Всеки, който е виждал това лято рояци от загорели германски туристи да тормозят гръцки работници за плажна кърпа, ще разбере колко погрешни могат да бъдат икономическите клишета. Гърците, изобразявани като „мързеливи“ по време на еврокризата, всъщност работят повече часове от всеки друг в Европа, а германците, за които се предполага, че са работохолици, са сред най-малко работещите. Пиенето на вино в Санторини или излежаването във вила е начин на живот, който изобщо не е толкова достъпен за гърците, пише колумнистът на Bloomberg Лионел Лоран, цитиран от https://www.investor.bg/.
Сега разликата става все по-голяма с нов спорен закон, позволяващ на някои гръцки фирми да налагат шестдневна работна седмица – за първи път в Европа и в противоречие с тенденцията за експериментиране с по-кратки работни седмици, за да се привличат таланти. Въпреки че технически това е извънредна мярка за някои промишлени фирми, работещи 24/7, а не общ ход, тя може да доведе до разбиване на по-големи клишета за способността на Европа да поддържа спокойния си начин на живот.
Ако Гърция се движи срещу европейската тенденция, това не се дължи на продуктивните ефекти от допълнителната работа. Ако работя шест дни, а не пет, най-вероятно в крайна сметка ще произведа повече, като се има предвид, че работя повече часове – но на база час може да се окажа по-малко продуктивен, ако настъпи умора. Едно проучване на работници от център за обслужване на клиенти между 2008-2010 г. установява, че увеличаването на работните часове с 1% води до увеличение на продукцията с 0,9%, измерено чрез броя на отговорените обаждания. Определянето на гръцкия закон като „благоприятен за работниците“, дори ако идеята е да се регулира по-добре заплащането за извънреден труд, звучи малко кухо.
Нито пък това е някаква извънредна мярка, сравнима с мрачните времена на дълговата криза с Гърция, когато идеята за шестдневна работна седмица беше лансирана като част от преговорите за спасителна помощ. Гърция днес е една от най-бързо развиващите се икономики в Европа, тя възвърна инвестиционния си рейтинг и свали съотношението дълг/БВП до най-ниското ниво от повече от десетилетие (въпреки че при 160% то все още е почти двойно повече от средното за Европа). Възстановяването не беше безболезнено: реалните заплати намаляват от 2015 г. насам, а по-големите корпоративни маржове на печалба възмутиха обикновените гърци. Но днес Франция е заплашена от понижаване на кредитния рейтинг, а Германия се бори с рецесия и имиджа на „болен човек“.
Това, което всъщност има за цел въпросният закон, е справяне с недостига на работна ръка след изселването от Гърция на повече от 1 милион хора в трудоспособна възраст между 2010 г. и 2022 г. Това се дължи отчасти на свързаното с еврокризата изтичане на мозъци, но също и с „тиктакащата демографска бомба“ поради увеличаване на продължителността на живота и спад на раждаемостта.
Няма лесни решения: трудно е да се автоматизира една туристическа държава, която се прицелва в строителни проекти (включително най-големия умен град в Европа), а „строгата, но справедлива“ имиграционна политика все още не е осигурила работниците, от които Гърция се нуждае. Ето защо водещата европейската туристическа икономика прибягна до крайна мярка, както пише икономистката Пинелъпи Голдбърг: повече часове от наличните работници.
Източник: https://www.investor.bg/
