Балетната постановка „Гето“ на Държавна опера-Стара Загора дава нов колорит в нейния репертоар и предизвиква особен интерес от страна на публиката. Идейната страна на понятието „гето“ идва още от средните векове и е свързано с квартали, населени само с евреи и е запазено в страни, където съществува расова дискриминация. На сцената на Старозагорската опера идеята за гетото добива по-широк смисъл със средствата на танцовото изкуство. Тук в широки сценични танцови форми и картини се извежда идеята, че животът с неговите проявления е общочовешки с енергията в човека да постигне щастието като благодат за тялото и за душата. В затвореното пространство на гетото, населено само с евреи, квартал или място, определено за инородно население в страни с расова дискриминация, не изневеряват на живия живот.
Гетото на сцената блика с емоцията, че колкото и външният свят да дебне със своите погроми, нечовешки отношения, постановката в идейната си част дава превес на човешката страстност и щастието от живия живот. Хореографът Марио Пиаца изповядва: „Имах потребност да създам балета „Гето“, защото за мен тази дума има хиляди значения. По дефиниция гетото е място на ограничения, а в моя балет то е място на свободата, където хората могат да се срещнат и да живеят в мир. Мисля, че България е такова място и мисля, че в този театър, в който са събрани хора от различни части на света, е най-доброто място, където да поставя този балет сега. Защото в този микрокосмос, какъвто е театърът тук, аз виждам концентрация на човечност, която може да е метафора на човечността в света по принцип“.
Трогателна е тази изповед на хореографа с оценката на творческия му подход, въодушевен от срещата му с една необикновена балетна трупа. В края на спектакъла на 12 февруари 2020 г. публиката стана на крака и с нескрит възторг с дълги ръкопляскания възнагради създателите и артистите на сцената.
И отново се връщаме към балетната трупа. Тя е уникално творческо съдружие, водено от голямата Силвия Томова, художествен ръководител и творчески организатор на трупата на Държавна опера-Стара Загора. Нещо повече – неин вдъхновител.
Не бихме могли да отбележим имената на всички изпълнители в постановката „Гето“- те са 35 души на сцената, с творческото вдъхновение на танцьори от 11 народности, което ще рече: от целия свят. Уникално! Отново трогателно звучат и следните думи на хореографа Марио Пиаца: „Поисках от танцьорите да са във връзка със сърцата си. Точно това е концентрацията на човечност. Моето „Гето“ е едно отворено гето, то пресъздава срещата на всички видове култури, идващи от целия свят, това е едно гето с отворени врати“.
Марио Пиаца доведе нещата от своя необикновен разказ с майсторството му не само в сценичното откриване на един друг човешки свят на извоюваното щастие, но и на брилянтните отношения в творческия състав. С майсторството и подготовката на артистите от балета се постигна ефектът на безпрецедентна сценична картина, в която човешкото тяло, духът на изкуството съжителстваха в една сплав, в едно цяло. В ролите на главните герои Сара и Давид изградиха своя очарователен танц Анелия Димитрова и Фредерико Пинто. Великолепната Ромина Славова в ролята на Душата, публиката преоткри финеса и емоционалния привкус в танца на балерината. Томоки Ишиго в ролята на Равина спечели симпатиите на зрителите, които многократно го аплодирха. Останалите балерини и балетисти на сцената създадоха със своята енергия и финес необикновени картини и емоционални състояния в едно изкуство, което граничи с вълшебството и очарованието в сценичните картини с красотата на човешкото тяло и нескритите емоции. Необикновена трупа! Необикновена постановка!
Магическото изкуство и живото човешко тяло са в една сплав.
NBP.bg, Донка ЙОТОВА
