– Г-н Гранитски, каква е мисията на един голям интелектуалец в парламента?
– Благодаря за този комплимент. Ще си позволя да цитирам шегата, в разговор между Фауст и Маргарита. Фауст пита: Ще позволите ли, госпожице прекрасна, аз под ръка да Ви изпратя до дома? А тя отговаря: не съм госпожица, не съм прекрасна, и мога да си ида и сама. Та моят отговор е – не съм голям интелектуалец, редови литератор съм. Но
смятам, че ролята на почтения, на мислещия човек, на човека на духа е важна
Стига той да може да формира с други подобни на него хора критична маса, която да преобърне традиционните нагласи и да доведе до малко по-сериозни и по-плодотворни решения за политическата действителност. Рядко се случва, но не е невъзможно. Има такива примери и в близката, в по-далечната ни история, с които виждаме, че разумни хора преодоляват политически, корпоративни, лични пристрастия в интересите на Отечеството. Другото води към нова национална катастрофа.
– Вие сте втори в листата на „БСП за България“, оглавена от самия лидер на партията – Корнелия Нинова. Преди дни тя изрази категоричната си позиция по повод на Истанбулската конвенция, която отново е на дневен ред в Европа. Има ли връзка между избора Ви да сте в тази листа и Вашата позиция на ярък представител на левия консерватизъм?
– Ще споделя моето мнение, че Корнелия Нинова е истински лидер. Тя би правила чест на всяка лява, дясна или центристка партия в България и Европа, категорична е, има ясни позиции. Както и да я критикуват и от ляво, и от дясно, тя се доказа. Бе избрана от цялата членска маса на БСП, въпреки огромните провокации към нея. Заслужава уважение и доверие. Това е и една от причините да се съглася да приема нейната покана, която за мен е чест. Знаете, че да бъда депутат не е моята детска кристална мечта. Няколко пъти съм отклонявал предложения за такива кариера – политическа и прочее… Но аз
приех предложението на Корнелия Нинова с голямото ми уважение към всичко, което тя прави
и към големите й усилия – смятам, че те трябва да бъдат подкрепени.
Що се отнася до Истанбулската конвенция, за която се заговори през последните дни отново на европейско ниво, аз харесвам, подкрепям и одобрявам категоричната позиция на Корнелия Нинова. Тук не става дума за демагогски увъртания, които неолибералите и соросоидите пускат в публичното пространство, уж в защита на правата жените и децата. Тук става дума за подривни акции във фундамента на християнска Европа, в частност на православието в България.
Това е важен въпрос, към който, ако ми позволите, отново ще прибегна с цитат. Този път от Шекспир. В един разговор Хамлет казва на Хорацио: Хорацио, да си велик не означава безпричинно да се дърлиш. Но да виждаш повод за разправа и в сламката, когато на карта е заложена честта ти.
По отношение на Истанбулската конвенция на карта е заложена честта на България
и на християнска Европа.
– В тази връзка, преди дни ЕП обяви ЕС за „зона на свобода за ЛГБТИК лицата“. Евродепутатите, представители на българската левица, подкрепиха това решение. Няма ли конфронтация с изразената позиция от Корнелия Нинова от една страна, и между леви консерватори и леви либерали – от друга?
– Според мен, това гласуване е позорно и разрушително. Не мога да съдя колегите евродепутати от левицата, които са гласували „за“. За мен техният вот е необясним. Възможен е натиск, който вероятно са получили от ръководството на ПЕС. То отдавна, а знаем и самият Сергей Станишев, са от поклонниците на Истанбулската конвенция. За мен това е груба политическа грешка и позорен акт. Слава Богу, че Корнелия Нинова и сегашното ръководство на БСП твърдо устояват и не приемат философията на тази богохулна и богопротивна конвенция.
Иначе ляв-десен консерватизъм вече са условни понятия. Това показва, че координатната система на политическите партии е напълно подменена, разклатена, дефокусирана. Нито лявото е ляво, нито дясното е дясно в България, пък може би и в Европа. Но настоящото ръководство на БСП и Корнелия Нинова, слава Богу, връщат левицата, с нейната над 140-годишна традиция и история, към здрави,
проверени ценности – националните ценности, православието, семейството, българската култура и идентичност
което всъщност е гръбнакът на Стара Европа. Ако ръководството на ПЕС иска да промени цивилизационните ценности на Европа, това е техен проблем. Въпрос е на малцинство, което решава нещо по неясни и задкулисни причини. Но няма общо с православна България и с традицията на всички сериозни партии в България от Освобождението насам.
