През 2018 г. рехабилитираме първите си сероочистки, казва Диян ДИМИТРОВ, зам.-директор на дирекция „Административен, данъчен и финансов контрол“, член на Съвета на директорите на „ТЕЦ Марица изток 2“ ЕАД
Диян ДИМИТРОВ е роден на 16 февруари 1984 г. в Стара Загора. Завършил е ТГ „Княз Симеон Търновски“ и УНСС. Магистър по бизнес администрация, има специализация „Бизнес комуникации“. Член на СД на „ТЕЦ Марица изток 2“ ЕАД, зам.-директор на дирекция „Административен, данъчен и финансов контрол“.
Общински съветник втори мандат, председател на Постоянната комисия по финанси и бюджет на Общински съвет-Стара Загора.
– Г-н Димитров, каква е готовността на „ТЕЦ Марица изток 2“ за кандидатстването за отлагане във времето при въвеждане на по-високите екологични норми, наложени за големи горивни инсталации от ЕК? Работите ли и над други варианти, за да продължи да работи централата?
– В момента се работи изключително активно по това „ТЕЦ Марица изток 2“ да кандидатства за дерогация. Аз съм абсолютно спокоен, тъй като знам големия обем работа, извършен в централата. Ние
ще подадем необходимите документи за кандидатстване в срок, който е 16 февруари
Нека припомня, че дерогация е изключение от правилото, при специфични условия, които правят невъзможно изпълнението на необходими условия. В случая ние смятаме, че има, както за нас, така и за колегите от останалите централи от региона. Наличното котелно оборудване в ТЕЦ 2 е проектирано и изградено да работи с лигнитни въглища от региона.Това гориво е без алтернатива и е основен акцент в искането за дерогация. Следват разходите за инвестиции за постигане на новите еконорми, реална оценка между разходите, които централата ще направи под формата на инвестиции за постигане на новите екологични нива и реално постижимите екологични. Ако няма съотносимост на разходите спрямо преките ползи за екологията, то няма смисъл и от въвеждането на тези екологични мерки. Това са трите стълба, върху които работим и смея да кажа, че сме на прав път.
Друг вариант, който е актуален от 11 януари, е включването на България в подадената жалба от Полша относно новите нива, които бяха гласувани от ЕП. Има решение на Министерския съвет за присъединяването ни към обжалване приемането на референтния документ, който въвежда новите екологични норми. Към жалбата са присъединени също така Унгария и Еврокол.
– В какъв размер би трябвало да са инвестициите на централата, ако се наложи покриване на еконормите?
– Нямаме право даже и да си мислим, че ТЕЦ 2 няма как да продължи да работи, независимо от обстоятелствата, независимо от разходите и новите еконорми. В момента ръководството на централата, Министерството на енергетиката, Министерският съвет, евродепутатите, всички институции, са постигнали добра спойка и се работи усилено. Убеден съм, че дерогацията ще бъде получена. Трябва да сме оптимисти. Добре сме се подготвили, написали сме си домашното. Дерогацията изглежда сякаш правена за нас, сигурен съм в положителния резултат.
– Финансовите резултати на централата за 2017 г.?
– ТЕЦ 2 произведе през 2017 г. по-голямо количество електроенергия спрямо 2016 г. и
реализира по-голям приход
Но по-голямото количество произведена електроенергия води до закупуване и изразходване на повече средства за въглища и нещо съществено, което формира много голяма част от разходите ни – закупуване на емисии парникови газове. Който произвежда по-голямо количество електроенергия, дава повече средства за тях. През 2017 г. сме дали близо 150 млн. лв.
Закупуваме емисиите от 2012 г. и докато условията са такива, не можем да очакваме положителен финансов резултат за дружеството. Това е изключително голямо перо, което влияе пряко върху финансовите резултати. Те ще са известни към края на март, но са отрицателни.
Считам, че 2018 г. ще бъде по-добра във финансово отношение за нас, защото се наблюдава тенденция за ръст в цената на електроенергията.
– Най-значимото, което предстои през настоящата 2018 г.?
– Имаме да реализираме два много важни проекта, свързани отново с екологията – проект за работата на режим на котлите за генериране на нискоазотни емисии, и проект за реконструкция и модернизация на сероочистващи инсталации на блокове 7 и 8. Това са първите изградени в Европа сероочистки, които вече имат нужда от рехабилитиране. Нещо важно, което досега бе като воденичен камък върху централата – един 10-годишен кредит, на който предстои последна вноска, свързан с изграждането на въпросните сероочистващи инсталации. Част от него е за реконструкция и модернизация на самата централа, последната вноска е през есента на 2018 г. и ще е малка глътка свеж въздух за централата.
