В навечерието на националния празник 3 март попитахме млади старозагорци за тяхната визия за бъдещото развитие на България. Представяме ви отговорите на Радослав Балкански, Сиана Сивова и Николай Влаев.
Радослав БАЛКАНСКИ, 11 клас, ППМГ „Гео Милев“, кмет на Млада Загора: Да спрем да бъдем „ние“ и „те“. Да вярваме, че можем
Когато мисля за това каква ще бъде България в бъдеще, всичко, което мога да се запитам, е къде отиваме и какво искаме да оставим на нашите деца. Въпросът не е само политически или икономически. Той е дълбоко личен. Защото България е повече от територия – тя е дом, памет, надежда.
Мечтая за една България, в която младите намират смисъл да останат, вместо да емигрират. Където талантите срещат поле за изява, а не погледи, пълни с пренебрежение и недоверие. Искам да виждам улиците пълни със смях на деца, вместо изоставени села и затворени училища. България има всичко – история, култура, природни богатства, красиви и интелигентни хора. Но твърде често ѝ липсва нещо, което ни е съхранило през многовековната ни история, нещо, което дълги години е давало смисъл за живот на предците ни – вярата; вярата, че можем повече, вярата, че заедно можем да постигнем много. Аз вярвам, че заедно можем да направим много неща и да променим реалността към по-добро.
Представям си България като страна, в която хората се събуждат с усмивка, със знанието, че животът им има истинска стойност. Не защото проблемите им не съществуват, а защото са убедени, че могат да променят света. Виждам улици, по които хора вървят с вдигнати глави, необременени от тревогите на ежедневието, но издигнати от самото усещане, че принадлежат на държава, която ги уважава. Бъдеща България е място, в което децата израстват безпрепятствено, без перспективите да бъдат ограничени от неравностойни възможности. Те са научили не само от книгите, но и от живота – да бъдат смели, любопитни, да творят. Техните учители са повече от преподаватели, те са мотиватори. Виждам България, в която възрастните хора не са пренебрегнати. Те не са само остатъци от историята, а носители на мъдрост. Това е България, която не се страхува да мечтае.
България може да бъде модел на страна, в която традициите се почитат, но бъдещето не се забравя. Защото свободата е реалност тук, не само дума. Където хората се усмихват, не защото трябва, а защото има за какво. Това не е утопична България. Тя е възможна. Но само ако я изградим заедно. Ако спрем да бъдем „ние“ и „те“. Ако вярваме, че можем.
Сиана СИВОВА, 11 клас ГПЧЕ „Ромен Ролан“, зам.-млад кмет на Млада Загора: Нужни са иновативни решения и желание за промяна от всеки гражданин
Като човек, който от доста време е ангажиран с теми, свързани с подобряването на средата за младите и като цяло на България, смятам, че страната ни има огромен потенциал, който може да бъде постигнат. Хората на нашата нация са едни от най-талантливите и колоритни личности, с много живец и иновативно мислене. Но, за жалост, смятам, че възможностите, които в момента ни се предоставят на наша територия, не задоволяват нуждите ни за развитие. Затова предпочитаме да предприемем неприятния, но по-практичен избор, а именно – чужбина. За да предотвратим това, трябва да инвестираме качествено в образованието. Като направим средата по-комфортна и благоприятна, хората сами ще искат да се възползват от подкрепата.
С навлизането на нови тенденции в академичната сфера би било хубаво образователната ни система да претърпи промени, които да я свържат по-тясно със задачи, развиващи не само способностите ни за пресъздаване на информация, но и за критично мислене и лидерство. Ако това стане, нашите млади хора ще бъдат по-добре подготвени и по-мотивирани да се конкурират на световната сцена, прославяйки името на държавата ни.
Но за да задържим тези талантливи млади хора в България, не е достатъчно само да подобрим образованието – трябва и да върнем доверието в институциите. Ако гражданите участват в обществения живот – не само чрез гласуване, но и чрез инициативи, доброволчество и социални проекти – и видят позитивен отзвук от властимащите, като получат повече възможности за включване в процеса на вземане на решения, ще имаме по-демократична и динамична държава. По този начин ще достигнем нива на прозрачност и ефективност в управлението, каквито никога не сме имали досега. Ако институциите работят в интерес на гражданите, а не на отделни групи, доверието в държавата ще се върне, което е ключово за стабилността и развитието й.
Като говорим за тенденции, нещо, което започна да се установява и вярвам, че ще допринесе за успешното развитие на държавата в бъдеще, е фокусът върху зелената икономика. Чрез нея, активна дипломация и правилната тактика можем да се представим като надежден партньор в ЕС, като с това привлечем повече инвестиции и възможности. Европейските средства и международните партньорства могат да бъдат катализатор за икономическия ни растеж, правейки България лидер в региона на Балканите.
Много бих искала да видя една България, в която младите хора виждат бъдеще, а не загубена кауза – страна, изпълнена с възможности и шансове за сбъдване на мечти и цели. Някога България е била велика, но за да се достигне това отново, са нужни иновативни решения и желание за промяна от всеки гражданин. България може да бъде модерна, просперираща и уважавана държава, ако работим заедно за нейното развитие. Разбира се, това е моята визия, а дали ще се сбъдне – само времето може да покаже…
Николай ВЛАЕВ, 12 клас, ГПЧЕ „Ромен Ролан“, член на клуб „Млад журналист“ към ЦПЛР-Стара Загора, стажант-репортер в НБП: Българите да бъдем по-обединени, отколкото сега
Бъдещето на нашето отечество България си представям с по-добра политическа система, която да отговаря на мисленето на нашето поколение. Освен това, се надявам всички ние, българите, да бъдем по-обединени, отколкото сега. И да не забравяме, че ни свързва нашата обща история, култура и стремеж за по-добро бъдеще на България. Не случайно е измислен и девизът „Съединението прави силата“.
NBP.bg
