Идват негови наследници, обявиха ново вековно дърво от област Стара Загора за защитено
Гранитският дъб, 31 януари 2020 година
Гранитският дъб продължава да е жив, макар и само с един клон. Най-старото дърво в България, а може би и в Европа – той е на над 1670 години, е на доизживяване. Още преди години, тогавашният кмет на село Гранит Антоний Маринов алармира, че ако не се вземат спешни мерки, дървото ще умре. Короната на вековното дърво е превързана със специална стоманена конструкция, а въжето, което придържа единствения жив клон, се е впило в него и при първия голям снеговалеж или пък буря вероятно ще го прекърши фатално. Писах писма до всички възможни екоорганизации и инстанции да се направи възможното дървото да бъде спасено. Не можах да го спася! Единственото, което успях, е дървото да има наследници, казва днес Маринов. Събрани са жълъди, на местните хора са раздадени фиданки. Израсналите дървета са 12, най-голямото е вече на 30 години, а стволът му е дебел 60 см. Живият клон гледа към него и сякаш го сочи за наследник.
Новият кмет на Гранит Веселина Ракаджиева уверява, че Гранитският дъб е сред приоритетите в работата й. Читалищният секретар Пенка Делчева пък споделя, че напоителният канал край дървото, действащ по времето на соца, отдавна е пресъхнал и липсата на подпочвени води вероятно е същинската причина за смъртта на Гранитския дъб. Но хората тук имат „план за действие“. Според тях, конструкцията не пречи, трябва само на живия клон като на счупен крайник да му се направи шина и с въже и гумени тампони да се превърже. Тази операция, разбира се, следва да се изпълни от експерт, с помощта на алпинист или пък вишка. А за цялата тази работа са нужни средства, може би 1000-2000 лв. Ще се радват, ако се намери някой родолюбив българин, или пък организация, които да организират кампания по набиране на средствата или пък сами помогнат с финанси.
Гранитският дъб, 2012 година
Легендата за Гранитския дъб разказва, че вековното дърво е изникнало от жълъд, посаден от св. Атанасий. И че е част от вековна гора, за което говори местността, наричана от време оно Дъбака. Най-старото дърво на България поема към смъртта си през 1969 г., когато се чупи най-големият му клон. Укрепването започва през 1983 г., като три години по-късно е изградена настоящата стоманена конструкция около короната му.
В момента обаче дървото е в лошо състояние, изсъхнало е на 90%. Последното му геодезическо заснемане бе през 2019 г., съобщи за „Национална бизнес поща“ Женя Мочева, главен експерт „Биологично разнообразие, защитени територии и зони“ в РИОСВ-Стара Загора. Според нея, най-вероятната причина за състоянието са ниските подпочвени води. Живият клон се е сраснал със стоманената конструкция и не мога да се ангажирам, че каквото и да е разместване не би се отразило, казва тя. И припомня – по закон собственикът, т. е. община Братя Даскалови, следва да търси и инициира мерки за поддържане на доброто му състояние.
Летният дъб в Елхово, който вече е защитено вековно дърво
Гранитският дъб си отива, но пък идват негови наследници. В края на 2019 година в Държавен вестник МОСВ обяви за защитени нови вековни дървета, сред които е един летен дъб, намиращ се в с. Елхово, община Николаево. Той е на възраст над 300 години, височината му е над 20 метра, а обиколката на ствола – 4.80 м. На територията на РИОСВ-Стара Загора има още едно ново попълнение сред защитените вековни дървета – черница, която е над 100-годишна, висока е 17 метра, обиколката на ствола й е 3.10 м. Тя се намира в двора на училище в с. Скалица, община Тунджа.
На територията на област Стара Загора могат да се видят общо 50 вековни дървета, сред които преобладава видът летен дъб (15 броя), орех, черна топола и чинар. В община Стара Загора са обявени за защитени пет вековни дървета, две от тях са „жители“ на областния център – Дъбът на Гео Милев (в двора на къща музей „Гео Милев“) и Чинарът в парк „Бедечка“.
NBP.bg, Дима ТОНЕВА
