Работата на Общинския съвет е да създава условия на културните институти да работят и да им вменява отговорности
Дарин Петков на среща с представители на културни институции, вдясно са Живко Тодоров и Николай Диков
– Г-н Петков, община Стара Загора има богат културен календар. Какво, според Вас, може да бъде надградено?
– Културните институти следва да имат ясна визия и политика за себе си – какво искат да постигнат, как искат да изглеждат. Да не се оставят на течението, а да инициират колкото може повече събития, подобно на Кукления театър. В момента статутът на различните културни институти в Стара Загора е различен. Например, ансамбъл „Загоре“ – дори не е юридическо лице, а хора, назначени на заплата към Общината.
Нямат статут на културен институт
Но ако се обособят като вторичен потребител на бюджетни кредити от общината, каквито са Музеят, Библиотеката, и се превърнат в юридическо лице, което може да носи отговорност за действията си, да продава билети за своите концерти, тогава ръцете на мениджъра, който е великолепен специалист – Христо Иванов, могат така да се развържат, че голяма част от издръжката за дейността на ансамбъла да си я осигуряват сами, от собствени приходи. Те имат възможност да създават съвременни, уникални, високохудожествени продукции.
Основната ми мисъл в Комисията по култура на Общинския съвет, ако изборите ми дадат възможност, ще бъде нейната работа да създава условия на културните институти да работят. Не правила – как да работят, а условия. И да им вменява отговорности. Реално това се случи с Кукления театър преди 21 години. Въпреки че сме работили с много по-малко средства, ние успявахме да постигаме желаното – защото носихме отговорност. Ние сме стопани на сградата, експлоатираме цялата територия, сцената
можем да работим денонощно
Това дава възможност на мениджърите на съответните културни институти да ги развият така, както те мислят, че трябва, с помощта и на Общината, на Министерството на културата, на целия град.
– А кое стимулира мениджъра да търси иновации, нови варианти за развитие?
– Аз самият живея с мисълта, че това, което създаваме, трябва да отговаря на времето, в което живеем. Т.е., трябва постоянна сетивност за случващото се около нас, в държавата, за хората, с които работим, какви са хората, които очакваме да дойдат като зрители, какво те очакват от нас. Големият стимул на всички, които работим в Кукления театър е, че ние винаги сме една стъпка напред. Като професионален културен институт сме длъжни да предлагаме неочаквано, очарователно, ново произведение, което да възхищава и да кара хората отново и отново да идват в салона.
Мотивира ме това, че много често имаме успехи. Те ни зареждат и ни дават сили за още по-динамична работа.
– Тазгодишният МФ „Пиеро“ породи ли нови идеи, какви?
– Много! Заредихме се! Основното, което всеки пристигащ в Стара Загора за „Пиеро“ вижда – независимо дали от друг град или държава, е взаимодействието между различни културни институти, обединени от една цел! След 2 години със сигурност
ще представим културен продукт, създаден от поне 4-5 културни института с коренно различна дейност –
музей, библиотека, театър… Ще стане!
– Коя получена награда на Кукления театър през 2019 г. поставяте най-високо?
– От Министерството на културата – за мениджмънт и разпространение на продукцията, за мениджърския екип на театъра. Престижно е, защото е оценка на принципала. Когато той ти каже – открояваш се от другите, работиш правилно, добре развиваш дейността на културния институт, който сме ти поверили да управляваш, е голяма чест. Удовлетворяваща оценка, за мен специално.
В личен план – поканата на Живко Тодоров да бъда в листата на ГЕРБ като представител на т.нар. гражданска квота е голямо предизвикателство и отговорност. Имам идеи какво да се прави, вероятно те ще се мултиплицират, развиват, с помощта на всички специалисти, които работят в нашите културни институти. Не разбирам от всичко и съм готов да се облегна на всяко експертно мнение по даден проблем.
– Колко важен е бюджетът, финансите, които се заделят за култура?
– Не парите са най-важни.