Очаквам една по-добра година
базирано на пазара на електроенергията и на екипа от професионалисти, който управлява централата. От години нямаме текучество във висшия мениджмънт, което е положителен факт и води до стабилност и по-спокойна обстановка за работа и в средния мениджмънт и по-надолу от него. Хората са мотивирани, производствените резултати го доказват. Всяко година е по-добра от предходната, Ако не бяха емисиите, ние щяхме да сме на печалба с около 60 млн. лв.
– Вие сте и председател на Постоянната комисия по финанси и бюджет към Общински съвет Стара Загора. Приоритетите на бюджет 2018?
– Бюджет 2018 е в рамките на близо 105 млн. лв. с основен акцент културата. В инвестиционната програма със собствени средства на първо място сред знаковите обекти, които ще бъдат реализирани, бих отбелязал залата на Синдикалния дом. Тя ще се превърне в многофункционална и модерна зала. Ще приема външни продукции, гостуващи представления, ще изпращаме абитуриентите в нея, градът ни има нужда от зала с по-голям капацитет. Преустройството на сградата, която Мария Жекова дари преди малко повече от година, също е важен акцент в инвестиционната програма, отново свързано с културата. Сградата е в топ центъра на Стара Загора, с голяма инвестиционна стойност, голям жест от страна на г-жа Жекова. Ще се съблюдават всички дейности за
да се превърне в образец
за център за развитие на даровити деца с определени таланти.
Като средства бюджет 2018 е сходен на миналогодишния. Различното е, както казах, акцентът – културата. Спортната ни инфраструктура е много добра, в топ 3 на градовете с най-добра структура сме в България. Неслучайно Стара Загора бе избрана за Европейски град на спорта и достойно защити това име.
– Каква събираемост на данъци и такси отчете община Стара Загора за 2017 г.? Съществува ли вариант за увеличаване на размера им, още повече, че се обсъжда поемане на дългосрочен дълг?
– Този въпрос вълнува хората, те свикнаха Стара Загора да е сред градовете в България с най-ниски местни данъци и такси. Сред първите 6 сме и за поредна година местните данъци и такси остават на нивата от предходните години. Няма да има увеличение. Това, което правим, е оптимизиране възможно в най-голяма степен стойностите по обществените процедури, с по-малко средства да реализираме доста неща.
2017 г. бе изключително добра по отношение на събираемостта – тя е 103% за местни данъци, и 100.5 % в частта битови такси, на база плана. Имаме и събрани недобори. Разбира се, винаги може и повече, но не можем да очакваме чудеса. Това са много близки до оптималните нива като събираемост и се дължи не само на общинска администрация, а според мен, принос имат хората, които живеят на територията на община Стара Загора. В последните два мандата те ясно виждат къде отиват средствата, които дават под формата на местни данъци и имат изключително доверие в кмета Живко Тодоров и в неговия екип. Смятам, че сме успели да убедим хората – парите, които всеки има ангажимент като живеещ на територията на общината да внася, се разходват по разумен начин.
Ефектът е пряк и обозрим за всеки
Относно дълга – това е банков заем на стойност до 10 млн. лв, който Община Стара Загора предстои да изтегли. Нека успокоя всички – това не е класически дълг. Сумата е необходима за реализиране обекти по 4 европейски програми. За тях трябват средства – принципът е да се превежда малка част в началото, след подписването на проекта, след което Общината със собствен ресурс да се разплаща с фирмите-изпълнители на въпросните обекти. Когато проектът бъде завършен, следва плащане от управляващия орган и Община Стара Загора ги връща към банковата институция. Говорим за суми, нужни ни до приключване на европейските проекти, за да се разплащаме по време на изпълнението им. Реалната необходимост за тези европейски проекти е около 6 млн. лв., останалите са като възможност, защото през 2018 г. ще бъдат пуснати нови програми, по които Община Стара Загора може да кандидатства и има вероятност да се окаже, че ще ни е необходим допълнителен ресурс.
Старозагорци свикнаха, че Общината не взема заеми – в последните два мандата не са се теглили, което е нетипично за община с нашия размер. В България няма такава община. Разбирам, че поражда смут, но хората да са спокойни, говорим за бързо връщане, непосредствено след приключване на европейските програми. Не е нещо, което ще зароби общината 10-15 години, и да изплащат кметове в други мандати.
НБП, Дима ТОНЕВА
