Президентът Георги Първанов (2002-2012) представи новата си книга „Пътуване към паметта – разкази за политиката“ на 9 юни в Регионална библиотека „Захарий Княжески“ в Стара Загора.
В книгата са поместени разкази за периода на прехода и бурните политически години от модерната история на България. Авторът разказва как са се взимали решенията, определяли бъдещето на България, какво се е случвало зад завесите при кризисни ситуации и какво преживява човекът, който казва „да“ или „не“ в тежките моменти за страната.
„Пътуване към паметта“ е книга за основните проблеми на прехода, така както съм ги видял и за които имам документи. Причината е, че както мнозина наши сънародници съм неудовлетворен от нивото на българския политически дебат и смятам, че в последните 30 години се случиха неща, родиха се идеи, които могат да бъдат катализатор на един нов дебат. Книгата е повече документална, отколкото мемоарна, тя не е хроника на политическата ми дейност. По-скоро е опит да се пресъздадат събития, да се анализират процеси, които намирам за важни, а може би и за определящи българското развитие в годините на прехода. Зная, че има и други от съществено значение, в които обаче не съм пряк участник, за да кажа нещо значимо. Сигурно на моменти съм писал субективно. И това вероятно не е само инстинктивен, емоционален отговор на стотиците хули и несправедливи писания по мой адрес. Мисля си обаче, че имам предимство пред опонентите – с многобройните документи, които само частично съм обработил. А последната дума ще имат историците“, споделя авторът. Моята клетва е в името на националното помирение и съгласие. Помирение, при което всеки ще поеме своя дял от националната гордост и болка. Нека и ние най-после да признаем правото и дълга на всеки по своему да е обичал Отечеството и да оставим историята да даде своята обективна оценка, казва още Георги Първанов в книгата си.
Преди срещата със старозагорската публика, Георги Първанов отговори на журналистически въпроси.
– Г-н Първанов, как ще коментирате актуалната политическата ситуация в България и предстоящия предсрочен парламентарен вот?
– На предстоящите избори хората ще имат тежката дума. Сигурен съм, че те ще ни поднесат сложна ситуация, която повече от предишния път ще изисква преговори, компромиси. Ако и сега не се състави правителство – по-добре да си ходим!.
– Вашето мнение по темата, която е от особено значение за Старозагорски регион – бъдещето на комплекса „Марица изток„. Когато бяхте президент, говореше ли се за неговото затваряне?
– Дискутирали сме екологичната среда в региона по различни поводи, включително и по повод на комплекса „Марица изток“. Но темата в момента е актуална в контекста на онова, което европейските ни партньори налагат като директиви. Опасявам се, че ние сме изпуснали момента да се преборим за съхраняването на комплекса като един от основните енергоизточници за страната. Ще бъде трудно. Лошото е, че както по някои други въпроси, както македонския например, ние нямаме съюзници. Само няколко държави в Европа отстояват нашата позиция. А пък сегашните ни политици, засега не успяват да проявят характер и да се наложат по тези актуални теми. Трябва да направим всичко възможно, за да удължим живота на комплекса. Това е предмет на сериозни преговори, на договорености, на компромиси от наша страна в други сфери. Давам си сметка, че това е комплекс, без който българската енергетика не може. Особено на фона на очертаващата се катастрофа на проектите от някогашния „Голям шлем“. Ако геостратегическата обстановка е такава, ще трябва да договаряме електроенергия от съседите ни на Балканите. Не е приятно да се каже, но някой трябва да изрече лошите вести.
– Не закъсня ли консолидацията вляво?
– Закъсня, но по-добре късно, отколкото никога. Освен това и ръководствата на партиите трябваше да изстрадат няколко поредни загуби, даже на моменти тежки поражения в моралнополитически смисъл и да се върнат в онази идея, която реализирахме преди двадесетина години, и за която аз съм разказал подробно в книгата си. Когато става дума за лява консолидация, аз съм максималист. Коалицията, която аз и моят екип направихме преди двадесетина години, беше от 16 партии. Не става дума само за броя, важното е, че обхванахме целия политически спектър – от социалдемократите, които гравитираха към центъра, през земеделците, социалистите, до комунистите, които бяха крайно леви. И сега ми се иска да е така. Съжалявам, че се поразпиляха. Не искам да търся вината, но искрено се надявам в тези дни да има вътрешна консолидация.
– Остана ли нещо неизказано в книгата Ви?
– Казал съм си всичко, ако става дума за значими и мащабни събития. Спестил съм
някои моменти, които можеха да дадат повече обем, но книгата и без това стана
голяма. Тези теми, които съм анализирал и разказал са основното, което съм
запомнил, и се надявам и хората да запомнят за мен.
Имах симпатичната идея да събера и някои жълти писания и да ги издам в отделна книга, но мъдри хора ме посъветваха да не разбунвам кошера.
Любопитен момент е също, че пазя над 250 менюта от обеди и вечери с държавни глави, премиери, крале, които сами по себе са произведения на изкуството. Те са с много бележки, които съм си водил в хода на разговорите. В книгата съм разказал и 2-3 случая от тези срещи. Например, с Джордж Буш, който беше много колоритен.
– Навремето се говореше много за ловните Ви подвизи?
– Нямам ловни подвизи, но не крия, че това хоби съм го упражнявал през годините. Все пак най-добрият ми спомен е от една вълчица, която отгледахме от двумесечно бебе и която до ден днешен е жива, вече 12 години и повече. В момента се намира в държавно горско стопанство.
NBP.bg
