Алпинистът от АК „Железник“ – Стара Загора Григор Вътев, извади годежен пръстен пред своята избранница Пламена Петрова високо в планината. Имах намерение да й предложа на Матерхорн. Намерих невероятен златар, който вникна в идеята ми за пръстена, доразви я блестящо и сътвори едно уникално, семпло и красиво творение, сподели за НБП алпинистът от подножието на Матерхорн. В момента заедно с Пламена, Александър Зафиров и Мартин Йорданов той успешно приключи експедиция до емблемата на Алпите. Идеята за изкачването на върха дошла от Пламена. А експедиция „Матерхорн 2018“ е първата фаза от проект „Големи върхове“ на двамата за изкачването на поредица от върхове в различни географски точки от земното кълбо, на различни континенти и притежаващи разнообразни характеристики.
Матерхорн е невероятно красив, изкачвал съм го по италианския ръб през 2006 г. с моя чичо (Жеко Вътев, б.а.), разказва Вътев. Идеята еволюира в желание
да реализираме траверс на върха като направим изкачването по италианския
по-труден ръб, и се спуснем по швейцарския. Разделихме се на две свръзки – Пламена и аз, Сашо и Марто. Пламена е възпитаник на НСА, атлет с дългогодишен опит като състезателка по каяк, настоящ преподавател и треньор в направление Flatwater kayaking и Sea kayaking, ски инструктор, запален планинар и алпинист. Има изкачвания на Гросглокнер, Гран Парадизо, Пунта Джордани. Вътев подчертава, че експедицията получила нужната подкрепа от кмета на Стара Загора Живко Тодоров и редица други приятели.
На 13 август пристигнали в изходния пункт за върха – малкото високопланинско градче Breuli-Cervina. Незабавно се запознали с метеорологичната справка и без умувания решили да се възползват от отварящия се прозорец и атакуват върха в алпийски стил. Прекарали нощта на палатки край езерото над х. Абруци, а на 14 август с изострено внимание и прецизно осигуряване по тура достигнали заслон Карел на 3800 м.н.в. Точно минали характерна премка в близост до заслона когато
човешки вик приковал вниманието им
към участъка, който току що преодолели. По стръмния склон с нарастваща скорост се търкалял човек. Докато успея да стигна до Пламена, за да прикрия очите й с ръце, човекът изчезна в улея, а двамата му приятели безпомощно наблюдаваха случващото се, описва Григор. В отчаян опит за помощ единият се спусна надолу, лутайки се с надежда между нестабилните каменни блокове. Пламена избухна в плач, дълбоко разтревожена от случилото се, но бързо се взе в ръце и продължихме към целта. Само след минути тътен от хеликоптери разтресъл планината, но въпреки своевременната намеса на спасителните екипи за пострадалия нямало надежда.
Заради предстоящия прозорец с хубаво време мераклиите за върха бяха сякаш безброй, разказва Вътев. След като почти всички се настанили (той и Пламена под една от масите в столовата), настъпила нощната тишина, но последвала суматоха – заради сипещия се сняг всичко навън е обледенено, а петима украинци и няколко чехи, поради липсата на котки били закъсали под последната стръмнина преди заслона. Българите участват в светкавично организираната спасителна акция.
Следва сън. Сутринта около 8 ч. потеглят и започват атака. Въпреки, че съм бил тук преди 12 години, нямам никакъв спомен от изкачването. Веднъж дори обърках линията на маршрута, но успях отново да я налучкам, описва Григор. Докато достигнем пик Тиндал (4241 м.н.в) няколко свръзки вече се спускаха надолу, успешно изкачили върха, а повечето прекратяват изкачването заради напредналото време. Достигаме точка за взимане на решение
да продължим или да предприемем отстъпление
Аз се колебаех, а Пламена и Сашо разчитаха на моето решение. Исках да стъпим на връхната точка, мечтата на Пламена да получи реализация, да видя огъня в очите й. Знам колко е студено, като те обгърне мъглата, а като дойде вятър, тръпките са смразяващи. Връщаме се, но сякаш автоматично обръщам кръгом и заявявам твърдо, че въпреки всичко ще направим опит да достигнем върха. Искахме да достигнем върха преди залеза. И преди последното въже, осъзнала, че само след миг слънцето ще се гмурне зад далечните планински била Пламена приковава погледа ми и изрече думи, които никога няма да забравя, споделя алпинистът. Показа ръката си с пръстенчето, което въпреки намерението ми да го сложа на ръката й на Матерхорн, се бях отдал на импулс и по-рано подарил – пак високо в планината.
След малко българите са при кръста, над тях са само небе и звезди. Организират бивак в кристалната нощ, а на следващия ден предприемат спускане по швейцарския ръб. Два дни по-късно Брайтхорн също е под краката на родната експедиция – ей така, просто да го отбележат в колекцията.Отбиват се и при словенските езера Блед и Бохини (Bohinj), а словенския първенец Триглав оставят в зимните си планове.
Сватба? Засега не планираме, казва Григор Вътев.
НБП, Дима ТОНЕВА
