Новостроящият се храм „Св. прмчк Игнатий Старозагорски“ в квартал „Самара“ ще получи при откриването си частица от мощите на светеца. Скъпият дар ще бъде донесен от светогорския манастир „Св. Пантелеймон“. От 6 до 8 октомври 2014 г. мощи на светеца бяха изложени за поклонение в старозагорските храмове „Свето Въведение Богородично“ и „Св. прмчк Игнатий Старозагорски“. Благочестивото дело беше свързано с 200-годишнината от мъченическата смърт на Св. Игнатий. Добре е на Трети март да се поклоним пред подвига му. На 8 октомври 1814 г. светлият син на Стара Загора, вече постриган за монах в Атон, се явява пред турския съдия в Цариград. Хвърля на земята зелената чалма и изповядва истинската си вяра: в Христос – истинския Бог и Създател. Осъден е на смърт чрез обесване. Григорий, придружителят му от Света гора, успява да откупи мощите му и да ги върне на полуострова.
Честваме Трети март. Свеждаме глави пред светлата памет на загиналите за Освобождението на България от турско робство. Вдигаме чела за гордия ден на Отечеството.
Днес не можем да видим с очите си кървавите боеве за Стара Загора под Самарското знаме през лятото на 1877 година. А в тях се коренят победата в Руско-турската освободителна война и Освобождението.
Не можем да видим с очите си озверелите пълчища на Сюлейман паша, наранили до смърт богатия, просветен и красив 8000-летен град на Тракия. А той може би щеше да бъде столицата на нова България.
Не можем да видим с очите си над 14 500 свидни жертви, православни християни. А някой се опитва да ги преброи, пресмятайки колко черепа се събират в една каменна урна.
Не можем да видим с очите си изтерзаните останки на изпепеления град. А нефелни български историци със соросоидна патерица „подсказват“, че пожарът се е разбушувал унищожително едва ли не от ракията и мастиката в мазетата на старозагорци.
Не можем да видим с очите си и героите от епопеята на Шипка. А да превърнеш и телата на загиналите в оръжие срещу поробителите – каква по-голяма вярност към съратниците и Отечеството…
Не можем да ги видим с очите си, но можем да ги видим със сърцето си. Както се казва в една велика книга за деца и възрастни – истински се вижда само със сърцето.
Затова нека гледаме със сърцето на всичко, свързано с народната свяст. Тогава и вероятността разумът да спи е по-малка. А сънят на разума ражда чудовища.
Чудовищно е да гледаме на гордия завет на дедите ни като на спирка на завет. Животът на всеки свестен българин не е спирка, а път. Няма значение къде живее и работи по света. Важното е България да е в него. В сърцето му.
Заслужава поздравление старозагорският кмет Живко Тодоров за идеята с празничното шествие на Трети март. По 3-километровия път от центъра на православния град-герой до каменното Самарско знаме воини, ученици, граждани ще пренесат 300-метров национален трибагреник.
Нека на Трети март да развеем българското знаме! Но нека бъдем достойни за него всеки делник. И знамената, и хората израстват в делниците. Затова някои от тях стават празник.
Честит Трети март, сънародници!
НБП – Празнична поща – Светлина за България, Петър ДРАГИЕВ
