NBP.bg подробно информира за празника-премиера на трите тома на поредицата „Стара Загора: 100 портрета +“, събрал на 29 октомври герои, съавтори, приятели и почитатели в залата на Културен център „Стара Загора“. В навечерието на Деня на будителите това беше красивата емоционална кулминация на Есенните литературни дни и истински апотеоз на постиженията на забележителни творци в областта на образованието, науката, изкуството и културата.
Сега публикуваме словото на отговорния редактор на поредицата Петър Драгиев, произнесено на празника.
Ако първото признаково, същностно име на тази поредица от три книги е ИЗПОВЕДНОСТ, то второто е КУРАЖ. Всички си давате сметка в какви години беше реализирана тя. Последните три години. Няма да се впускам да говоря за болести, за инфлация, за война. Всичко това не е покрай нас, то минава през нас…
Искам специално да благодаря на човека, който даде идеята за тези три книги – това е кметът на Стара Загора Живко Тодоров! Искам да благодаря на Станимир и Виктория Стоянови! Искам да благодаря на Милена Желева, на Ваня Сотирова, на Диана Атанасова от Общината. Те не бяха просто съпричастни, те бяха всекидневно с нас, творческия екип, за да бъде реализирана поредицата точно в това сложно време.
Най-много искам да благодаря на нашите герои, тези 100 (всъщност станаха 101; затова последната книга е „Стара Загора: 100 портрета +“) – тези 101 души, които са
част от великолепната енергия на Стара Загора преди, сега и в бъдеще!
Сред тях са легендарни доайени в своите области като проф. Минко Балкански, акад. Александър Петров, Павлина Ташкова, Пейчо Гайдаров – тези чудесни старозагорски учители, Снежана Дескова, Васил Михайлов, Красимира Колдамова, Анна Томова-Синтова, Крум Георгиев, проф. Валентин Старчев…, и стигнем до впечатляващи млади таланти като доц. д-р Димитър Желев, Анелия Димитрова, Петър Койчев и Гордан Коев.
Тази поредица от книги е КРЪСТОПЪТНА поредица. По нещо ми напомня за ХАН, ама като Йовковия Антимовски хан. Първо, защото е препълнена с вълнуващи човешки истории. И са повече от седем – 101 са. Второ, както Йордан Йовков пише: „Ханът на Сарандовица в Антимово не беше само на кръстопът, а на едно място, дето се пресичаха много пътища“.
Ето, такава кръстопътна е нашата поредица.
Много пътища се пресичат в нея
Има много табели с имена на този сложен кръстопът. Но не стърчиопашки, които се мятат по вятъра, а с реални и ясни посоки. Има табела, на която пише „ФРАНЦИЯ“, и тя ни води към проф. Минко Балкански и към Мария Узунова – изследователката на рака. Всъщност там, където пише „ФРАНЦИЯ“, отдолу с не по-малки букви може да пише „ОРЯХОВИЦА“. Защото в родното си село проф. Балкански направи чудесен дом за младите бъдещи световни учени… Има табела, на която пише „ГЕРМАНИЯ“, която ни води към Анна Томова-Синтова и Мая Дългъчева. Има табела „АНГЛИЯ“, която ни води към Десислава Стефанова и нейния уникален Лондонски български хор. Има табела „ШВЕЙЦАРИЯ“, която ни води към Антон Димитров, към ЦЕРН, към Големия андронен колайдер. За табелата „СОФИЯ“ няма да говоря, няма да ми стигне времето…
Доказателството, че Стара Загора е Центърът на Вселената, все още предстои. Аз мисля, че то ще настъпи категорично, когато един ден
скулптори от планетата Дюн ще долетят на Земята
за да участват във Фестивал на пясъчните фигури в Стара Загора, създаден тук заради авторитета на Ани и Георги Златеви – герои в трети том.
Но пък за сметка на това нашата поредица е категорично доказателство, че Стара Загора е център на света. Защото всички герои от трите книги, включително и тези, които работят тук, са световни посланици на града на липите с качеството на това, което правят! Няма значение какво е то – дали е в сферата на науката, дали е в сферата на изкуството, на културата, на образованието.
И между героите в трите книги има кръстопътни срещи
Ще посоча само няколко примера.
На 14 години Мария Донева издава първата си стихосбирка с „много великодушен предговор“. Това е цитат, това са нейни думи. Предговорът е от Таньо Клисуров. Мария е героиня във втория том, а Таньо Клисуров е герой от първия том.
Друг пример. Стефан Вълдобрев е възпитаник на Детска градина „Кипарис“ с директор Мая Нейчева. И двамата са герои на поредицата. Но по-интересното в случая е, че по-късно Стефан Вълдобрев прави химн на детска градина „Кипарис“.
Колко са у нас детските градини с химн?
Пенка Ялъмова е директор на II ОУ „Петко Рачов Славейков“, а Валентин Дончевски е учил там. Той пък прави герба на училището. И двамата са герои на поредицата.
Големият наш физик акад. Александър Петров говори в своя документален разказ с респект за доц. Алексей Стоев, директор на Астрономическа обсерватория „Юрий Гагарин“. Хубави думи за него казва и Антон Димитров. Виждате как се преплитат мненията на трима физици от три поколения – не просто с комплименти един към друг, а със същностни думи на признание.
Има и своеобразни индиректни срещи. Една от тях ми е особено скъпа. Долу-горе по същото време, когато Койна Русева спечели „Икар“ за магнетичната си роля на Воланд в спектакъла на Николай Поляков, Анелия Димитрова прави фурор, танцувайки Маргарита в „Сънят на Пилат“. Трябва ли да припомням, че и двете произведения са по великия роман на Булгаков „Майстора и Маргарита“!
Дойде ред да издам една малка тайна: аз, всъщност, съм голям лъжец, предлагайки това заглавие на поредицата – „Стара Загора: 100 портрета“. Не само защото станаха 101, а защото в широкия смисъл на думата
героите в тази поредица не са 101, а са 2835
– направих си труда да ги преброя. Толкова имена се споменават в документалните разкази на героите ни, на нашите същински автори. Ама не просто се споменават – те са участници в тези разкази, те са участници в живота, в работата, в мислите, в мечтите, във всичко, което преминава през нашите герои. През тази изповедна роля, която са приели, ставайки участници в книгите.
Ако поредицата трябваше да има трето признаково, същностно кратко име, то трябва да е РАДОСТ. Тук вече стъпвам на познатата антична мъдрост:
„Сериозната работа е истинска радост“
Не говоря за работата на екипа – вие забелязахте, че не казах нито едно от имената на скъпите ми колеги журналисти, които бяха съавтори през тия три години на знаменитите ни герои. Казвал съм ги много пъти и те няма да ми се сърдят сега.
Сериозната работа е най-вече на хората, които в това сложно време приеха да излеят себе си в своите разкази по един безкрайно откровен и може би затова толкова убедителен начин. Ако поредицата има успех, той се дължи най-вече на тях.
И накрая – през тези три години, за съжаление, си отидоха трима от героите на нашите книги. Прекрасният художник доц. Злати Златев, писателят Стойчо Маджарски и диригентът Веселин Ненов. Отиде си и нашата колежка, журналистката от Радио Стара Загора Диана Абрашева. Искам с това да завърша – да ви помоля да ги аплодираме и те да останат при нас с НЕЗАБРАВА! Както ще останат и в трите книги.
