Преди 32 години България излезе от плановата социалистическа икономика и тръгна по пътя на пазарните отношения. На днешния ден NBP.bg представя тематична анкета, посветена на българската пазарна икономика и развитието на бизнеса след 1989 г. Зададохме нашите въпроси към изявени старозагорски журналисти и представители на бизнес организации, които споделят своето мнение по следните два въпроса:
1. Какво е най-важното, което се случи за тези 32 години като преход от планова към пазарна икономика и как виждате развитието на българската икономика в бъдеще? Кой, според Вас, е по-добрият вариант за България – държавен капитализъм или либерална икономика, моделите на кои държави са добър пример…
2. Кои са онези представители на бизнеса, които през този период са изиграли важна роля за развитието на Стара Загора и региона?
Дарина КОЛЕВА, журналист в Радио Стара Загора:
1. От 1989 година досега, България върви по пътя на Промяната, но този път или е твърде дълъг, или скоростта е твърде бавна, или ние сме нетърпеливи. А може би и в трите неща има нещо вярно…
Подобно на политическия живот, и родната ни икономика, според мен, е във “вихъра” на “вятъра на промяната”. С претенции да бъде “пазарна”, “модерна”, “независима”. Но някак, все проглеждаща към държавни механизми, изоставащо енергийно ефективна, с подозрения и съмнения за личности, които са “инструментът на властта”, със съмнения за “наши” и “не наши” фирми.
Наред с това обаче има и плах повей на надежда – в България има редица фирми, които са гъвкави, иновативни, които предлагат и успяват да продадат качествен продукт на чужди и родни пазари и завоюват и нови, дори на други континенти – Азия, Африка. А знаем, че на азиатския пазар не се “пробива”лесно.
Стартирала като икономически център с големи амбиции, през 1997 г. Стара Загора преживя и успя да се вдигне икономически след краха на “мастодонтите” – „Агробиохим“, ДЗУ, „Берое“. Днес на площадката на „Агробиохим“ работят над 50 малки фирми. Някои от тях – известни в цял свят, като „Панхим Акрилати“, „Линде газ“… Гордостта на Стара Загора – легендарният ДЗУ, днес също работи. С нови собственици и под ново име. И с нова ниша – частично някои артикули са свързани с електрониката. На територията на ДЗУ в началото на века се появи и надежда, че традицията в областта на високите технологии, ще бъде продължена чрез „Медийни системи“. Уви, работните заплати там бяха изключително прилични, ала фирмата предпочете да избере за свой пристан София…
Христо ХРИСТОВ, журналист: България загуби позиции, завоювани на международните пазари
И въпреки това, през последните години се наблюдава радостна тенденция – в града отново се зараждат и работят фирми в областта на високите технологии. Малки фирми за софтуер и хардуер, но с голям потенциал и възможности. Които, на фона и на подходящите професионални средни училища, а защо не и на Висшето – чрез нова специалност, може да бъдат съхранени.
2. Уникалното на Стара Загора в икономическо отношение е пъстрата палитра от фирми в почти всички ключови направления – тук могат да бъдат открити изпълнители на строителство на пътища, на индустриални и жилищни комплекси, производители на опаковки, на консумативи – като започнете от отливки от чугун и стигнете до всякакъв вид резервни части или части за машини. Тъкмо в Стара Загора можете да поръчате машини за хранително-вкусовата промишленост, можете да откриете прекрасни специалисти, които ще ги монтират и ще обучат персонала за работа с тях. Дали заради това или пък по друга причина, но тъкмо в този район работи и един от най-големите производители на консерви у нас – „Дерони“. Плодородната почва и селскостопанската техника на „Булагро“ пък явно е чудесно допълнение за добрата работа на компанията за производство на консерви. На наша територия се намира и най-големият производител на пилета и продукти от пилешко месо “Градус”. Известната в цяла България фирма за производство на колбаси КЕН държи трайни пазари и разрасна своя бизнес. Нови пазари печели и фирмата за производство на опаковки „АТЕ Пласт”, която също разрасна дейност през последните години.
Картината не би била пълна, без споменаването на комплекс „Марица изток. Където все още се произвеждат 40 процента от електроенергията на България. Тенденциите там са изключително тревожни, заради липсата на алтернатива, заради неяснотата около “Зелената сделка” и нейната цена. Която впрочем, от две-три години вече плащат всички фирми – заради непрекъснато растящите цени на електроенергията на свободния пазар. Които пък растат основно заради спекулата с цените на емисиите. А те са на път да достигнат до 100 евро за тон, поне според прогнозата на Асен Василев, бивш служебен министър на икономиката, енергетиката и туризма в кабинета Марин Райков, и финансов в кабинета на Стефан Янев. И пак по думите на Василев, в енергийното сърце на България се произвежда електроенергия със собствена суровина и България трябва да съхрани това. Но шансовете не били големи…
Максим ДОБРЕВ, журналист: Пазарът, оставен на самотек, е стихия без спирачки
Така или иначе, въпросът за бъдещето на комплекса „Марица изток“ може да се окаже въпрос на национална сигурност. Защото евентуално закриване на въглищната индустрия при сегашното положение, за Стара Загора и областта, а и не само, ще означава сериозно намаляване на населението, заради липса на работа, обезценяване на имоти, закриване на бизнеси. Все неща, за които, ако изобщо се възстановят, ще трябват години.
И ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Христо ХРИСТОВ, журналист: България загуби позиции, завоювани на международните пазари
Максим ДОБРЕВ, журналист: Пазарът, оставен на самотек, е стихия без спирачки
NBP.bg
