Театър НО идва в Стара Загора, публиката заслужава да види японското изкуството, което е на 700 години, казва директорът на Държавен куклен театър Стара Загора Дарин ПЕТКОВ
– Г-н Петков, има ли мисия Кукленият театър, каква е тя, в образованието и културата на подрастващите?
– Основната функция на културния институт Куклен театър е да се грижи за създаването, разпространението и развитието на българското куклено изкуство. Той е оазис, създаващ духовна среда, в която основно децата, покрай тях и възрастните, могат да се докоснат до проблеми, които рефлектират в съвремието и ни вълнуват като творци. Да се докоснат до висококачествена литература, до високия естетичен вкус на художниците, които работят в театъра. Децата възприемат света първо с очите си. Когато дойдат в салона и се отвори завесата, най-много им въздейства картината на сцената, създадена от естетическия вкус на художника. Те не винаги имат възможност за това в своето ежедневие, даже напротив – сблъскват се с агресия, цинизъм, невежество и духовна нищета. При нас имат възможност да се докоснат до нещо красиво, истинско, което остава завинаги в техните душички. Кой какво ще отнесе със себе си след това докосване вече е въпрос на развитие на отделната личност. Това е нашата основна мисия.
– В условия на интернет, телевизия, как успявате да приковете вниманието на малчуганите? Най-голямото Ви предизвикателство?
– Най-голямото предизвикателство за нас е да бъдем в крак с времето, да създаваме съвременно сценично изкуство. Не можем да занимаваме децата с архаични визуални решения от времето, примерно, когато аз съм бил дете.
Да бъдем в крак с времето, да сме реципрочни
на светоусещането на детето, то да възприема нашето изкуство, т. е. чрез изразните средства на кукления театър да комуникираме с психофизическото му развитие. Не може в Западна Европа да се развиват нови сценични изразни средства, нови форми на решения на стари драматургии, на класики, а ние да продължаваме да ги представяме по начин отпреди 20 или 40 години. Ето, например, една от емблематичните ни пиеси – „Меко казано“ на Валери Петров, тя е правена през 70-те години на миналия век, от режисьора Васил Апостолов и художника Любомир Цакев. Била е култово заглавие в репертоара на театъра, обиколила е много сцени в България и извън страната, смята се за етап от развитието на нашия театър в художествен аспект. Тази година ние направихме отново това заглавие, но с друг постановъчен екип, млади хора на възраст под 30 години, които намериха съвсем друго сценично решение на усвояване на пространството, друга визуализация на отделните сцени, на целия спектакъл. И той звучи по съвсем друг начин. Драматургията е една и съща, но решението е по-съвременно и комуникира със съвременните деца. Имаме и други примери, защото репертоарът на театъра се гради върху класически заглавия, български народни приказки и съвременна драматургия.
– По-трудно ли се получава магията днес?
– Не! Изобщо не е трудно, когато знаеш какво и как да постигнеш и владееш изразните средства. Тук работят професионалисти, особено в художествения състав. Когато се работи с отговорност към публиката, не е трудно. Ние сме театър, който обича да експериментира, това е наша характерна особеност. Обичаме да правим неща, които не са правени никъде като форма и изразни средства. Често
при нас се раждат нови изразни средства, които се използват от другите колеги в България, даже и извън страната
Разбира се, когато ходим на фестивали извън страната или посрещаме на нашия фестивал гости от цял свят, важен смисъл в тях е не да се конкурираме и да показваме кой е по-добър, най-добър. В изкуството няма съревнование. Целта е да видим една друга естетика, друг начин на мислене и ако той провокира нещо, после се използват подобни похвати и в реализации на наши пиеси. Отворени и любопитни сме към ставащото в сценичното изкуство по цял свят.
– Какво Ви предстои?