– Вие винаги сте имал силна гражданска позиция по различни теми. Освен в сферата на културата, какви ще бъдат другите Ваши приоритети?
– Още като обявиха листите, дадох няколко интервюта, които предизвикаха суматоха сред някои партийни талибани. Аз смятам, че над партиите е Отечеството. Затова и моят девиз е „Отечеството е над всичко“. Разбира се, отделните хора си имат своите предпочитания. Ако аз съм свързан с традиционната левица, то е по идейни и духовни причини – заради Ботев, заради Георги Кирков, заради „чучулигите“ – първопроходци на социалната идея, които прокламират братство, равенство, свобода, солидарност… Но като представител на гражданската квота имам и други намерения и идеи. Следвайки и отстоявайки програмата на БСП – „Визия за България“ (разумна, добра, може би най-добрата програма за политическо действие), без да излизам от нея, аз
мога да се опитам да съдействам, да работя за диалог между разумните хора в различните политически сили
Само с крясъци и крамоли не може да се управлява държава дълго време. Моето мнение е, че трябва да се намерят разумни хора, които да разговарят за приоритети, за цели, за стратегическа перспектива на България, не за 4 години, а за поне 50 години напред. Дай Боже, в следващия парламент да има от всички политически партии такъв тип разумно мислещи хора.
Относно приоритетите, имаме няколко теми, които са безапелационни – култура, образование, здравеопазване, българската земя и възраждане на селското стопанство. Икономиката по-бавно се възстановява, тя бе разгромена в началото на прехода. Но има сфери като селското стопанство, които бързо могат да се възродят. Може да се говори и за национални стратегии, които не са идеологически индоктринирани, а са в областта на националната сигурност. Да, ние сега сме в НАТО и в ЕС, но това не означава, че трябва да се изправим срещу предишните наши приятели. За да докажат своята нова правоверност, някои днешни български политици, плюят и ругаят предишните ни освободители – Русия, православието… Това е доста глупаво и скверно. Можем да имаме нормални и добри отношения и с Русия, и с Турция, и със страните от ЕС. Ще дам пример със страните от Вишеградската четворка, които имат разумно, прагматично отношение към Русия и към други страни извън ЕС. Толкова ли е трудно и ние да проявим характер и гръбнак?
Вярно, че сме членове на ЕС, но можем да имаме малко по-достойна външна политика
Ако говорим за енергийната политика на България, там също е пълна катастрофа. Пропуснахме много възможности, но може би не всичко е загубено. Но и тук трябват разум и гръбнак.
Смятам, че има поне 7-8 сфери, в които нашите политици трябва да намерят общ език, консенсус. Да подпишат харта, макар че звучи илюзорно и романтично. Да седнат, да разсъждават – за национални интереси, приоритети. Онези, които имат характер, няма да се уплашат. Нали затова са народни представители. Ако са достойни, трябва да защитават висшите национални цели.
– Вашата собствена визия – как може да се повиши авторитетът на българския парламент?
– Както вече споделих, зависи от разума на хората, които ще влязат в парламента, от способността им да разговарят помежду си смислено, а не с крясъци и попържни. Ще е катастрофа, ако и следващото Народно събрание е като сегашното. Не знам дали имаме и физическо време за поправяне на белите, които нанесоха редица парламенти през тези над 30 години преход. Пак ще акцентирам – не става дума за това дали едни са по-виновни, а други по-малко виновни. Всички са виновни. Както и другите, които са били извънпарламентарна опозиция и цялото общество, което през годините си е мълчало, или се изплашило, или пък е казало – да правят каквото си искат. Няма как отвън да дойде някой да ни оправи кашата, ако ние сами не го направим. Трябва да се събуди българското общество. Години наред се говори за гражданско общество, но не виждаме такова. Като изключим онези протести миналата година, които бяха от лятото до зимата, но те бяха само наченки. Бяха и манипулирани, и използвани, и не получиха тази енергия и краен резултат, който искаме. Точно затова има 40-50% напълно отчаяни хора, които не искат да гласуват, те са обезверени.
Политиците трябва да се замислят какво да се направи, за да се върне доверието на тези над 50%
Според мен, главният проблем е моралната криза. И той няма да се реши с предизборни лозунги, обещания, демагогия. Това е тежък и сложен процес. Трябва всички политически сили да направят нов обществен договор. Не е възможно да се преодолеят тези колосални противоречия и дисонанси, без някакъв тип нов обществен договор, дори за кратък период, и едно програмно правителство, не доминирано от партийни подставленци, а от компетентни, безкористни хора. Трудно е да се намерят такива, но, дай Боже, да ни се случи…
NBP.bg. Радослава РАШЕВА
