Автор: Захари Владимиров Даматов, IX „в” клас
Средно училище „Васил Левски“ – Крумовград, клуб „Историкон“
Ръководител: Илиян Тосков
Темата за образованието е винаги актуална в нашето общество, защото обществото е убедено, че това една „лесна“ професия, в която си ангажиран до обяд и получаваш заплата, която непрекъснато се увеличава, но когато работата с деца е призвание, работното време е нещо много условно. За да поговорим за призванието, работата, за човешкото в професията, ще разговаряме с госпожа Гергана Даматова – старши учител в ДГ „Митко Палаузов“ – Крумовград.
– Госпожо Даматова благодаря, че отделихте от времето си, надявам се, че не наличието на много свободното време, Ви е накарало да станете учител, защото сега ще Ви отнемем малко от него.
– Не. Определено не беше това.
– Разбира се, шегата настрана. Ще споделите ли какво Ви вдъхнови да станете учител в детската градина?
– В началото имах колебания дали да работя с по-големи деца(ученици) или с по-малки. Но избрах по-малките и се радвам, че направих този избор. Харесвам работата си, защото е интересна, забавна, но и доста отговорна, и най-вече виждаш как пред теб израстват едни малки хора, които ти имат пълно доверие, разчитат на теб.
– Добре! А, каква е Вашата философия за образованието на малките деца?
– Да си детски учител не е никак лесно. Когато дойдат при нас те са едва 3 годишни. До постъпването им в първи клас ние отговаряме за тяхното образование, възпитание и социализиране. Всяко дете от групата има своята индивидуалност. На възраст са еднакви, но всяко има своята уникалност и различие. Моята философия е че всеки детски учител трябва да може да открива доброто у всяко дете и да го стимулира, да дава най- доброто от себе си.
– Имало ли е моменти, в които да Ви е било трудно? В какво намирате сили, за да продължите?
– Да, за съжаление има и такива моменти. Много е трудно, когато трябва да съобщиш на родител, че се забелязва определен проблем в детето му (относно развитие, поведение, състояние). Но с взаимна подкрепа учител-родител проблема е по-лесно преодолим. А, това, което ме крепи е надеждата, че може да променим нещо, да помогнем и на детето и на семейството.
– Предполагам има и много моменти, които Ви карат да се чувствате щастлива? Споделете малко за тези моменти?
– Щастлива съм да виждам децата щастливи, а родителите доволни. Щастлива съм да виждам, че с всеки изминал ден децата стават по-добри, по-знаещи и по-можещи. Това не са само клишета, защото когато си помогнал на детето и то вече се справя само. Виждаш благодарността, щастието в очите му, че се справя само, че успявате заедно.
– Ако можехте да кажете нещо на родителите на децата, какво бихте им казали?
– Бих казала на родителите да обичат децата си, да прекарват повече време с тях, да ги възпитават правилно и да ни се доверяват.
– Добре, а все пак за тези, които смятат, че учителя не работи, а получава едни пари. Може ли да споделите как мината един Ваш работен ден.
– Разбира се. Във всяка група работят по двама учители, които се редуват на смени. Работният ден започва в 7:00 часа. До 8:30 е сутрешният прием на децата в групата. При някои деца раздялата с родителя е доста трудна и в този момент е нужна намесата на учителя, за да се успокои детето. От 8:30 до 9:00 е времето за сутрешна гимнастика. Следва закуската и след нея започват занятията по различните направления. Когато сме готови, при хубаво време, излизаме навън за игри. В 12:00 децата обядват. От 13:00 до 15:00 е времето за следобеден сън. Когато се събудят закусват и отново имаме кратки занимания. След 16:00 започва изпращането. Във всеки един от изброените по-горе моменти, учителят е непрекъснато с децата и им помага при нужда. А, това което остава между часовете, между редовете са емоциите, които са незабравими.
– А, какво бихте казали на младите хора, въобще на хората, които са решили да стават учители, водени от някакви лични интереси или от мечтите?
– На бъдещите си колеги бих казала, че за да работиш тази работа не е достатъчно да имаш само диплома, не достатъчно да си взел всички изпити с отличен успех, защото тук няма да проектираш или сглобяваш нещо, а ще работиш с живи хора, които ще ти имат пълно доверие, ще следват примера ти, за да се справи човек трябва да бъде изключително отдаден, търпелив и човечен.
Благодаря Ви, госпожо Даматова! Надявам се нашето интервю да бъде прочетени от повече хора, най-вече от тези, които са решили да стават учители. Защото учителската професия не е просто ходене на работа и получаване на заплата, а дълг към обществото – да посветиш себе си на другите. До колко нашето общество го осъзнава и оценя е друг въпрос. Надеждата ни е, че рано или късно ще осъзнаем, че всичко започва с образованието.