– През есента ни очаква уъркшоп на тема американски мюзикъл, защото у нас започнаха да се правят много музикални пиеси и мюзикъли. Лидер в създаването на мюзикъли са САЩ, там техните постановъчни екипи са силно професионализирани в тази област. Каня режисьор от Ню Йорк, с хореограф, които ще работят с нашите актьори и с актьори от операта. Планът е догодина да създадем един чудесен мюзикъл, по американска драматургия и американски композитор. Още не ми се иска да казвам кой ще е, макар да имаме насоки. Мисля, че
ще бъде голяма провокация
особено за нас. Това е друг жанр в музикално-сценичното изкуство. Сигурен съм, че ще се получи хубав продукт и публиката, не само в Стара Загора, ще има възможност да получи пълно духовно преживяване като дойде в нашия салон. Още не сме решили кога ще работим мюзикъла, по-скоро в края на летния сезон или началото на есенния ще е.
Ние работим напред във времето, за догодина вече имам по месеци какво ще се продуцира на нашата сцена. Започваме още през януари да репетираме нова пиеса за възрастни под режисурата на проф. Славчо Маленов. След това нашият режисьор Цвети Пеняшки ще направи две неща при нас.
А през настоящата година, в следващите два месеца, ще репетираме с Веселка Кунчева и Мариета Голомехова спектакъл по романа на Оруел „1984“. На тази тема миналата година направихме уъркшоп, той се получи много добре, постановъчният екип експериментира доста, вече имаме конкретно решение как да се създаде този спектакъл и на 31 юли, в 19.30 часа, ще е премиерата на „1984“. Новото е, че
гост ще бъде Милица Гладнишка
великолепна актриса, музикант и певица, другите участници ще бъдат актьори от нашия театър. Може би дори закъсняхме с този спектакъл, по-рано трябваше да го реализираме, защото аз изповядам мисълта, че описаното в романа на Оруел се случва в настоящето, в една друга форма и трябва да го споделим с хората. Изкуството трябва да има силата и умението да вълнува хората, да възбужда емоции и мисли. Ако го постигнем, значи сме си свършили работата.
– Другите акценти в тазгодишната Ви програма?
– В края на септември ни очаква едно от най-важните културни събития в Стара Загора – кукленият фестивал за възрастни „Пиеро“. Почти съм приключил със селекцията, до края на юни ще имаме и фиксираната програма за периода 24-29 септември, когато по традиция се провежда. Ще имаме доста гости от Унгария, Сърбия, Испания, Италия, САЩ, Полша, Япония, България… Както досега, ще предложим пиеси с високо художествено ниво, ще има и съпътстваща програма.
Имаме уговорки с японски театър от Осака, които играят единствено стила Но. Театър НО е включен в списъка на ЮНЕСКО като световно нематериално културно наследство. Създаден е през 14 в. и е най-древното запазено сценично изкуство, което се изпълнява до днес без прекъсване и без съществени изменения. В Стара Загора за пръв път ще гостува Театър НО, ще бъде любопитно за хора, които са изкушени и съпричастни на сценичното изкуство да се докоснат до друга цивилизация и начин на мислене.
Старозагорската публика заслужава да види това изкуство, което няма как да види другаде, освен ако не отиде в Япония. Театър НО ще гостува във формата на „Пиеро“, на сцената на Държавна опера Стара Загора. Вече идваха, гледаха сцената, датата е 25 септември от 19 часа.
– В началото на 2019 г. получихте престижна награда, която вдигна летвата още по-високо. Оттук – накъде?
– Наградата е за мениджмънт и творчески постижения и показва отношението на Министерството на културата за работата на театъра, мениджърския екип, за цялостното развитие на театъра, как той стои в българското театрално пространство. Аз съм много горд с нея, още повече, че я получаваме за трети път, първият бе през 2007 г. Това е награда за всички, които работят в театъра, не за директора. Награда за цялостното развитие и значимост на нашия културен институт. Старозагорският куклен театър е разпознаваем, той има своя отличителна компетентност, авторитет и бъдеще. Постигнахме го с много дълго време постоянни усилия и работа на екипа. Тук е момента да отбележа, че нямаше как да постигнем такива резултати без отношението на старозагорската общественост и подкрепата и разбирането, което получаваме от Община Стара Загора.
