В зала „Байер“ в Стара Загора гостува международната колективна изложба „Своеобразие“, в която участват над 40 съвременни творци от цял свят. В изложбата са включени двуизмерни творби, инсталации и интерактивни проекти. Тя се организира от френската асоциация Loft. Куратор на изложбата е старозагорката Лора Азза. От 10 години тя живее в Страсбург, Франция, и е член на тази асоциация. В нея членуват и Димитър Димов и Михаил Желязков, също куратори и участници в изложбата.
Лора Азза разказва, че от името на тази асоциация те вече четвърта година организират изложби и културни събития във Франция, Германия, а сега и в България. Асоциацията е създадена да форматира култура и да стига до по-широк кръг от хора. В нея, споделя Лора, всеки един от нас има лична практика, но общо работим в екип. Например, аз рисувам, занимавам се с фотография, инсталации, заедно с Димитър имаме общи проекти. Тримата сме заедно във Франция и заедно организираме тази изложба в Стара Загора. В нея са показани творби на автори от Канада, САЩ, Русия, Италия, Швейцария, Франция, Германия, Иран, Турция и др. Ние сме не само организатори на изложбата, но и жури.
Моето творчество е много различно – рисувам, снимам, правя инсталации, според това как се чувствам, как се усещам, какви вдъхновения са ми дошли. Завършили сме ГПЧЕ „Ромен Ролан“ с първи език френски. В Страсбург ни приеха във факултета по право с икономическа и правна специалност. Преориентирахме се в различна сфера – в изкуството, споделя Лора.
Ето какво разкрива тя за своята картина „Елементи“ – живопис: „Елементи“ отразява личната психоанализа, в която аз самата навлизам. От една страна тънката нишка, свързваща бавната, пипкава работа, а от друга – импулсивното динамично разливане на цветове, на емоции“.
Като творчески възглед съмишлениците в асоциацията настояват за термина съвременно изкуство, с включването и на архитектура, дизайн, мода в своите творби. Това са автори, различни като психология, умения, творчески възгледи. Колкото и да са абстрактни, те успяват да се измъкнат от играта на случайното. Защото тук всяка от творбите носи артистизма на автора, някаква нескрита свенливост в реакциите на това поколение. Колкото и да ги обединява всеобщият космополитизъм, генното ядро се проявява по някакъв начин в творбите, независимо в коя страна е роден или пребивава авторът. Тук не е трудно да се долови дали от колорит, или от своеобразна фигуралност, дори от картините в размерите на някогашните пощенски картички с усещането за безвремие и тревожност.
Стремежът за ограничаване на по-традиционните похвати в изкуството с даване път на инсталации, видеоизкуство, различни похвати в рисунката или графиката все още се люлее в пространството от това дали публиката ще ги хареса и ще ги приеме. Винаги е така на кръстопътя в публичното харесване.
НБП, Донка ЙОТОВА