Село Колена е много старо село. Тук е имало живот още от римско време. Намира се на 15 км източно от Стара Загора. В него се събират две малки реки. Приема се, че вероятно името му произлиза от латинското Collina, заради обстоятелството, че римски пътища от района преминават край хълма Медвен и в близост до него се намира римска вила рустика, както и някакво селище, които са получили това название. То остава непроменено чак до османските завоевания на Балканите, когато под влияние на турския език „и“ преминава в „е“. Нойко Колев, който в момента е на 88 години, разказва чутото от свои родственици, че по турско време селото било в местността Градец. Казвало се Гьола. Имало турски махали и няколко български семейства. Като чули за идването на руснаците, турците събрали в плевня българите мъже и настанало клане. Извикали жените да си познаят мъжете по елеците. 
Нахвърляли някои в един кладенец. Преди 20-тина години чистили този кладенец и намерили костите. На Градец останали няколко турски къщи, които постепенно се съборили. Когато турците бягат, от Люляк слизат в Колена семейства и се заселват в селото.
Аз някога съм работил като железничар, разказва още дядо Нойко. Бях подковач, но нямаше много работа и отидох в Стара Загора в Локомотивно депо. Там изкарах 27 години, но винаги съм пътувал до Колена – сутрин и вечер. Селото ни е хубаво. Свикнали сме тук, познаваме се, няма лоши отношения между хората, не сме видели лошо едни от други. Младите идват всяка седмица, имат коли.
* * *
Кметският наместник Мима Колева посреща местните хора и гостите в съвсем малка сграда и още по-малка канцелария в центъра на селото. Сочи масивна постройка насреща – някогашното кметство, с голям салон. Тя се руши, но Колева вярва на думата на старозагорския кмет Живко Тодоров, че тази година ще се ремонтират 2-3 стаи в нея, където администрацията и лекарският кабинет да се преместят.
В Колена е пълно с живот.
Тук-там има къща, която да не е постоянно обитаема
Официално жителите с постоянен адрес са 240, но постоянно живеещите са над 300. Най-възрастна е баба Марийка Янкова, на 95 г. – бодра жена, която продължава да пее из двора.
Коленци имат притеснения заради язовира – частна собственост край селото. Нямаме сигурност! Идва голяма комисия от Пловдивска басейнова дирекция, увериха ни, че е безопасен, но написаха
предписания нивото на водата да се намали с 30%
да няма мрежи на преливника и др., разказва Мима Колева. Те не се изпълняват, допълва тя. Изпускателят е малък за този язовир, единствено в голяма суша нивото на водата се намалява естествено, иначе язовирът е все пълен! Досега не е имало толкова вода, но от известно време сме силно притеснени. Част от селото е сериозно застрашено да бъде залято! И наш репортер видя, че водите преливат. Друго, което местните хора искат, е благоустрояване на улиците, особено 1-2, които трудно могат да се нарекат така и
стават непроходими в дъждовни дни
Нашето село е спокойно, обикновено българско село, споделя Мима Колева. Имаме СОТ, охрана от общината, избирателната активност е учудващо висока – 70%! Климатът в Колена е хубав, през летните жеги е прохладно, през зимата не падат големи снегове. Най-хубаво в Колена е по гроздобер, смята кметският наместник. А най-напрегнато –
в двете седмици, когато дойдат розоберачи
Тук е мястото да кажем, че в Колена отглеждането на маслодайна роза е доходоносен бизнес за няколко семейства. Ние имаме 160 дка, разказва Мария Георгиева. Наши, на съпруга ми Георги и на сестра му Соня. Аз съм снаха в Колена. Когато дойдох преди 38 години, последните розови храсти се виждаха, но умираха.
Първо направихме черешова и вишнова градина
също виреят добре в този край. Сега гледаме рози. Берем цвят и го предаваме на френска фирма. Предварително ни плащат, ето сега са ни привели пари за торове и да плащаме на работниците. Климатът е много добър за розопроизводство, розовият цвят излиза с два дни по-рано от района на Казанлък и е с повече цвят – нашият добив е по 800 кг от дка. Причината е, че
насажденията ни са плътни, няма празно място между тях
и защото се гледат много добре. Очакваме и тазгодишната реколта да е добра.
Мария Георгиева живее постоянно в Колена със семейството си от 11 години. Казва, че й харесва. Хората са много по-човечни, милостиви, разбрани, земни хора. Какво му трябва друго на човек, пита риторично тя. Ежедневието ни е запълнено със земни неща, сочи тя мотичка и прекопаните марулки, цветята в двора. Всички саксии са още в избата, предстои да ги изкарам.
Навремето не знаех как се садят дори картофи
но сега – елате да видите колко разсад имам – чушки, домати, всичко е пикирано.
Сред последните придобивки на село Колена е църквата „Св. арх. Михаил“. Миналата година тя бе изографисана от младата д-р Ваня Сапунджиева. Все още не е официално открита, но в нея вече се извършват кръщенета.
НБП, Дима ТОНЕВА
