Сцена с участието на Иван Калошев, Светослава Иванова и Христофор Недков
Новия си сезон Старозагорският драматичен театър „Гео Милев“ откри с премиерата на криминалната пиеса „Капан за самотен мъж“ от известния автор в този жанр Робер Тома. Режисьорката Бина Харалампиева, желан гост в театъра, създава един увлекателен спектакъл с много неизвестни в съдържанието, които държат публиката в неведение и напрежение кой е извършителят на престъплението.
Няма как да му се размине на зрителя това трепетно състояние
когато си подложен на капана на жанра на самата пиеса. За сметка пак на зрителите картините се разиграват с хумор и превзетост от страна на артистите. Получава се една комедия на гърба на едно престъпление, в което вземат отношение почти всички отговорни фактори на обществения живот.
„Капанът“ в пиесата е най-вече за зрителя. Друг е въпросът в какъв капан попада един
самотен младоженец, изгубил булката си
Тук публиката е колективен, негласен следовател. Всеки зрител сам си прехвърля в главата кой може да бъде извършителят на престъплението.
Освен негласни криминалисти, зрителите са малко раздвоени в удоволствието си да бъдат и такива, и страстни почитатели на хубавата комедия.
Тук идва другото важно нещо за успеха на представлението. Самите актьори! Бина Харалампиева е дръпнала нишката на комедията,
макар зрителите да се смеят в шепи
– то тук не ще гръмогласие. Аплаузите са за накрая. Артистите са на висота, както е прието публиката да дава оценка за тях. В това отношение с много симпатия бяха окрилени Съпруга Даниел и Жената Флоранс. В едната роля е младият актьор Иван Калошев, който показва нещата по френски с маниер, но и успокояващ нервите си от страданието с алкохол. Другото младо същество в ролята на Флоранс – Светослава Иванова, също придава свежест и младежко очарование на представлението.
Христофор Недков
прави един полицейски инспектор също с френска елегантност
Синкопите в неговата игра доизграждат запомнящ се образ. Всъщност той е персонажът, който води действието.
Абат Максимен го играе Цветомир Черкезов, създавайки образа на смирен католически свещеник, готов да омилостиви Бог и да пренесе до него за прошка миряните си.
Ивалин Димитров на свой ред си е измислил добре скроен в дрипите си клошар – скитника Моруната.
В едно убийство винаги има скитник
Сцена със Светослава Иванова и Ивалин Димитров
или като свидетел, или като извършител. Само че тук много скоро Жената Флоранс му вижда сметката. Много интересна като Болногледачката г-ца Бертон е Елена Азалова. В пиесата тя приема ролята на стара мома с всичките особености в поведението й, навиците – невероятно смешна и едновременно с това очарователна.
Сценографията и костюмите са дело на Чавдар Гюзелев, а музиката на Мартин Каров. Прецизна е работата и на двамата.
Кой крив, кой прав,
кой казва истината и кой се спотайва зад лъжата
– още повече от това избухва изумлението. Така че най-добре е да се гледа този разтоварващ от раз нервите спектакъл. Ако някой от зрителите се ориентира за престъплението и неговите (неговия) извършител още в началото или по средата, такъв зрител е най-ощастливен от своята съобразителност и си отива вкъщи все едно, че е спечелил от тотото. Кой ти го дава?
НБП, Донка ЙОТОВА