Оттук нататък – на мен ми се искат много неща,
имам мечти как да изглежда театъра и след 50 години
– Опишете гледката на театъра след 50 години…
– Едно от най-добрите звена, което работи в театъра, бюро организация, реклама и маркетинг, е в силно намален състав, 1 човек, не се налага да убеждаваме публиката да ни посещава, театърът има фиксирана програма в дните от седмицата, играе само в зала и не се налага да играе в детска градина, училище, в село с лошо оборудвана сцена. Тук има една програма, в която 4 дни от седмицата има по две представления, вратите са отворени, учителките, децата и техните родители изпитват гордост от това, че техните деца, ученици, идват да гледат продукцията на Куклен театър-Стара Загора. Билетите ще бъдат скъпи и изчерпани за месеци напред.
– Това не е ли по-краткосрочна визия?
– Ако можем да го постигнем, би било добре. Зависи как ще се развие държавата. Ние сме част от нея. Но ми е голяма мечта.
– А има ли опасност компютрите, изкуственият интелект да изместят хората в Кукления театър?
– Даже цялата зала да е пълна с био роботи, ние ще има с какво да ги вълнуваме.
Живото сценично изкуство никога няма да умре
Продукцията на културния институт стъпка по стъпка определя вкуса и потребността на зрителя. Използването на съвременните постижения на науката и техниката може да бъде само от полза за развитието на нашето изкуство. Ние не си позволяваме да следваме вкуса на зрителя, ние възпитаваме вкус към красивото, възвишеното, истински непреходното.
– Бъдещето на професията куклен актьор? Настоящите Ви проблеми?
– Няма нещо, което да развълнува зрителя по-силно от присъствието на жив актьор или кукла, одухотворена от актьор. След 25-30 години може да има кукли, които се управляват с джойстици, те да се движат от петима инженери или геймъри. Но единствено присъствието и умението на актьора да предизвиква чувства и емоции в зрителя може да бъде вълнуващо. Усещаме дефицит на технически кадри, които обслужват представлението. Идва човек – разбира от техниката, но никога не е ходил на театър. Докато стане истински професионалист, е голям проблем, още повече, че откъм финансова реципрочност на труда сме доста ограничени. Има дефицит на технически кадри в цяла България.
Проблем за развитието на кукленото изкуство е тоталното изчезване на фундаментална професия в него – кукломайстор.
Татко Карло си заминава. Нашият Татко Карло се пенсионира
тази година – Николай Демеров. Той ще остане да работи, но ни трябват още хора. В България има не повече от двама-трима човека, които владеят тази професия, трудно се намират млади. И ние имаме необходимост. Мечтая да намеря млад човек, завършил средно Художествено училище, или висше, да дойде, да му е интересно. Тук задачите в ателието никога не се повтарят, ние създаваме от А до Я цялата материална база – кукли, декори, костюми, реквизити. Професията на кукломайстора е голяма болка. Идвали са млади хора, не се задържат. Една от причините е финансова, но не само. Може би ще направим школа, уъркшоп, трябва да бъдем полезни за развитието на това изкуство. Иначе след десетина години няма да има кой да произвежда кукли, чарът на уникалната театрална кукла, излязла от ръцете на кукломайстора, няма да го има.
Относно актьорите, в театъра идва млада актриса – Мария Джойкева, завършила преди две години НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Боньо Лунгов.
– Ще има ли празник в Кукления театър на 24 май?
– С част от театъра ще сме в Южна Албания, другата се включи в шествието в Стара Загора.
А в Кукления театър на 23 и на 24 май, от 18 часа, има представления на Детската ни школа
(„Вълшебникът от Оз“ и „Четири приказки за един змей“, б.а.). С вход свободен!
NBP.bg, Дима ТОНЕВА