Те са средство, с което човек или дадена организация може да постига цели
Но за да идват, трябва първо да имаш ясно определена цел и път, по който да стигнеш до нея. Община Стара Загора отделя голям паричен ресурс, културният ни календар като процент спрямо бюджета е хубав и голям и с всяка измината година стойността е все по-голяма. Но ми се иска да мислим за друго – не колко ще струва еди-кое си, а как да продуцираме нови културни събития, които да направят живота в Стара Загора примамлив. Защото е важно хората не само да дойдат в град, където могат да намерят по-високо възнаграждение, по-хубаво жилище, а и какво правят когато не са на работа, имат ли и какви потребности биха придобили, ако се срещнат с нещо, което не очакват. Това е смисълът на работата на нашите културни институти и аз го наричам провеждане на активна, целенасочена, ясна културна политика. Един град се характеризира не само с инфраструктурата, икономиката, чистия си въздух. Основната му характеристика е неговата култура. Утре човек може да го няма, но културните паметници остават.
Това е паметта ни
и затова е много голяма отговорността на случващото ми се. Но макар да не съм се занимавал с политика, аз реално съм я провеждал в развитието на културния институт, който управлявам. Подчертавам, че не го управлявам сам, а просто създавам предпоставки да се случват художествени процеси, и ги управлявам – чрез хората. Много ми се иска всички в Общинския съвет – независимо от коя партия, да мислим за бъдещето на града. Художествените произведения са малка част от понятието култура. Мечтата ми е да изградим културни политики в ПК по култура, да убедим общинските съветници да застанат зад нас, след 4 години, когато свършва мандатът, да кажем – да, ние създадохме предпоставки за развитие на едни градивни културни политики на територията на община Стара Загора. Освен че искам да видя екскурзоводи с табели, които минават по Римския път, отиват на Форума, връщат се, отиват да посетят представление, влизат в Неолитни жилища, Библиотеката, в РИМ… Много искам да видя това и
вярвам, че ще съумеем да го постигнем
Стъпка по стъпка.
– В краткосрочен план какво предстои в Кукления театър?
– Коледните празници – създаваме две нови пиеси за децата, след това малка коледна ваканция и възстановяваме пиесата „Страх“. Един от актьорите – Дарин Димитров, вече порасна, не е 7-годишно дете и трябва да намерим нов изпълнител, за да продължим да играем този великолепен спектакъл. За новия сезон ще правим 4 нови заглавия. След 20 февруари ще се опитаме да направим и американски мюзикъл, съвместно с Операта. Тепърва предстои стиковане с различните участници. Ако можем – ще го направим, да излезе още един нов продукт на Кукления театър и Държавна опера – Стара Загора. Всичко върви в нормалния ритъм на театъра. А това са едни доста високи обороти.
– Какво Ви коства това в личен план?
– Не съм загубил нищо.
Отдавна работя с това темпо
в театъра, колегите също. Свикнахме и ни харесва. В семейството ми всичко е наред, децата пораснаха, поеха по своя собствен път, имам две внучки. Синът завърши Ветеринарна медицина, във Варна е, има частна практика, две момиченца. Голямата, Дария, тази година е първи клас. Малката е на 2 години, ходи на ясла. Дъщеря ми е актриса, живее в София. Занимава се основно с т.нар. неформални групи, които създават театрални продукти на нетрадиционни места. Съпругата ми в момента е в нигерийски води, тя работи на един от т.нар. технологични кораби за изследване на нефтените петна.
Щастлив съм. Когато като мениджър си постигнал добри резултати, удовлетворението е много по-голямо. А е и обществено по-значимо. През ноември съм пак на конкурс, изтича ми мандатът. Имам сили, ще продължим да доизграждаме. Моля се да усетя момента, в който ще съм спирачка за развитието на театъра – може да дойде и такъв. Веднага ще се оттегля! Той е като моя рожба. Кой пречи на сина или дъщеря си да се развива?!
Имам сетива за случващото се около мен, това ми помага да реагирам навреме, когато има проблем, понякога да го усещам преди да се получи.
Сетивността те държи жив, не изоставаш от конкретното време, не лежиш на постигнатото
Кукленият театър е доказал, че е един от най-добре работещите културни институти в България, макар с малък екип – 34 човека. Постигаме огромни успехи, гонейки задачите си. И трябва дебело да подчертая, че винаги сме имали подкрепата на Община Стара Загора.
– На 13 октомври навършихте 60 години. Каква е равносметката, какво си пожелавате?
– Щастлив човек съм. Животът ми е минал основно в театър, за което винаги съм мечтал. Бог ме е дарил с късмета да работя това, което обичам. Имам приятели, колеги, които застават зад мен и ми имат доверие. Пожелавам си да сбъдвам мечтите си и да имам нови. Да съм здрав, семейството ми, както досега, да е до мен!
NBP.bg, Дима ТОНЕВА
