Предстоят избори в Европа, това може да доведе до промени, казва генералният секретар на индустриалната асоциация „Eврокол“ Брайън Рикетс
Не е за пренебрегване всяко ново законодателство, свързано с декарбонизация, но винаги сме заявявали, че при декарбонизацията на енергетиката не може да се търси симултантен подход. Трябва да се дава шанс на всяка държава сама да развива енергийните си системи, да се грижи за сигурността и сама да определя енергийния си микс. Това заяви в Стара Загора зам.-министърът на енергетиката Жечо Станков. Той участва в разискването на европейските политики в сектор енергетика на международен енергиен форум „Пакет „Чиста енергия“ и инвестициите в енергетиката – реалности и предизвикателства“, който се проведе на 4 и 5 април в Стара Загора. Програмата на конференцията се фокусира върху политически, стратегически, икономически и юридически въпроси и бе насочена към всички заинтересовани – правителствени институции, международни организации, посланици, производители на енергия, разпределители на енергия – както високо, така и ниско напрежение, работодатели, синдикални организации, неправителствен сектор, енергиен бизнес и гражданското общество в неговата цялост.
Форумът започна при насъбрало се
множество от около 200 души, дошли в подкрепа на комплекса
„Марица-изток“ с плакати и искания държавата да защити енергетиката на въглища. Начало на конференцията постави секретарят на Община Стара Загора Делян Иванов, който подчерта, че у нас се оценява важността на комплекса, както на местно, така и на национално ниво, и че ще продължим да работим за неговото устойчиво развитие. Важно е да споменем, че България и останалите страни-членки на ЕС са задължени до края на 2019 г. да представят националния си интегриран план по климат и енергетика, заяви зам.-министър Станков. Първичните версии и планове вече са изпратени на ЕК за бележки и са публикувани на страницата на Министерството на енергетиката. Призовавам всички да се запознаят с този труд. Даден е 4 месечен срок за вашите бележки, те ще бъдат взети предвид. След което ще ги обобщим, като целта е преди всичко да защитим нашия си национален интерес. Той припомни, че мините и тецовете в комплекса „Марица-изток“ осигуряват, до 60% на моменти, от енергията в енергийната ни система. Че осигуряват и енергийна сигурност на съседни държави. Между 25% и 30% от произвежданата у нас еленергия заминава за Турция, Гърция, Македония, Сърбия, Румъния, дори в момента около 700 мегавата от производството на територията на страната отиват в трети държави, заяви Станков. Маришкият басейн е енергийна единица, от която българската енергетика не може и не бива да се лишава. Напротив, ние
разсъждаваме в посока по какъв начин може да се даде достъп на нашата енергетика до съседни пазари
Преди дни на среща на високо равнище в Букурещ ЕСО получи ново финансиране в размер на близо 29 млн. евро, за нова електрическа връзка със съседна Гърция, която ще даде възможност за достъп до нови пазари на източно-маришките централи. Жечо Станков заяви, че шансът за нови пазари с по-високи цени означава по-високи приходи както за цялата енергетика, така и за централите. Към средата на годината се очаква на база подадените документи за повишаване на капитала на ТЕЦ „Марица изток 2“ ЕАД да бъде получен позитивен отговор (ако няма увеличение на капитала на дружеството, изпълнителният директор е длъжен по закон да го обяви в несъстоятелност – б.а.). Има анализ на пазарната обстановка, който дава възможност на страната да кандидатства за съответната възможност и в годините след 2025 г. централите да продължат да се възползват от стратегически, студен резерв. Нямаме притеснения и по проблема дерогация – държавната ТЕЦ 2 получи безсрочна, каза още Жечо Станков.
Генералният секретар на „Евроелектрик“ Кристиан Руби припомни някои законодателни актове, като обяви, че
в бъдеще ВЕИ ще са реалност, но ще са необходими и тецове
Брайън Рикетс
говори за т. нар. справедлив преход, за което присъстващи поискаха разяснение какво точно се разбира. За предизвикателствата по пакет „Чиста енергия“ говориха Ясмина Трхулъ, директор дирекция „Електроенергетика“ в секретариата на Енергийната общност, и Сергей Корсунски, дипломат и експерт, директор на Дипломатическата академия на Украйна. Според Огнян Златев, ръководител на представителството на ЕК в София, енергийният преход в Европа е факт и трябва да мислим как да се възползваме от възможностите, които предлага и как да посрещнем предизвикателствата, които неизменно ще възникнат. В края на миналата година бе постигнато политическо съгласие между ЕС и ЕП, а преди дни ЕП одобри и последните елементи от законодателния пакет „Чиста енергия“, каза той. Една от основните цели на пакета е запазване конкурентоспособността на ЕС в условията на преход към чиста енергия, който променя облика на пазара на глобалната енергия. ЕС пое ангажимент до 2030 г. да намали с поне 40% емисиите от въглероден диоксид, предстои да приложим на практика вече приетите текстове по пакет „Чиста енергия“. Това ще стане на база на вече подадените от държавите-членки енергийно ефективни планове. Той посочи, че т.нар. Модернизационен фонд, както и Иновационен фонд, дават сериозен шанс за модернизиране на енергетиката на България.
