Не по непосредствения пример на баба Недка, но абсолютно безкористно млади хора също са съпричастни към тукашната общност. Такава е Ивелина Кедикова. Упоритата и дейна червенокоска е създател на фейсбук групата на Колена. Основахме я, когато обмисляхме с моя съпруг да дойдем да живеем тук за постоянно, споделя тя. Започнахме да търсим в социалните мрежи дали има други семейства като нас, с деца на възраст горе-долу на нашите, за да има с кого да си играят. Семейството се насочило към Колена, защото съпругът е с тукашни корени. И на двамата не им харесва в града – заради повечето шум, неудобствата с паркирането, прекаленото струпване на хора. Най-много ме дразнеше, че всеки родител трябва да отдели специално време, за да заведе детето си в парка, където пък не се създават трайни приятелства. Много сме щастливи, не мога да си представя да ми се наложи да се върна обратно да живея в кутийката в града, казва Ивелина.
Децата ми – едното на 6, другото на 9 години, цяло лято са били навън, имаха възможност да карат колелета, да ходят на реката, да ловят попови лъжички, жаби, да се катерят по дърветата. Заедно караме колелета, ходим в гората на походи, събираме билки, уча ги на билкарството. Ходим из нивите, запознавам ги и със зърнените култури. Надявам се да растат и да са щастливи тук, казва още Ивелина.
Семейството се установило за постоянно преди година, и тя признава, че откриването на хора с тяхното мислене не е било лесно. Реално на празника на селото се запознах с повечето хора, казва тя. Покрай децата – с техните родители, те направиха комуникацията между нас. В къщите наоколо са възрастни, както е другаде по селата. Затова създадохме фейсбук групата, като, разбира се, информирах кмета, че не е с цел хейт, а да си бъдем полезни и да се случват хубави неща в общността. Групата се превърна в огромен успех, почти цялото село е вътре. Комуникира се, качва се полезна информация. Например, запознахме се с момичето, което отваря църквата. Пише ни кога може да се посещава, тя пък се оказа талант за правене на торти… Всички имат различни опитности. И аз като млад човек мога да попия тази опитност, споделя Ивелина.
За коледно-новогодишните празници е в ход идея за коледен базар, в който да се наберат средства за закупуване на кош за баскетбол. Към кмета е отправена молба да пусне заявка към Община Стара Загора за предоставяне на бетонни маси за тенис – тук не само деца, но и възрастни обичат да играят. Бихме искали и да обособим стая в кметството, където да се събират през зимата, с настолни игри, карти…Съвременните тийнейджъри са доста различни и ако трябва да бъда честна, това са новости за мен, споделя Ивелина. Но когато нещо е стойностно, смятам, че няма значение от възрастта и поколението, казва още тя.
Тийнейджърите искат да бъдат коледари, но се оказва, че нямат носии. В читалище „Климент Охридски“, доколкото си спомням, дават под наем, обаче тия пари трябва да дойдат от общинския бюджет или ние трябва да ги съберем, обяснява трудностите Ивелина. Като се освободя от ремонта у нас, ще имам повече свободно време. Тя самата развива и частен бизнес в Стара Загора. Старая се и се опитвам да активирам хората, но те са по-затворени. Трудно поддават и си мислят – „Тя дали не иска нещо от нас, защо го прави?“. Бях им отправила едно предизвикателство – всеки да качи в групата някакво по-екзотично растение, с което се гордее в градината си. Никой не го стори, бях само аз (Ивелина отглежда екзотични сортове люти чушки, сред тях „Каролина Рийпър“, едва наскоро изместена от първото място в света, според Гинес). Трудно се случват нещата. За празника на селото бяха също много забавни – наредили сме една голяма маса с домашни вкуснотии, да си ги презентираме и да се почерпим. Аз бях направила една туршия, лютивка от „Каролина Рийпър“, други жени се включиха със сладки неща, вино… Наредили сме масата, с табелки съм написала кое, какво, от кой производител… Никой не посмява да дойде. Мислят, че продаваме. Докато няколко жени не се осмелиха.
Колена има нужда от дейни млади хора като Ивелина, най-малкото защото няма читалище и човек, който да организира хората. Но полека нещата тук се случват. Сега например местните активисти са се договорили с децата и имат обещанието им, че съвместно ще боядисат беседката в паркчето. Кметът е обещал да осигури дървен материал за пейките… Знам, че това не е много за хората в града – една беседка, но за нашето село са малки, бавни стъпки, нещо хубаво да се случва, споделя Ивелина.
NBP.bg, Дима ТОНЕВА
