По повод 30 години от 10 ноември 1989 г. потърсихме равносметката за трите десетилетия чрез материалите на 22-ма изявени старозагорски журналисти. Всеки от тях сподели своята визия за: постиженията, пораженията, предизвикателствата.
Получихме пъзел, който се постарахме да сглобим в обща картина. Равносметката стана пълнокръвна като самия живот. В нея има – надежди и разочарования, успехи и поражения, плюсове и минуси, върхове и падове… Виж ОЩЕ ТУК>>
ТВ репортаж с Райчо Гънчев
Една сутрин цяла нация се събуди, окъпана в надежди и тръпнеща в очакване за ново, светло начало. За неизследваните хоризонти отвъд желязната завеса.
И започнахме отначало…
Или поне така си мислехме. Всъщност начало имаше, имаше и то какво. Задвижвано от мощния тласък на общественото недоволство и подкрепяно от порива на младостта и дръзновението на едно поколение, което израсна в очакване на по-доброто бъдеще. Същото това поколение, чието детство остана затворено в предишния, отричан ред, но което яростно мечтаеше само да определя посоката си.
Тогава се научихме да разбиваме стереотипите, даже беше някак естествено да го правим с глава, ей така, по бунтарски.
Някъде по същото време стана ясно и че някои неща могат да се случват и извън столицата.
Годината е 1995. София вече си имаше първите частни, телевизионни проекти, но в провинцията те се брояха на пръстите на едната ръка. И тогава комбинацията от зараждащата се пазарна необходимост и търсещият дух на неколцина ентусиасти създадоха първия новинарско-публицистичен проект в мрежата на Кабелния оператор „Верея“. Той беше далеч от съвременното разбиране за цялостен медиен продукт, но позволи на старозагорци да се почувстват някак важни, защото по телевизията дават тяхната улица, махалата, в която са израснали, и най-важното можеха самите те да кажат какво мислят.
Като всяко начало и това не беше лесно. Всичко се случваше в движение по метода проба-грешка и после пак от начало, но ентусиазмът и мисълта, че се слага началото на нещо смислено и важно за обществото крепеше процеса.
После дойде времето, в което всичко беше факт, само ако се е случило пред камера, а най-солидният аргумент в нечий спор беше „абе казаха го по нашата телевизия“. Времето, когато микрофоните бяха с кабел, а виртуалната реалност-утопия.
Така малко по малко общественият живот във всичките му измерения – в квартала, града, региона, се премести на малкия екран. А ентусиастите постепенно се превръщаха в професионалисти, изстрадали всяка малка победа в името на обществения интерес или на дребната житейска справедливост.
Всяка трудност беше предизвикателство, а пораженията просто препятствие.
А равносметката ще оставим на идните поколения.
NBP.bg
