Хората в селото мечтаят за видеонаблюдение
Единственият начин да се задържат младите хора в селата, е да има работа, убедена е Станимира Маринова, втори мандат кмет на село Кирилово. За съжаление, преди две години в това китно старозагорско село дърводелският цех е закрит и сега местните разчитат основно на земеделието. Само 11 км делят Кирилово от Стара Загора, затова не са малко хората, които работят в града, а живеят в селото.
Привличат ги чистият въздух и спокойствието
Около 800 са постоянните живеещите, но по постоянен адрес са регистрирани около 400 души. Това затруднява работата, проблемът е общ за всички. Как да искам нещо за повече хора, като се водят доста по-малко, казва кметицата. Споделя, че в неизгодно положение са всички 51 села от община Стара Загора, защото тя не се води селска и това пречи за кандидатстване по проекти и за още много неща, но това може да се промени само по законов път.
„Мислех, че имам силата и енергията да променя света, но се оказа, че не е точно така. Човек зависи не само от собствените си желания и мечти“, така Станимира обяснява решението си да се кандидатира за кмет. Тя е коренячка, млада, добре образована, с много хъс. Очаквала е, че добрата дума, доброто отношение, ще предизвикат същото, но се убедила, че не винаги е така, че най-трудно е да се работи с хора. Но това съвсем не я отказва.
Младата жена е взискателна и критична към работата си
Не обича гръмки приказки, споделя, че не се гордее, но е доволна, че успели да облагородят едно запуснато място в центъра и да го превърнат в приятно и привлекателно кътче, където тя самата почиства, сади цветя, копае. Много се ядосва, когато някой изхвърля боклука накрая на селото, без да си дава сметка, че това е общият дом за всички. Не одобрява и идеята за почистване на България за един ден, защото смята, че трябва да се научим да пазим чисто. И мечтае да видеонаблюдение на възлови места, за да има контрол и да не се замърсява безнаказано.
Проблемите с инфраструктурата са като навсякъде. Осветлението е добро
а поддържащата фирма полага добри грижи. За разлика от много други села, тук функционира само една земеделска кооперация – „Христо Ботев“. Щастливци сме, че земята е окрупнена, това е голямо предимство, казва Станимира Маринова. Пустеещи земи нямаме, почвата е плодородна и се отплаща за грижите. Кириловци казват, че тук се раждат най-хубавите ябълки. На пазара в Стара Загора винаги има опашка пред щанда на кооперацията. Тук зреят и най-сладките череши, а черешовите градини дават хляб на доста хора. В овощните градини има всичко – кайсии, сливи, лозята не отстъпват. Макар и по-малко, отглеждат се и зърнени култури, а в последните години – и лавандула.
Макар и не много често,
в Кирилово се раждат деца, а все повече семейства се заселват
било в наследствени имоти, било в закупени къщи. Училищен автобус кара малките ученици до „Железник“. В някогашното училище се помещава частното училище „Нов век“. Това е цяло щастие, казва кметицата – не се е променило предназначението на сградата, в нея има живот и се поддържа.
Инициатор за построяването на сградата е Стоян Вълев Апостолов – Даскал Стоян, както са го наричали хората. Той е направил много за селото, без да е имал власт в ръцете си. Автор е и на историята на Кирилово. Дъщеря му, Донка Апостолова, разгръща архива му и разказва интересни събития. Роден през 1904 година, баща й прави всичко възможно още по времето на Втората световна война да се електрифицира селото. Работел всеотдайно, увличащо, умеел да организира хората не за частни интереси, а за общото благо. Направил организация, селото е било разделено на махали, всяка си е имала отговорник и събирали мед – стари бакъри и други съдове, водени са бележки, строга отчетност кой колко е предал, дори от околните села са събирали. Никаква помощ от държавата не е имал, дори кметът и попът са му пречели, но не успели да спрат процеса. Наел вагон до гара Елисейна, за да обменят събраната мед и да получат жици. По това време трима души в селото са имали ток, те се съгласили да се използва мрежата им и още
в началото на 1944 година имало осветление за всяко семейство
разказва дъщерята на Даскал Стоян. Без никакви доказателства бил съден по Закона за защита на държавата, уволнен, без право да заема държавни длъжности и лишен от учителски права завинаги. За няколко месеца е бил интерниран в Родопите, където бързо намира приятели сред колегите си.
През 1961 година започнало строителството на училищната сграда. Интересно е, че конструктивните чертежи е направила Донка, по това време вече строителен инженер. Имало напълно оборудвани помещения за трудово обучение, на горния етаж имало общежитие, историческа сбирка.
Пак с активното участие на Стоян Вълев и неколцина „двигатели“, както ги нарича Станимира Маринова, са водени дела, за да се отдели Кирилово от Богомилово и данъците да остават в селото. Това е първа стъпка към водоснабдяването и
още през 1942 година са положени тръби „Mannesmann“
Първите чешми били по махалите, направили и корита за животните.
Донка Апостолова е работила в областта на строителството – била е главен инженер на база за развитие, началник отдел, директор на строителен район. Пенсионира се, но й предложили да се кандидатира за кмет и спечелила поста. По нейно време, в мандат 1995-1999 г., става земеразделянето. Постарах се хората да си получат точно земята, ако нещо не е наред – вината е у собствениците, казва тя. Сега си гледа градинката, радва се на децата и внуците си и продължава да поддържа архива на баща си.
Много й се иска да преиздадат книгата му за Кирилово
Черквата в селото се нарича „Св. Св. Кирил и Методий“, а храмовият празник 24 май е и празник на населеното място. Но по идея на читалищния секретар Радка Рашева от 5 години има още един красив празник – на черешата. Отбелязва се в началото на юни, а тази година са го представили на Фестивала на фестивалите в Габрово. Много игри и забавления включва програмата, изложби на череши, сладкиши и рисунки привличат гостите. Има награди за най-едър плод, за най-вкусен сладкиш, за най-хубава рисунка.
НЧ „Изгрев 1921“ разполага с хубава сграда, етнографска сбирка, библиотека с над 9700 тома
литература. През лятото читателите стават повече, а Радка Рашева работи много с децата. Спазват всички празници и традиции, имат женска фолклорна група „Пъстра китка“, лазарска и коледарска група.
НБП, Таня ИВАНОВА
