. Бедечка, а нагоре е с тухли. Двата зидани гроба, за съжаление, са обрани в древността. Но намерихме монети, част от златен накит, керамични съдове, кости на погребаните. Това явно е бил малък мавзолей, тъй като в северозападната част има площадка от ломени камъни. Там вероятно са идвали близките на покойниците и са извършвали ритуали за почит. В южната част на двата зидани гроба има каменна ниша, в която е поставена каменна ара с бича глава. Пореден щрих, че, както аз го нарекох, това е некрополът на богатите.
Такива монументални гробни съоръжения не са открити в други некрополи,
разкопани в града.
В момента завършваме и един обект на ул. „Юрий Венелин“ 10 в Стара Загора. Там разкрихме 43 късноантични гроба, на явно по-бедно население. Започваме нови разкопки на ул. „Г. С. Раковски“ 58. Градът постоянно ни предоставя невероятно богати, нови свидетелства за културно-историческото ни наследство.
NBP.bg, Радослава РАШЕВА