Любен Маринов от АЕЦ „Козлодуй“ бе пределно ясен: Каквото и да ти кажат, знай, че става дума за пари. Противопоставянето на технологии е улица без изход, без тецове не можем да имаме светло бъдеще, бе категоричен изп. директор на АЕЦ-а.
Професорът по минно дело Иван Марков, бивш директор на „Мини Марица изток“, поиска да узнае
защо Европа има различен подход от Китай и САЩ
по отношение на въгледобива. Към Руби бе отправен въпрос и какъв би бил ефектът от пълното ни декарбонизиране, при условие, че другите райони не са.
Генералният секретар на индустриалната асоциация „Eврокол“ Брайън Рикетс увери, че организацията работи много активно с ЕК по проект CoalTech 2051 за използване на нови технологии при употребата на въглища за електроенергия и препоръча България да работи с държави с дългогодишен опит в тази посока. Въглищата ще продължат да присъстват, но са необходими нови инвестиции не за разширение, а за усъвършенстване на употребата им и намаляване на вредните емисии, каза той. За възможни решения в областта на новите технологии говори и Румяна Грозева, изп. директор на АРИР-Стара Загора. В края на форума думата взеха представителите на синдикатите. Александър Загоров, конфедерален секретар на КТ „Подкрепа“ каза: Знаем как се прави енергетика в България, поклон на миньорите и енергетиците. Дайте им възможност да работят. Комплексът „Марица-изток“ няма алтернатива, ако затвори, ще настъпи социална и икономическа катастрофа, БВП на България ще падне с 10%. И попита риторично: Търговията с въглеродни емисии не е ли данък „зъби“?
В отговор и на други питания, Рикетс заяви: Всички аргументи, които чух, са много сериозни. Безспорно очаквате да чуете решения – основани на пазара, или на планирана икономика. За мен са на база пазарна икономика. Но допълни: Предстоят избори в Европа, това може да доведе до промени.
Изказаното по време на форума ще бъде обобщено от организаторите – Института за енергиен мениджмънт, а цялостното заключение ще бъде изпратено на ЕК, правителството, КЕВР и др. заинтересовани страни.
Инж. Щерьо ЩЕРЕВ, енергиен експерт, бивш дългогодишен директор на „Мини Марица-изток“ ЕАД : Всяка държава сама да определя енергийния си микс
Щерьо Щерев
На форума се чу изказване, че в Гърция закриват тецове. Това не е вярно, коментира за „Национална бизнес поща“ инж. Щерьо Щерев, енергиен експерт, бивш дългогодишен директор на „Мини Марица-изток“ ЕАД. Закриват се стари тецове, но се строят нови и те се пускат в експлоатация в настоящата 2019 година. Там нямат сероочистки, пречиствателни станции, техните тецове и въгледобивът им все още се субсидират, при условие, че ЕС отдавна е приел въгледобивът да не се субсидира. У нас субсидии за „Марица-изток“ няма, откакто съществува. Какво бихме правили без „Марица-изток“?! Ако се заменят топлоцентралите с ВЕИ, какво ще правим на Ивановден, когато фотоволтаици и вятърни централи спират или произвеждат колкото за собствени нужди?!
Решението е всяка държава да решава балансирано енергийния си микс. Има място за ядрена енергетика, има място за въглищна енергетика, както и за водна и вятърна. В зависимост от конкретните условия. България не може да бъде сравнявана с Швеция, Норвегия, нито пък със Саудитска Арабия, Египет, Алжир или пък с Китай и Тибет.
Инж. Щерев изнесе данни и за необходимите инвестиции в нови мощности, ако се закрият настоящите – над 43 милиарда лв. за фотоволтаици, както и още 100 млн. долара за съответната батерия за баланс. И още – за през зимните месеци ще ни е нужна газова централа с мощност минимум 3000 мегавата. Фотоволтаиците ще са разположени на плодородна земя, която да се бетонира. Природата няма да бъде по-добре опазена, ако това се случи, категоричен бе експертът. Надявам се управляващите, тези, от които зависи взимането на решения, да чуят специалистите-енергетици.
NBP.bg, Дима ТОНЕВА
